Иван Динков - за поета, чието творчество не може да се разкаже

Днес се навършват 13 години от смъртта на Иван Динков - поет и белетрист от втората половина на 20 век, роден на 26.08.1932 г. в с. Смилец, Пловдивско. Още с дебютната си стихосбирка „Лична карта“ (1960) получава висока оценка от литературната критика. Следват още редица стихосбирки. Интерес предизвиква и прозата му, автор е и на пиесата „Комисия за погребение“. Носител е на националните литературни награди „Иван Вазов“, „П. К. Яворов“, „Никола Вапцаров“, „Никола Фурнаджиев“, „Иван Николов“ и „Златният ланец“ на в. „Труд“.

Иван Динков беше един от стожерите на българската поезия и литература, един от пазителите на нейните скрижали. Той е толкова невероятно автентичен, защото по изумителен начин и вторичното, придобитото, преминало през него, той превръщаше в автентично. При него индивидуалното и личното ставаше универсално и общочовешко. Няма как да го долюбват, тъй като автори като него не са за населението. Те никога не могат да влязат в конюнктурата и да обслужват идеологии, каквито и да са те. Той имаше и много остър език, разказа за „Хоризонт до обед“ литературният критик Никола Иванов.

Ние с Иван всичко сме си казали и продължаваме да си го казваме, сподели пред „Хоризонт“ Бела Цонева, съпруга на Иван Динков:

Имам много негови последни думи. Един негов изследовател казваше, че всяко негово стихотворение е писано като първо и последно. Иван имаше усещане за настояще и за далечно предстоящо, в което винаги присъства.

Иван Динков е един от поетите на моята младост. Неговата поезия ме направи малко повече човек. Познанството ми с него закъсня във времето. Станахме близки през последните години от живота му, каза Хари Харалампиев, приятел на поета в последните години от живота му. Той взема и последното интервю от Иван Динков.

В звуковия файл можете да чуете интервю на Спас Крайнин с Никола Иванов, Бела Цонева и Хари Харалампиев, както и фрагмент с размисли на Динков от „Златния фонд“ на БНР.