ИПИ: Добрата инфраструктурана свързаност е важна част от икономическото развитие

Десислава Николова
Снимка: БГНЕС

Институтът за пазарна икономика представя мащабно изследване за състоянието на икономическите центрове в страната. По проучването е работено пет години като са ползвани данни от общините по места от Националната статистика, включително такива за трудови ресурси, качеството на образованието и др. Десислава Николова - старши икономист в Института обясни за предаването „Преди всички“ по „Хоризонт“ че това е различно изследване от представеното в края на миналата година – т. нар. „регионални профили“, които изследват областните икономики.

 

В това ново изследване, което правим за първи път и доколкото ми е известно никой друг в България не е правил, ние се опитваме да начертаем съвсем различна икономическа карта на страната. Не се съобразяваме с  териториалното деление, а правим анализ, при  който икономическите центрове излизат извън границите на областите

Икономическите центрове на България покриват около 1/3 от територията ѝ, докато там ще концентрират, по последни данни, около 86% от продукцията. Около три четвърти от заетите у нас работят в икономическите центрове. По-голямата част от тях са в Южна България, където почти няма общини, които да не са включени в един или друг икономически център, допълни тя:

На север, по-скоро говорим за „острови на икономическа активност“ - няколко относително малки комически центъра около Козлодуй, около Плевен и около Русе и малко по-голям клъстър около Варна, който включва Шумен, Търговище и прилежащите към тях периферии.

В Южна България границите се размити между икономическите центрове, докато на север не се забелязват такива тенденции. Николова е категорична, че икономическите центрове се обособяват около добрите пътни артерии и пътната инфраструктура е част от решението на проблема с развитието. В Северна България свързаността е от изток на запад, но липсва добра свързаност с Южна.

Там, където свързаността е лесна, бърза хората пътуват ежедневно.. Виждаме, че се правят инвестиции в периферни общини, тоест това позволява да се увеличи потенциалът на местната икономика, да се правят инвестиции, да се създават работни места и тези територии да са икономически силни. За съжаление, Стара планина е на естествена бариера, която заради лошите пътни връзки в през голяма част от Балкана пречи на усилването на потенциала на местните икономики и съответно свързването им. 

За добър пример в развитието тя даде община Несебър, която се развива много силно в последните години заради туризма. Други такива центрове са общините около Добрич, около Ямбол и около Сопот. Хасково е интересен пример, тъй като е без прилежащата периферия.