Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Виолончелистката Аня Лехнер в София: Музика с дъх на свобода

Аня Лехнер

Концертният цикъл "Музиката на Европа" на Софийската филхармония в сътрудничество с Националната музикална академия "Проф. Панчо Владигеров" дава на публиката уникалната възможност да се срещне с творчеството на представители на 28-те държави членки на ЕС. Всеки понеделник камерна зала "България" се препълва, а някои от желаещите да чуят концертите дори не успяват да си намерят място.

На 15 януари беше ред на "Музиката на Германия" и за всички присъстващи беше шанс да чуят една много специална изпълнителка – виолончелистката Аня Лехнер. Тя е в България за четвърти път, но този път е сама. Програмата й беше съставена от произведения от Йохан Себастиан Бах, Паул Хиндемит, Ханс-Вернер Хенце и една солова композиция на самата Аня Лехнер – всичко това за соло виолончело.

Усещането беше уникално - за интимен разговор между изпълнител и инструмент. При това за двете солови сюити от Бах Лехнер предпочете бароков лък, което променя изцяло звука на инструмента - прави го лек и ефирен. А после, когато замахна със съвременния лък в Соната №3 от Хиндемит, тя и челото сякаш станаха едно мощно цяло - вкоренено и масивно. Пиесата "Вятър" на Аня Лехнер беше илюстративна и много красива – като северен пейзаж, а Хенце прозвуча почти класически – с игриви, танцувални елементи.

В интервю за предаването "Алегро виваче" Аня Лехнер сподели:

Всъщност за мен това е първата немска програма. Никога не съм си мислила да свиря само немска музика, пък и съм доста привлечена от композиторите от Изтока и от различни други страни. Наложи се да помисля какво германско бих представила. Само Бах ми се стори недостатъчно. Сетих се за Третата соната от Хиндемит, която никога не бях свирила – учила съм композитора, разбира се, но никога не бях изпълнявала негова музика. А след това дойде и идеята за Серенадата от Ханс-Вернер Хенце, който е бил приятел на моя учител Хайнрих Шиф и поради това Шиф свиреше тази пиеса много често. Така че аз разучих Серенадата заради моя учител, но беше интересно да открия, че въпреки че Хиндемит е почти 30 години по-възрастен от Хенце, неговата Соната ми звучи далеч по-модерно. При това Хенце е писал неговата творба додекафонично, но някак си не се усеща. Така че за мен тази програма беше един вид предизвикателство, но се радвам, че я подготвих специално за рецитала си в София.

Много музиканти споделят, че соловият рецитал е пълно разголване пред публиката, затова и не е лесно – иска се смелост. На Вас харесва ли Ви?

Аз свиря в няколко камерни ансамбъла, но също така ми харесва да свиря соло, защото имам няколко произведения, написани специално за мен, както и например пиеси от Георги Арнаудов – чудесния български композитор,  така че обичам соловите рецитали - да съм напълно свободна в избора си какво и как да свиря. Често импровизирам и така свързвам различните части на програмата. Често свиря с френския пианист Франсоа Кутюрие и тогава се чувствам истински щастлива на сцената, така че това са две съвсем различни неща, но аз обичам да правя и двете.

В програма "Музиката на Германия" изпълнихте и своя композиция, наречена "Вятър". Само за виолончело ли пишете и какво Ви вдъхновява – природата, философията?

Аз не се възприемам като композитор, но се налага да пиша понякога по нещо. В този случай исках да свържа музиката на Хиндемит и Хенце, да създам контраст, но тази пиеса не е като другите две - пак заради импровизацията. Има мелодия, която съм фиксирала, но всичко друго е отворено. Така че вероятно не бих могла никога вече да я повторя. Но ме вдъхновява природата, определено – аз обичам вятъра, обичам да го слушам, просто се опитвам да го пресъздам с музика и звукови ефекти.

На сцената изглеждате наистина като човек, който иска да е напълно свободен. Цигуларката Патриция Копачинская беше в София през декември и тя говореше за създаването на "музейна музика" – произведения, които се изпълняват по един и същ начин отново и отново. Струва ми се, че и Вие сте против това.

За мен музиката винаги трябва да е нова, да се чувства по нов начин и това е трудно, но аз например никога не свиря с музиканти, които искат всичко да е уточнено и никога да не се променя, които се страхуват да не сгрешат някоя нота. Защото ако се опитваш да си спонтанен и да откриваш винаги нови страни на една творба, може да стане опасно – може да направиш грешки. Но аз имам нужда – за мен е важно да имам тази свобода. Аз обожавам Патриция, но тя имаше много проблеми в началото на кариерата си, докато се наложи като име - именно заради маниера ѝ на мислене и свирене. Защото е различна. Но за мен тя е точно това, което един музикант трябва да бъде. Между другото с нея записахме преди време Двойния концерт от Тигран Мансурян. Беше чудесно преживяване.

