Мюзикълът "Алиса и старият цирк" с награда на цирковия фестивал в Натаня

Снимка: bg.wikipedia.org

Може ли един мюзикъл да получи циркова награда? Оказва се възможно, когато мюзикълът е „Алиса и старият цирк“, а актьорите имат нелоши постижения и в акробатиката, и в жонгльорството. Сигурно биха се справили и с дресировка, примерно на кученце, но в Израел е забранено да бъдат представени животни на спектакли.

Историята, разказана в представлението, е доста проста. За рождения си ден Алиса получава мобилен телефон и кутия с играчки от времето на своята баба: топка, въженце, кукла и, разбира се, няколко палячовци. Интересува я, обаче, само мобилния телефон. Дори когато палячовците оживяват, тя ги е загърбила. Най-многото да поиска да си направи селфи с тях, да го изпрати в Инстаграм и да получи лайкове. Тогава клоуните решават да повредят мобилния й телефон, за да види какво те умеят. И тук представлението завладява въображението както на малките зрители, така и на възрастните, които са ги довели!

Невероятна смес от фантазия, клоунада, но и добри циркови постижения ентусиазират публиката, като някои от децата дори решават, че и те трябва да се присъединят. Там, където не могат на живо да изпълнят някакъв номер, артистите се обръщат към кукления театър, към анимацията, към театъра на сенките. Може би не само за Алиса от представлението, а и децата в залата, „старият цирк“- едно от най-веселите преживявания от времето на техните баби и дядовци, е откритие. За възрастните е един спомен от детството им, до който могат да се докоснат отново. Наистина „страна на чудесата“ не като онези от приказката, а много по-реална. Само костюмите и декора на дизайнерката от Берлин Олга Думова са точно от приказната страна на чудесата. А режисьорът Михаил Теплицки и композиторът Евгени Левитас са успели да изградят един истински цирков свят, не виртуален, не фотошоп, а истински и както те казват такъв, който се държи на трите „И“-та: интуиция, импровизация и интонация.