ИПИ: Добрата инфраструктурана свързаност е важна част от икономическото развитие

Десислава Николова
Снимка: БГНЕС

Институтът за пазарна икономика представя мащабно изследване за състоянието на икономическите центрове в страната. По проучването е работено пет години като са ползвани данни от общините по места от Националната статистика, включително такива за трудови ресурси, качеството на образованието и др. Десислава Николова - старши икономист в Института обясни за предаването „Преди всички“ по „Хоризонт“ че това е различно изследване от представеното в края на миналата година – т. нар. „регионални профили“, които изследват областните икономики.

 

В това ново изследване, което правим за първи път и доколкото ми е известно никой друг в България не е правил, ние се опитваме да начертаем съвсем различна икономическа карта на страната. Не се съобразяваме с  териториалното деление, а правим анализ, при  който икономическите центрове излизат извън границите на областите

Икономическите центрове на България покриват около 1/3 от територията ѝ, докато там ще концентрират, по последни данни, около 86% от продукцията. Около три четвърти от заетите у нас работят в икономическите центрове. По-голямата част от тях са в Южна България, където почти няма общини, които да не са включени в един или друг икономически център, допълни тя:

На север, по-скоро говорим за „острови на икономическа активност“ - няколко относително малки комически центъра около Козлодуй, около Плевен и около Русе и малко по-голям клъстър около Варна, който включва Шумен, Търговище и прилежащите към тях периферии.

В Южна България границите се размити между икономическите центрове, докато на север не се забелязват такива тенденции. Николова е категорична, че икономическите центрове се обособяват около добрите пътни артерии и пътната инфраструктура е част от решението на проблема с развитието. В Северна България свързаността е от изток на запад, но липсва добра свързаност с Южна.

Там, където свързаността е лесна, бърза хората пътуват ежедневно.. Виждаме, че се правят инвестиции в периферни общини, тоест това позволява да се увеличи потенциалът на местната икономика, да се правят инвестиции, да се създават работни места и тези територии да са икономически силни. За съжаление, Стара планина е на естествена бариера, която заради лошите пътни връзки в през голяма част от Балкана пречи на усилването на потенциала на местните икономики и съответно свързването им. 

За добър пример в развитието тя даде община Несебър, която се развива много силно в последните години заради туризма. Други такива центрове са общините около Добрич, около Ямбол и около Сопот. Хасково е интересен пример, тъй като е без прилежащата периферия.


ВИЖТЕ ОЩЕ

Източник от ЕЦБ: Нямаме правни основания, за да оценяваме български банки

Източник от Европейската централна банка опроверга пред „Хоризонт“ информацията, че нейни надзорници ще пристигнат през ноември, за да оценят 6 банки във връзка с кандидатурата на България за чакалнята на еврозоната ERM2. „Условията трябва да са на масата, за да се процедира. Трябва правна основа, която да бъде извършена от българските..

публикувано на 22.10.18 в 20:15

10-имата финалисти в „Мениджър на годината 2018“ оглавяват компании с общ приход над 2,6 млрд. лева

65 висши мениджъри от 24 сектора на икономиката подадоха документи за участие в 11-ия конкурс „Мениджър на годината.” 41 от тях преминаха във втория етап на надпреварата след безпристрастна оценка по редица показатели по специално разработената за конкурса методология. От всички подали документи за участие най-много са лидерите от..

обновено на 22.10.18 в 18:13

Проектобюджет 2019 през погледа на експертите

"Бюджетът изглежда малко странно на фона на изпълненията от предходните три години – през следващата година прогнозира дефицит, при положение, че три години подред имаме излишъци. Това е още по-озадачаващо предвид очакванията за забавянето на световния икономически растеж, включително този на ЕС, от който сме по-зависими." Този прочит на..

публикувано на 22.10.18 в 17:58

Повече пари за социална политика, образование, отбрана и заплати в проектобюджета за 2019 г.

Министерството на финансите публикува днес проекта за бюджета за 2019 г., като посочи, че приоритети в него са социалната политика, образованието, отбраната, политиката по доходите и по-справедливи субсидии за общините. В сферата на социалната политика са предвидени 40,4 млн. лв. допълнително (50% повече спрямо средствата през 2018..

обновено на 22.10.18 в 16:00

Бизнесът определи масовата подмяна на касови апарати като пореден удар за икономиката

Бизнесът определя масовата подмяна на касовите апарати заради новите изисквания на приходната агенция като пореден удар върху легалната икономика.  Старите фискални устройства трябва да излязат от употреба до края на март следващата година, срок, който според търговците  е нереалистичен. Целта на промените, обяснена от НАП, е отчитането на..

обновено на 22.10.18 в 15:42