Финансовите перспективи пред Западните Балкани, разгледани на престижния форум Euromoney

публикувано на 20.01.18 в 11:03

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Репортаж на Марта Младенова

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Европейската перспектива за страните от Западните Балкани минава и през редица икономически реформи и стабилизиране на финансовата система. Подобна е картината и в други държави от Източна Европа. Затова техните успехи и провали бяха сред основните теми на най-престижния европейски финансов форум - Euromoney, провеждан ежегодно във Виена.

Ние платихме твърде висока цена, за да постигнем политическа стабилност. Сега трябва да я използваме, за да постигнем по-добра икономика и за интеграцията на страната ни, отбеляза македонският финансов министър Драган Тевдовски. Преди седмица страната пое дълг от международните финансови пазари на стойност от половин милиард евро, с който ще покрие дефицита в бюджета си и ще плати стари задължения. Емисията е на много добра цена, което македонското правителство разчита като сигурен знак, че е на прав път към евроинтеграцията си. Рейтинговата агения „Стандард енд Пуърс” също определя перспективата пред Македония като „стабилна” и допълва, че оценката е балансирана между потенциалния растеж на правителствения дълг и опитите за постигане на политическа стабилност.

Подобна е ситуацията и в Сърбия. В някои материали държавата се определя като „икономическо чудо”, защото все повече инвеститори гледат към нея. Сръбският финансов министър Душан Вуйович обясни защо това е така:

Това е момент, в който икономиката расте, а рейтинговите агенции подобряват оценките си за нас. Вдигнахме икономиката си от колапс до стабилно състояние. Това се случи благодарение на нашата политика, която наричаме "стимулиране чрез лишения". Въпросът е, че когато вече имаме стабилна политика и можем да образуваме излишъци, трябва да устоим на изкушенията.

Очаква се тази година Сърбия да сключи споразумение с Международния валутен фонд, което е свързано с подпомагане на структурните реформи и икономическия растеж, но няма да има финансови измерения. Страната вече има тригодишно кредитно споразумение с фонда, но то изтича тази година. До 2020-а година Сърбия възнамерява да намали дълга си до под 60 % от брутния вътрешен продукт, с което да покрие европейските критерии.

Хърватия, която членува в Европейския съюз от 2013-а година, също се стреми към намаляване на дълга, но вече като част от пътя й към членство в еврозоната. Тази година държавата очаква излишък, който повечето анализатори отдават на добрия туристически сезон. В последния доклад на Световната банка се обръща внимание, че икономиката на страната е твърде зависима от сектора на туризма. Хърватският финансов министър Здравко Марич коментира:

От гледна точка на туризма, аз съм съгласен със заключението, че той дава доста голяма част от брутния ни вътрешен продукт. Това обаче не е проблем на туризма, а на структурата на икономиката ни. Ето защо, фокусът ни е в това да насърчаваме различни икономически сектори. Туризмът обаче все още има сериозен потенциал.

Здравко Марич признава, че членството в Европейския съюз е допринесло за по-големия износ. Еврофондовете също подпомагат развитието на страната, която иска в рамките на следващите седем-осем години да се приеме еврото. Засега обаче анализаторите й препоръчват по-ефективно да събира данъците си и да харчи по-малко от бюджета.

Темата е разгледана в звуковия файл.

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!