Има ли бъдеще финансовият сектор в Латвия след корупционно-банковата криза, разтърсила страната

Тема на Марта Младенова и Савина Спасова

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Европейската централна банка определя третата по големина банка в Латвия - ABLV като "фалираща" или "твърде вероятно да фалира". Това се посочва в съобщение от късно снощи. Банката е субсидирана от ABVL-Люксембург, за която може да се смята, че е в същото състояние, пишат от ЕЦБ. Оттам припомнят, че депозитите до 100 000 евро са гарантирани и че американското финансово министерство е предоставило информация, според която третата по големина латвийска банка е нарушила санкциите срещу Северна Корея.
Съобщението идва на фона на други лоши финансови новини от Латвия, която през изминаващата седмица прикова вниманието на света с банкова криза, срасната с тежък корупционен скандал.

Граничещата с Русия малка балтийска държава е известна като финансов мост между Изтока и Запада, през който минават огромни парични потоци. От години Латвия е сочена и като едно от местата, в които управляващите си затварят очите пред прането на пари, въпреки че от 2014-та година страната е част от еврозоната. Именно Европейската централна банка разпореди преди около седмица спиране на плащанията на ABVL, като това съвпадна със задържането на гуверньора на Латвийската централна банка Илмар Римшевич. Той бе арестуван по подозрения за корупция и искане на подкупи. Към момента към него няма повдигнати обвинения, а Римшевич е освободен. Латвийското правителство поиска оставката му, но той не я даде с мотива, че е невинен и няма причина да напуска поста, който заема от 2001 г.

Латвийската банкова система се различава от повечето в държавите от еврозоната. Банковият сектор е един от най-важните за икономиката и е развит много повече, отколкото би се очаквало за страна с население около два милиона души - в Латвия оперират 26 банки и чуждестранни клонове, обясни в специално интервю за "Събота 150" ректорът на Стокхолмското училище по икономика в Рига Андрес Паалзоу:

Има два вида банки в Латвия. Единият вид се занимават с вътрешни за страната операции. Част от тях са латвийска собственост, другите - чужда, най-вече - шведска собственост. Те правят бизнеса си по правилата, спазвайки всички изисквания и регулации. Ето защо те са стабилни и устойчиви. Другият вид банки се занимават с парични потоци, които по същество не остават в страната. Тази част от сектора обаче е много рискова, защото по същество това е "офшорно банкиране". То не е нелегелно по дефиниция, тъй като е съвсем нормално, ако човек живее в политически нестабилна държава, да избере да държи депозите си в друга страна, където има политическа стабилност. В същото време този вид банкиране позволява доста измами, защото е изключително трудно да се проследи откъде идват парите и дали не са били обект на някакво престъпление. Напълно възможно е по този начин да се перат пари. Сътресенията в Латвия идват именно от този сегмент на банките, които се занимават със сметки на хора извън страната.

Осем са банките, които се занимават единствено с операции вътре в самата Латвия, при останалите се развива моделът на "офшорното банкиране", което понякога води до санкции и дори по-сериозни последици, допълва Андрес Паалзоу: Миналата година затвори една банка. Сега ABLV е под прицел. Според него кризата с третата по големина банка в Латвия, която е надзиравана директно от Франкфурт, няма как да разклати еврозоната: Защото Латвия е много малка държава, аргументира се Паалзоу. Според него е обществена тайна, че през латвийските банки се перат пари:

Всички го знаят. Имаше много скандали - като започнем със случая с Магнитски, минем през ситуацията с молдовските банки и какво ли още не. Европейската централна банка трябваше да бъде активна и да не се доверява на местния регулатор, за който не съм убеден, че е достатъчно компетентен да надзирава толкова сложна банкова система с парични потоци, идващи от чужбина и често насочвани към чужбина.

