Националната кампания "Селфи с книгата, която чета в момента" – никога не е късно да започнеш да четеш

Прашният сандък с книги на тавана или в мазето отдавна е отстъпил на модата за себепоказване в социалните мрежи, където тече животът на голяма част от съвременните хора. Ако не се тагнат, не постнат селфи, ако не получат десетки лайкове и шервания, то все едно денят им е минал напразно. Колко от приятелите ви в социалните мрежи тези дни споделиха за книгата, която четат? Трагично звучат данните от последното проучване на Евростат за миналата година, според което близо 60 % от българските мъже не са прочели нито една книга за цяла година, а при жените този процент е 42.

Объркани и улисани в ежедневието, забравихме за книгите и четенето. Както можем да си направим селфи на провокативно място, така можем и да прочетем там няколко страници, убеден е великотърновецът Димитър Върбанов, който е един от инициаторите на националната кампания „Селфи с книгата, която чета в момента“.

"Провокацията е именно тази чуждица селфи, която все повече навлиза, особено сред младите хора. От сутрин до вечер голяма част от младите хора са ангажирани  да измислят какво селфи за деня да си направят и какъв коментар да напишат под него. България, за жалост, е на едно от челните места в ЕС по нечетящи хора. Въпросът е дали имаме желание, младите хора, да четем. За мен нагласата за четене я няма, защото голяма част от хората са ангажирани основно с битовите проблеми. Вглъбени в ежедневния битовизъм, ние забравяме това, което е наистина стойностно и това предаваме и на нашите деца", тревожи се Димитър.

Няма как дете в семейство, където книгите ги няма или са само част от мебелировката, подбрани по цвят и размер, да заобича четенето. А то трябва и може да стане модерно, защото недочетената книга е недоизминат до края път, цитира китайска поговорка Илия Гайдев:

"Четенето е нещо лично. По принцип никой човек няма нужда от четене, но четенето има нужда от читатели и когато човек седне с книга, той сам започва да извлича ползите от това."

Дали една книга променя живота ни или не, е въпрос на гледна точка и личен избор. Проблемът с нечетенето Емине Рейхан обяснява с икономическите ни проблеми и английската поговорка "От ръката в устата":

"Скъсяваме траекторията на нашия труд до масата, т.е. това, което работим, го харчим, за да преживеем с него. В този смисъл на нас не ни остава достатъчно време да имаме глад за културна храна. Този глад се създава, след като вече сме задоволили биологичните и физиологичните ни нужди, така че мисля, че икономиката ни е голям фактор за това."

Социологическите данни за убедеността на 53 на сто от българите, че не е нужно да четат много книги, за да живеят добре, са на средноевропейските нива, коментира Александър Узунов, който също се включи в кампанията „Селфи с книга“:

"Това е глобален проблем. По всички статистики излиза, че нашите младежа са на практика функционално неграмотни. Това означава, че те просто не четат и не разбират. Това е липса на първите години, малко работа с текст и това се наслагва и дава своите отражения след години." 

Великотърновци намират време за книги, понякога балансът се измества към професионалната насоченост, друг път превесът е към художествената литература, но в библиотеката не оставаме без работа, сподели Иван Александров, директор на регионалната библиотека „Петко Славейков“ във Велико Търново, където беше дадено началото на инициативата „Селфи с книга“:

"Електронната книга, колкото и да е модерна - все пак книжното тяло остава привлекателното. С проявата „Ела в библиотеката“ миналата година само в летния период ние записахме 3 000 читатели." 

Целия репортаж можете да чуете в звуковия файл.