Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Ангел Димитров: С македонските историци ще водим разговори на научен терен, но в политически контекст

Проф. Ангел Димитров
Снимка: БНТ

Това, което е много характерно за някои от страните от бивша Югославия е, че те все още не са изживели този дълбок катарзис - да подложат на един критичен анализ собственото си минало, да разберат къде са проблемите, за да имат едно по-добро настояще и по-светло бъдеще. Това каза в предаването "Събота 150" проф. Ангел Димитров, историк и дипломат, бивш български посланик в Македония. Проф. Димитров оглави от българска страна екипа историци, които ще водят разговори с македонските им колеги в рамките на смесената научна българо-македонска комисия, създадена по силата на Договора за добросъседство от август миналата година. 

В коментар на информацията, че е възможно консенсусното име на Македония да бъде Република Илинденска Македония Ангел Димитров отбеляза, че то е странно и необичайно име за държава. В света няма нито една държава, чието име да се свързва с народното назоваване на религиозен празник, допълни той и обърна внимание на факта, че името Илинденска Македония дава противоречиви сигнали:

„Изтичането“ на името стана по-скоро като опипване на терена, отколкото като подготовка на общественото мнение, че нещо е решено. Възможни са и други решения, някои могат да бъдат неочаквани, но не е изключено да се върнат към най-популярното - Горна Македония, което не е просто географски термин, а историко-географски."

„Ако приемем, че премиерът Зоран Заев, говорейки за креативност, говори за нов подход към представата за собственото минало, един нов прочит на историята, дори конкретно – към началото на XX, тогава може да се замислим дали има някаква преоценка на официалната интерпретация на този период от това, което е наложено от македонската историческа наука“, подчерта проф. Димитров. По думите му, това е име, което би било интересно и удобно за Гърция, която изведнъж ще хвърли горещия картоф в чужди ръце:

„Ако говорим за креативност, за готовност в Република Македония да поставят акцентът в бъдещото политическо поведение и формирането на нова атмосфера в страната върху общото минало, тогава няма нито една причина да се притесняваме. Това означава, че в Македония се получава катарзис по отношение на идеята за поделеност и противопоставяне. Това би било добър знак, би било добра посока на развитие – не само на двустранните отношения, но и на регионалната атмосфера, и би ускорило пътя на Македония към ЕС и НАТО. Но ако действително в Република Македония има среди, които смятат, че по този начин преутвърждават старата интерпретация на миналото, тогава нещата няма да бъдат чак толкова приемливи за нас.“

Комисията ще работи на един научен терен, нейната задача не е да води преговори и да търси баланс на интересите на двете страни, а да работи възоснова на историческите научни принципи, възоснова на критерии, които могат да бъдат проверени с научния инструментариум, заяви проф. Димитров, визирайки предстоящата работа на комисията:

"В този смисъл ще водим научна дискусия, разговори, които понякога могат да бъдат с малко по-висок градус, но това съвсем не означава, че ще бъде спор, който ще доведе до разрив в отношенията, а още по-малко, че отиваме на тези разговори с предварителна нагласа, че, виждате ли, очакваме някаква „безусловна капитулация“ от нашите колеги. Сигурен съм, че когато разговаряме сериозно, с научни аргументи, на базата на историческите извори, тогава нашите разговори никога няма да бъдат пречка в двустранните отношения. Ще водим тези разговори на научния терен, но в политически контекст. Разговаряйки в такъв контекст, ще водим разговор не само за намиране на общото в нашето минало, на общото в нашата история, не само за преодоляване на погрешни интерпретации, за корекции от страната, която има такава погрешна интерпретация, но в известен смисъл ще говорим и за бъдещето на Република Македония.“

Тръгваме към тези разговори като реалисти. Знаем, че някои от нашите колеги ще бъдат силно привързани към старата школа, ще бъдат първоначално дори негативно настроени, но трябва да създадем научна атмосфера, посочи още проф. Димитров.

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Дмитрий Песков

Песков: Русия ще разшири "буферната зона" в Украйна, ако САЩ доставят на Киев ракети с по-голям обсег

Американският президент Джо Байдън трябва в близките часове да подпише указа за одобрената от Конгреса финансова помощ в размер на 95 милиарда долара, включваща средства за Украйна, Израел и Тайван. Киев отново изрази благодарност, а Москва заяви, че дългоочакваните доставки на оръжия няма да променят нищо на фронта.  Джо Байдън приветства..

публикувано на 24.04.24 в 17:56

23 партии и 11 коалиции са подали документи за участие във вота 2 в 1

23 партии и 11 коалиции са подали документи за участие в предстоящите избори две в едно на 9 юни за народни представители и за членове на Европейския парламент, съобщиха от Централната избирателна комисия. Крайният срок за това изтече в 17 часа днес. ПП-ДБ се регистрираха в ЦИК за изборите, готови са да продължат реформите ГЕРБ-СДС..

публикувано на 24.04.24 в 17:46
Имад Талхами

Имад Талхами: Иновациите възникват, когато има проблем, който трябва да бъде решен

Импакт фирмите не са филантропия, а инвестиране в проекти, с голям социален или екологически ефект. В университета на Тел Авив се проведе среща на ръководители точно на такива сдружения, които запознаха студентите по икономика със сравнително новото направление на бизнеса.  За разлика от много икономисти, които очертават мрачна картина за..

публикувано на 24.04.24 в 17:45

Фантомът на операта – как един неразбран гении промени света

1909-та. Годината, в която френският журналист и автор Гастон Льору започва да издава в ежедневник, част по част, готическия криминален роман, с леки нотки на романс, "Фантомът на операта" .  История за обезобразен музикант, архитект и дизайнер, влюбен в елегантното младо сопрано Кристин Дайе и готов на всичко, за да спечели..

публикувано на 24.04.24 в 17:39
Селда Ахмедова

Дамите в армията: Изложба по повод 20-ата годишнината от членството ни в НАТО

До края на месеца в градинката на "Кристал" в София стои изложба на снимки. Ако минавате през тази градинка – загледайте се в по-нежната част на армията. Дамите в армията.  Изложбата е по повод 20-ата годишнина от членството ни в НАТО . Но отбелязва и  75-ата, откакто има дами в армията . Дамите в армията са по-лесни за снимане,..

публикувано на 24.04.24 в 17:25

За хората и пчелите – скандално изказване на общинар от Горна Оряховица

Скандално изказване на общински съветник в Горна Оряховица: "Майната им на хората – да мрат", от последното заседание на местния парламент породи широко обществено недоволство. Изказването е запечатано от камерите и микрофоните в залата на Общинския съвет в Горна Оряховица. На мартенското заседание трима общински съветници коментират..

публикувано на 24.04.24 в 17:24
Сградата в Солинген, в която загина българско семейство.

Президентът на Германия: Причинителите на пожара в Солинген ще получат необходимите наказания

Президентът на Германия Франк-Валтер Щайнмайер каза, че извършителите на умишления пожар, при който загина четиричленно семейство от България, ще получат необходимите наказания. Четирима български граждани са загинали в пожар в Западна Германия Палеж най-вероятно е предизвикал пожара, в който загина българско семейство в Германия..

публикувано на 24.04.24 в 17:20