Кризата с ABLV, обвинена в нарушаване на санкциите към Северна Корея, може да засегне и други банки, подчерта финансовият експерт проф. Александър Машарски. Той обясни, че с повече активи от ABLV към момента са само две банки в Латвия, които имат основно шведски капитал, работят на вътрешния пазар и спазват всички регулации. Също така - като цяло печалбата в банковата система в Латвия намалява, а ABLV губи в позициите си:

Към средата на 2017-та година тази банка беше втора по големина - притежаваше 13,5% от активите на цялата банкова система. След информациите за проблемите й вложителите изтеглиха около 600 милиона евро. Тя поиска помощ от Централната банка на Латвия в размер на 480 милиона. Предоставени й бяха по-малко от 100 милиона под залог от високоликвидни ценни книжа. Възможно е да получи и още.Но за последните дни има 420 милиона евро постъпления от клиенти. Същата тази банка през 2016 г. беше глобена с над 3 милиона за нарушаване на правилата срещу прането на пари. Министърът на финансите и другите политически лица заявиха, че никой няма да спасява банката с пари на данъкоплатците, обясни проф. Машарски и допълни, че не е изключено в един момент да се окаже, че още някоя банка има проблеми.

Прането на пари в Латвия е проблем, който няма да намери решение с банковата криза в страната. Това е прогнозата на латвийския разследващ журналист Инга Спринге от изданието "ReBaltica":

Обществото изобщо не се интересува от прането на пари. Мисля, че това е една от причините и толкова много години това да не е било казус и за политиците.
Политиците никога не са го казвали публично, но тяхната идея е, че Латвия печели от прането на пари; хората имат работа в банките. Това е един вид доход за страната, а по никакъв начин не се отразява на ежедневието на хората.
Сега нещата са по-различни, защото скандалът е международен. Ако ме питате дали нещо ще се промени, отговорът ми е "не". Нещата просто ще отшумят и толкова.

Всички очакват повече доказателства от американското финансово министерство. Инга Спринге коментира:

Когато всички тези новини се появиха - за потенциалното участие на Илмар Римшевич в корупция и искане на подкупи, аз бях наистина много изненадана. Изобщо не го харесвам и честно казано, мисля, че е на този пост от твърде много време, но не вярвах, че е "толкова лош", че да участва корупционни сделки. Сега, когато той твърди, че е жертва на американска кампания срещу него, защото се бори с прането на пари, това ми звучи като пълна глупост. За толкова много разследвания, които съм правила, никога не съм чувала Римшевич да се интересува особено от факта, че има пране на пари в Латвия. Засега обаче аз все още разглеждам двата случая като отделни. Трябва обаче да подчертая, че ABLV от години е била спонсор на политически партии в Латвия. Затова не изключвам банката също да е използвала подкупи, за да си осигури комфорт. Всички очакват повече информация от американските власти и да получат повече доказателства. Аз не смятам, че това е единствената банка, която си е замесена с пране на пари и която използва подкупи на политици или на хора от банковия регулатор, за да не бъде "закачана".

Сериозни обвинения към Римшевич бяха повдигнати от "Норвик Банк", през която също минават множество чужди капитали. В медиите се появи снимка на Римшевич с руски предприемачи от оръжейния бранш, а всичко това накара латвийското военно министерство да определи случая като "информационна атака" и да припомни, че Русия е правила опити за вмешателство в избори на големи държави като Съединените щати и Германия. В Латвия предстоят парламентарни избори през есента.

Повече по темата ще научите от звуковия файл.

Споделете

Има ли бъдеще финансовият сектор в Латвия след корупционно-банковата криза, разтърсила страната

Британският премиер пристига на посещение в Германия

Много испанци подценяват рисковете при пътуване, сочи изследване

Пентагонът е подготвил оръжейни доставки за Украйна в размер на 1 милиард долара

Задържан по подозрения в корупция е заместник-министърът на отбраната на Русия

Петър Витанов няма да бъде кандидат за следващ мандат в ЕП

Учени и бизнес работят за създаване на мрежа от изследователски ВУЗ-ове у нас

Сунак обеща още милиарди за отбрана

Петър Кърджилов: Иванчева и Петрова бяха "сготвени" от същата ОПГ, която се повтаря при Нотариуса и Еврото

Диана Дамянова: Петков направи грешка, но може да каже имената на искалите му по 20 000 лева

Проф. Андрей Чорбанов: Ваксината срещу коклюш не е за възрастни. Крие риск от тежки нежелани реакции

Предавания

За БНР

Програми

Радио България