ИПИ: Добрата инфраструктурана свързаност е важна част от икономическото развитие

Десислава Николова
Снимка: БГНЕС

Институтът за пазарна икономика представя мащабно изследване за състоянието на икономическите центрове в страната. По проучването е работено пет години като са ползвани данни от общините по места от Националната статистика, включително такива за трудови ресурси, качеството на образованието и др. Десислава Николова - старши икономист в Института обясни за предаването „Преди всички“ по „Хоризонт“ че това е различно изследване от представеното в края на миналата година – т. нар. „регионални профили“, които изследват областните икономики.

 

В това ново изследване, което правим за първи път и доколкото ми е известно никой друг в България не е правил, ние се опитваме да начертаем съвсем различна икономическа карта на страната. Не се съобразяваме с  териториалното деление, а правим анализ, при  който икономическите центрове излизат извън границите на областите

Икономическите центрове на България покриват около 1/3 от територията ѝ, докато там ще концентрират, по последни данни, около 86% от продукцията. Около три четвърти от заетите у нас работят в икономическите центрове. По-голямата част от тях са в Южна България, където почти няма общини, които да не са включени в един или друг икономически център, допълни тя:

На север, по-скоро говорим за „острови на икономическа активност“ - няколко относително малки комически центъра около Козлодуй, около Плевен и около Русе и малко по-голям клъстър около Варна, който включва Шумен, Търговище и прилежащите към тях периферии.

В Южна България границите се размити между икономическите центрове, докато на север не се забелязват такива тенденции. Николова е категорична, че икономическите центрове се обособяват около добрите пътни артерии и пътната инфраструктура е част от решението на проблема с развитието. В Северна България свързаността е от изток на запад, но липсва добра свързаност с Южна.

Там, където свързаността е лесна, бърза хората пътуват ежедневно.. Виждаме, че се правят инвестиции в периферни общини, тоест това позволява да се увеличи потенциалът на местната икономика, да се правят инвестиции, да се създават работни места и тези територии да са икономически силни. За съжаление, Стара планина е на естествена бариера, която заради лошите пътни връзки в през голяма част от Балкана пречи на усилването на потенциала на местните икономики и съответно свързването им. 

За добър пример в развитието тя даде община Несебър, която се развива много силно в последните години заради туризма. Други такива центрове са общините около Добрич, около Ямбол и около Сопот. Хасково е интересен пример, тъй като е без прилежащата периферия.


ВИЖТЕ ОЩЕ

Справки в Търговския регистър от утре

От утре вече ще могат да се правят справки в Търговския регистър за актуално състояние, потвърдиха пред "Хоризонт" от Агенцията по вписванията. Продължава обаче да не е ясно защо достъпът до регистъра беше блокиран от миналия четвъртък.  Не е ясно и кога ще стане възможно вписването - в интернет или на гише. От петък насам никой не може да..

публикувано на 14.08.18 в 17:54

417 млн. лева от оперативните програми ще бъдат на разположение на фирми и общини

Над 417 млн. лева от оперативните програми ще бъдат на разположение на фирми и общини под формата на кредити. Това става възможно със създаването на два нови фонда - за градско развитие и за ускоряване и начално финансиране. Те ще са в рамките на Фонда на фондовете, съобщи изпълнителният му директор Светослава Георгиева...

публикувано на 14.08.18 в 17:20
Николай Нанков

Инвеститорски интерес на две китайски компании към тунела под Шипка

Две китайски компании проявяват инвеститорски интерес да изградят тунела под Шипка, пътния възел на Казанлък и връзката с автомагистрала „Тракия“. Това заяви министърът на регионалното развитие Николай Нанков в Горна Оряховица, където откри ремонтирания път от железничарския град през Арбанаси до Велико Търново. Есента на тази година ще е..

публикувано на 14.08.18 в 17:14
Емил Хърсев

Емил Хърсев: Промяна на китайския валутен резерв би била твърде рискована

"Русия има паричен режим, наподобяващ валутен борд, но без фиксиран курс. По закон руската централна банка има задължението да държи обезпечение на руската рубла в чуждестранни активи. Това обезпечение се натрупва за сметка на продажбата на нефт и природен газ. Тъй като те до момента на световните борси са базирани в долари, руската централна..

публикувано на 14.08.18 в 15:20

Тенденцията в Турция е дългосрочна, извън валутната криза от последния месец

Има ефект на стабилизиране на турската лира спрямо големия срив от петък, обясни в предаването "12+3" Стоян Михайлов, финансов анализатор и валутен брокер. " В края на вчерашния ден и в рамките на настоящата сесия наблюдаваме поскъпване на турската лира спрямо еврото – това е т.нар. нормална корективна фаза след изключително резкия спад от..

публикувано на 14.08.18 в 14:16