"В момента проблемът с така наречената "фрикционна безработица" – хората, които са между работни места, не е толкова голям. Проблемът е по-скоро със структурно безработните – хора, чиито умения, квалификация или липса на такива, затрудняват наемането им. Минимална работна заплата касае именно тях, защото в общия случай това са хората, за които държавата казва: "Това е минималната стойност, която трябва да им се заплати". Можете да си представите, че ако един човек не е могъл преди две години да си намери работно място за 420 лв заплата, сега ще му е още по-трудно да го направи за 510. В една област като Видин това е почти 70% от средната заплата, което означава, че ако сте млад, неопитен кадър, вие на практика трябва да демонстрирате 70% от производителността на средния видински работник, което е трудно".

Заплатите, разходите за труд на работодателите в България са от най- бързо нарастващите в ЕС, но тръгват от ниска база, което прави достигането на европейски нива за висококвалифицираните кадри много трудно. В ЕС все повече се говори за т.нар. "прекомерни умения на работната сила" – квалификация по-висока от тази, която изисква заеманата длъжност", подчерта Алексиев. По оценки на ИПИ около 2-2,5% от БВП на ЕС може би страда от това разминаване между уменията на работещите и позициите, които заемат. Експертът цитира и европейско проучване от 2014 година, според което:

"Българите са нацията в ЕС, които най-силно вярват в непреходността на своите умения, което е проблем, защото излиза, че българите, въпреки сравнително ниската си производителност и сравнително по-ниска квалификация спрямо своите западни конкуренти, мислят, че това, което те имат в момента като умения, ще се търси и след 5-10 години на пазара на труда и ще е също толкова актуално".

"В Европа около 10% от населението участва в така нареченото "учене през целия живот", а у нас – доста под 5%. Дуалното образование може да задържи много от рисковите хора в училище и да им даде реални умения", убеден е Алексиев.

"В България повечето активни мерки са насочени именно към създаване на субсидирана заетост, докато в Европа парите отиват за преквалификация, кариерно ориентиране, образование и свързване с реалния сектор", каза експертът, според когото именно подготвена работна ръка би била необходима на България при следваща криза. 

Алексиев не се съгласи с прогнозата на Светлин Наков – главен изпълнителен директор на Софтуерния университет, че нискоквалифицираните работни места у нас ще изчезнат напълно към 2030 година, защото ще бъдат заместени от роботи. "Създават се нови работни места, включително за по-нискоквалифицирани хора, но те изискват умения", каза той и даде за пример градинарството. 

Интервюто на Диана Дончева с Явор Алексиев можете да чуете от звуковия файл.