Проектопромените на нормативния акт, които бяха подложени на обществено обсъждане до 5-и февруари, коментира в ефира на "Хоризонт" директорът на Националния археологически институт с музей към БАН доцент Людмил Вагалински, който подчерта, че те не се подкрепят от професионалната общност на археолозите, нито от научните и академичните среди.
Доц. Вагалински беше категоричен, че промените в закона ще доведат до комерсиализация на археологията и всъщност ще навредят на процесите на проучване и опазване историческото ни наследство:
И се надявам тези предложения, които са направени - специално за НПО-та, които да извършват археологически проучвания, за сериозни промени в структурата на Съвета за теренни проучвания, да не се случат. Реакцията на съсловието от страната беше негативно на тези предложения - не говоря за моята институция, говоря за университети, за музеи.
Системата и модела, по който в момента функционира българската археология е действащ, подчерта доц. Вагалински:
Не съм чул, нито видял аргументирани негативни оценки за нейната работа. Защото, когато се предлагат такива резки промени, необходимо е те да бъдат обосновани, да се докаже, че нещо не върви, нещо куца. Твърдя, че моделът, по който работи българската археология през последните години - от 2009 година поне насам, е действащ.
На въпроса кому е нужно да се прекроява законът толкова често доцент Вагалински отговори така:
Със сигурност не на хора, които са радетели за българската археология и за археологическото културно наследство. Обикновено нещата се свеждат до пари - очевидно на мнозина не им харесва сегашното положение, при което съгласно закона инвеститорите трябва да плащат за археологическите проучвания и то съобразно тарифа, която е публикувана в Държавен вестник - между другото нейното създаване беше инициатива на българското правителство, припомни археологът, който пред "Хоризонт" преди време разказа как в Европа е допуснато частната инициатива да доминира над археологията. Той подозира, че това може да се случи и у нас, ако проектопромените в закона бъдат приети:
Убеден съм, че идеята е да се приватизира българската археология - тя е държавна в момента./../ И при нас последствията от това ще бъдат по- катастрофални (отколкото в други европейски страни-бел. ред.), защото България се отличава с много високо ниво на иманярска дейност. Няма друга такава държава Европа, където иманярите да са толкова много, толкова активни и за съжаление - толкова успешни.
Така че тази комбинация от иманярска истерия и евентуално приватизиране на археологията със сигурност ще сринат археологическото ни наследство, обобщи доц. Вагалински.
Цялото интервю чуйте от звуковия файл.
Традиция е преди всяко представление на Телавивската опера да има образователна лекция за създателите и изпълнителите на дадена опера, за ролята й в развитието на музикалното изкуство. Изнасят я критици, диригенти, режисьори, но преди премиерата на "Орфей и Евридика" на Глук лекторът беше тенор от хора. На незапознатите с тази певческа формация..
Започнаха прожекциите на “Травиата“ от поредицата “Опера в киното“. На 20-и април беше първата прожекция в Синема Сити в София, Бургас, Варна, Пловдив, Русе и Стара Загора. Следващите две ще бъдат на 24-и април и на 8-и май. Имаме възможността да гледаме дебюта на българската оперна дива Соня Йончева в цял оперен спектакъл на Арена ди Верона през..
В едното от двете най-големи събития в областта на музикално-сценичните изкуства, заедно с “ Фантомът на операта “, които белязват ярко столичния афиш през месец април, се превърна премиерата на Националния ни балет на “Великият Гетсби“ – спектакъл на знаменития хърватски хореограф Лео Муич по музика на Гершуин, Бърнстейн, Барбър и други..
Музиката на българския композитор Борислав Славов към видео играта Baldur's Gate 3 спечели наградата на BAFTA /Британската академия за филмово и телевизионно изкуство/. По този повод специален гост в предаването за музикално-сценични изкуства “ Каста дива “ беше младата звезда на Националния музикален театър “Стефан Македонски“ Илона Иванова,..
"12 тома стихотворения - това е един най-обикновен отчет за изпълнението на един проект в областта на културата . Нали всичко на проекти върви сега." Това каза пред БНР Марко Ганчев - писател, поет, сатирик, който днес ще представи събрани най-добрите си произведения в Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий". "Трудна работа беше..
От десет дни много софиянци са привлечени от "Библиотека под дърветата", която се намира в Южния парк. Ентусиасти превърнаха стара каравана в "Библиотека под дърветата" Един от инициаторите за създаването й е Михаил Нинов . Той вижда изхвърлени до кофата за боклук книги. Хрумва му, че може да се направи място, където те да бъдат..
След години живот в чужбина млади семейства в Габровско избират да живеят на село и да се върнат към корените си. Те ще се съберат на среща в..
За периода 2021-2023 г. БДЖ отчита 23% ръст на разходите. От 2012 г. до 2024-та пък има едва 1,8% ръст в цената на билетите . Това обясни..
Имах два избора - или да вляза и да го ритам, докато шава, или да туширам конфликта, защото очевидно той не разбира от дума. Реших, че е по-добре..