Мансурян явно е един от любимите Ви композитори, както и Валентин Силвестров. Имате участия в цели 25 звукозаписни проекта, но те са все уникални – дуо виолончели, дуо с бандонеон, Тарковски квартет с пиано, саксофон и акордеон – явно не обичате стандартни ансамбли.

Свирила съм в Розамунда квартет – класически струнен квартет - в продължение на 18 години. Така че знам какво е стандартен ансамбъл. Но след като се разделих с тях, наистина не съм мислила специално да търся уникалност. Просто така се получи. Трябваше да си изградя нова кариера и винаги ме е интригувала импровизацията, затова винаги ми е харесвало да свиря с музиканти, които практикуват това. Колкото до дуото с бандонеон – това не е просто бандонеон, това е Дино Салуци! Това е един от най-важните проекти в живота ми. Защото винаги съм обичала неговия маниер на свирене и от него научих толкова много. Той никога не се повтаря - дори да е измислил най-красивата мелодия на света, не я повтаря на следващия концерт – той поема огромни рискове.  И това означава да си свободен, но също така означава ту да си в рая, ту – в ада. Това съм научила от Дино Салуци – за мен най-големия творец на музикалната сцена.

Чуйте интервюто с Аня Лехнер и музика от рецитала ѝ в камерна зала "България" в звуковия файл.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Летящите охлюви и вълшебни механизми на Атанас Хранов

"Героят Наско Х. се появи отново след толкова години на забвение. Най-накрая пак излезе и се надявам да продължи да живее неговия приказен живот . Появи се в три романа, но след това Александър Секулов започна да се занимава с драматургия, написа други романи и малко ми липсваше. Той самият предложи да напише една от историите за Наско Х. Така..

публикувано на 18.04.24 в 09:57
Евгени Иванов, орнамент

Първа изложба на автентични български килими в Париж след повече от век

Първа изложба на автентични български килими в Париж след повече от век се открива утре вечер - 18 април. Изработени преди стотици години екземпляри ще бъдат показани в галерията на Българския културен институт във френската столица. Става дума за 40 оригинални български килими от 19 -ти и 20 -ти век, които до този момент не са показвани и..

публикувано на 17.04.24 в 19:25

Националното радио раздава годишните музикални награди БНР Топ 20

Годишните музикални награди БНР Топ 20 ще бъдат връчени на 3 май, петък, в столичния клуб "Строежа".  Отличия ще бъдат връчени на: -   песента с най-висок резултат от гласовете на слушателите на сайта top20.bnr.bg ; -   песента с най-висок резултат от гласуването на музикалната редколегия на БНР Топ 20;  -   песента, заемала..

публикувано на 17.04.24 в 16:28

В Пловдив откриват изложбата "Хляб наш насъщен"

Поредица от библейски и евангелски сюжети и персонажи, претворени върху старинни дървени предмети от бита, свързани с хляба – това е изложбата "Хляб наш насъщен", която от днес могат да разгледат пловдивчани и гостите на града в галерията на Дружеството на пловдивските художници. Експозицията е дело на Вихра Григорова и съдържа около 30..

публикувано на 17.04.24 в 11:48

“Великият Гетсби“ – новият балетен хит на сцената на Софийската опера

В едното от двете най-големи събития в областта на музикално-сценичните изкуства, заедно с “ Фантомът на операта “, които белязват ярко столичния афиш през изминалата и тази седмица, се превърна премиерата на Националния ни балет на “Великият Гетсби“ – спектакъл на знаменития хърватски хореограф Лео Муич по музика на Гершуин, Бърнстейн, Барбър и..

публикувано на 16.04.24 в 18:29
Мадам Бътерфлай

Великолепно начало на "Опера в киното"

С удоволствие се връщам към скъпите музикални спомени от миналото лято, когато имах щастието да присъствам на два изключително красиви спектакъла от юбилейното стотно издание на оперния фестивал на Арена ди Верона. Гледах продукцията на Уго де Ана на “Тоска“ и възстановка на продукцията на Франко Дзефирели на “Мадам Бътерфлай“. Разбира се, не е..

публикувано на 16.04.24 в 17:22

"Каста дива" - едно предаване, което прави живота по-хубав

В 25-ото издание от 31-я сезон на предаването на програма Хоризонт за музикално-сценични изкуства Каста дива:  20.05-21.00 ч.: Отзвук от три изключителни събития: - Бродуейският мюзикъл “Фантомът на операта“ гостува в зала 1 на НДК - Премиера на Националния ни балет на “Великият Гетсби“ – постановка на знаменития хърватски..

обновено на 15.04.24 в 18:53