Недостатъци и добри практики в новите правила за личните данни

Европейският регламент за защита на личните данни влиза в сила и е директно приложим у нас от днес.

У нас до края на месеца продължава обществената консултация по промените в Закона за защита на личните данни, въпреки че България все още не е готова с промените във вътрешното си законодателство и Законът за защита на личните данни все още не е претърпял изменения, каза в "Преди всички" Деница Кожухарова, юрист от фондация "Право и интернет".

"Всичко, което е написано в регламента, важи и за нас. Единственото което остава от страна на националния законодател, е да приеме правила по отношение на това как следва надзорният орган да упражнява своите правомощия“.

Прилагането и спазването на регламента ще бъде отговорност на национални регулатори, но ще има и централен орган - Европейски борд за защита на информацията.

Регламентът обаче дава възможност държавите да определят повече от един надзорен орган. Такава е ситуацията в Германия – всяка федерална единица разполага със собствен надзорен орган. У нас Комисията за защита на личните данни ще изпълнява тази функция, добави Кожухарова.

Обществената консултация по промените в Закона за защита на личните данни обаче събира доста сериозни критики от страна на неправителствени организации. Те се опасяват, че промените, които се въвеждат с този проект за изменения в закона, могат да доведат до изключително голяма цензура, до нарушаване на права. Според Кожухарова по отношение на цензурата и по отношение на използване на данни за журналистически цели, текстовете са съвсем подходящи и адекватни. Това, което е по-притеснително, е по отношение на разкриването на професионалните тайни, каза тя.

"В проекта за закон за изменение и допълнение в чл. 12а, по отношение на правомощията на КЗЛД при събиране на информация, относно това как се обработват личните данни, текстът гласи, че нито една тайна, защитена от закона, няма да бъде пречка за тях в това да събират данни, дали по правилен начин, дали законосъобразно се обработват личните данни… Това със сигурност е нещо, което притеснява неправителствения сектор, и с право. У нас има редица тайни, които са защитени дори от Конституцията. Такава тайна е тайната на кореспонденцията. Ние като юристи се притесняваме за опазване на адвокатската тайна, защото, четейки и тълкувайки предложения текст на чл.12, ще се окаже, че дори сведенията, които са споделени в контекста клиент – адвокат, не биха били пречка за КЗЛД да събере по какъв начин са се обработвали. Това със сигурност би могло да накърни по някакъв начин правата на гражданите". 

Божидар Божанов – IT специалист, сподели в интервю за "Преди всички", че също има известни опасения.

"Това, което добавя повече административна тежест, трябва да бъде ограничено – това е изискването да има длъжностно лице по защита на данните, ако фирмата обработва данни на над 10 хиляди лица. Това доста разширява хипотезата на регламента, в който трябва да има такова длъжностно лице само ако се случва систематично наблюдение на голямо количество субекти от данни, така че има риск, ако този текст остане, прекалено много компании да назначат или да определят съществуващ служител за такава дейности и всъщност има риск да създадем нещо като трудова медицина за личните данни, където просто си плащаме едни пари на една външна фирма и тя ни дава едни документи, и всички сме наред. Това е излишен процес".

Като цяло обаче новият регламент налага добри практики. По отношение на надзорния орган Божанов коментира, че с настоящия си състав КЗЛД може би няма да успее да прави всички проверки и да отговаря на всички сигнали.

От новия регламент засегнати ще бъдат и болниците, и училищата, където също се събират и обработват лични данни.

"Всички данни, които се събират от училищата, се събират на конкретно нормативно основание. За да се повиши степента на защита, са предприети всички мерки, съобразени с европейския регламент, но в Закона за защита на личните данни трябва да бъдат предприети национални мерки, които се отнасят до данните, събирани и обработвани в училищата", каза в "Преди всички" по темата главният експерт в Министерството на образованието Росица Янчева. По отношение на монтирането на камери и видеонаблюдението в училищата Янчева обясни:

"Ако видеонаблюдението се извършва на съществуващо нормативно основание, съгласие не би следвало да бъде събирано от лицата. Това в никакъв случай не означава, че министерството не е положило всички необходими усилия и мерки в посока законосъобразното обработване и съхранение на тези данни".

Подробностите можете да чуете от интервюто на Таня Величкова с Деница Кожухарова, Божидар Божанов и Росица Янчева.