България ще получи 7,7 млрд. евро за земеделие през следващия програмен период

България ще получи 7,7 млрд. евро за земеделие през следващия програмен период. Това стана ясно при представянето на законодателните предложения на Европейската комисия за новата обща селскостопанска политика. Сред най-дискусионните предложения е определянето на таван от 100 хил. евро за плащанията, които една ферма може да получи като европейски субсидии.

"Тъй като става въпрос за няколко прага, тоест между 60 и 75 000 имаме намаление от 25 процента, между 75 000 и 90 000 - 50 процента и между 90 000 и 100 000 - 75 процента, което реално означава, че реалният таван не е 100 000, а е по-малък. Една ферма може да получи не повече от 81 250 евро", обясни Галин Генчев от главна дирекция "Земеделие и развитие на селските райони" на Европейската комисия 

"Предложението е за една по-опростена и модерна политика, макар че тя трябва да се провежда в условията на един безпреценетен бюджетен натиск, когато даже още нямаме съгласие на държавите-членки за увеличение на техните вноски за бъдещия период. Целта на реформата накратко е да даде сигурност, стабилност и предвидимост на фермерите", така Марио Милушев - шеф на дирекция "Развитие на селските райони и предприсъединителна помощ" в генерална дирекция "Земеделие" в Еврокомисията, представи философията на новата селскостопанска политика.

Конкретните числа: "365 милиарда са за обща селскостопанска политика. Това е намаление с 5% в текущи цени, като процент от бюджета на Европейския съюз в настоящия период - 2014-2020 година, общата селскостопанска политица е 38%, а в следващия период ще бъде 29%. Има сериозно намаление като част от бюджета, но все пак общата селскостопанска политика остава една сериозна политика с близо 1/3 от бюджета. 286 милиарда за първия стълб, от които 267 са за преките плащания, 20 милиарда са за пазарните мерки. Това, което е важно е, че за преките плащания намалението е с по-малко от 4% - 3,9%, докато при втория стълб - 79 милиарда, намалението там е 15%."

Държавите-членки имат свободата да прехвърлят средства между първи и втори стълб, уточни Милушев:

"15% могат да се преместят между двата фонда - от първия към втория и от втория към първия съответно, като допълнителни 15% могат да се преместят от първия към втория за екологични мерки и допълнително 2% могат да се преместят от първия към втория за млади фермери, ако държавата членка реши това. Тоест ако се отиде до екстремния сценарий, една държава членка може да реши да прехвърли 32% от първия към втория стълб".

И ако фокусът вече е върху изпълнението на целите, а нетолкова върху правилата, то отговорностите на държавите се увеличават. Оправдания от рода на: "Брюксел така иска" вече няма да работят, защото всяка държава членка ще разработи свой стратегически план, в който ще каже какво иска и какви цели си поставя. Всяка година този план подлежи на редакция при нужда, но и на контрол, което означава, че Брюксел ще следи дали местните чиновници изпълняват целите, които са заявили, че ще постигнат с европейските пари.

"При тежки случаи на нарушения Комисията може да предприеме допълнителни коретивни действия като спиране на плащанията и финансови корекции", предупреди Веселина Комитска от Европейската комисия.

На въпрос на "Хоризонт" дали Европейската комисия залага механизми за контрол на разделянето на стопанства с цел получаване на повече субсидии, Марио Милушев отговори:

"Не сме предвидили такива специални мерки, които са различни от това, което съществува досега. Този въпрос беше зададен и на комисаря Хоувен и той каза, че тези, които искат да разделят и тези, които искат да раздробяват своите стопанства, могат да го направят, разбира се, при условие, че това не става с изкуствени условия. Ние в Комисията няма как да го регулираме този процес. Въпросът е да няма създаване на изкуствени условия, тоест един и същ фермер да има повече ферми. Ако решат да раздробяват и да продават част от своите стопанства, това Комисията не може да повлияе върху него".

Целия репортаж чуйте в звуковия файл.