Общо 132 проверки е извършила от началото на годината РЗОК в Плевен само на болничната помощ. Една от болниците, в която е назначена планова проверка през юни, е Многопрофилната болница за активно лечение в Червен бряг. Междувременно, Касата се самосезира след изнесен случаи в медиите.

Д-р Пенка Стефанова, директор на Регионалната здравно-осигурителна каса, сподели пред кореспондента на БНР Латинка Светозарова, че са проверени сигналите, че в болницата са се лекували четирима служители от администрацията ѝ и роднина на един от служителите:

„Всички са приети по едно и също време в хирургично отделение на болницата с диагноза жлъчна дискинезия. Назначихме допълнително в проверката и консултанти на Касата, предложени и като експерти от Лекарския съюз. Трябва да подчертая, че тази дейност не е заплатена от Здравната касата, тъй като касае дейност през месец юни, която се отчита през юли. Поради установени нарушения и пропуски в дейността на лечебното заведение тези пътеки няма да бъдат заплатени на лечебното заведение и ще бъде наложена санкция както за тези случаи, така и някои други“. 

За тази година РЗОК – Плевен е „свалила“ от отчетите на болниците в областта 171 166 лева. На последващ контрол са удържани дори по-големи суми, сподели Стефанова.

Бившият пиар на общината Христо Гешов информира чрез публикации в интернет за нарушения в болницата. Прокуристът на Многопрофилната болница за активно лечение в Червен бряг Камен Влахов попита в ефира на предаването „Хоризонт до обед“ дали в държавата има закон, че администраторите на една болница нямат право да се лекуват в нея:

„Считам, че доверието между тези болни и докторите е… доверие! Болните са си били болни. Намерени са при съответната проверка в техните легла. Това, че има несъвършенства в пътеките - примерно не е нанесен час на извършеното изследване или не са назначени допълнителни изследвания.... 

...През миналия месец не са свалени пътеки, а не са признати като пари в размер на 6000 лева. В по-предишния месец има отново такива глоби. Това е рутинна дейност на една болница, в която има такива, чисто медицински дейности, които не са изпълнени в цялостния им обем“.

Влахов отчете, че болницата в града е единствена и попита дали, ако роднини на лекарите се разболеят, те нямат право да ги лекуват. Прокуристът ще търси отговорност от бившия пиар заради уронване престижа на лечебното заведение:

„Всички неща, които са изписани от него се оказват неверни. Или дотолкова са верни, че има действително четири човека от администрацията, които са приети на лечение. Всичко друго е уронване престижа на тази болница. Имам всички публикации, които са нотариално заверени, което означава, че дори и тези файлове да бъдат изтрити, аз имам документи“.

Според прокуриста бившият пиар на Общината иска да урони престижа на лечебното заведение, защото търси реванш от Общината, тъй като „е бил изгонен“ от поста.

„Миналата година, по статистика, са преминали 3650 човека. Страхувам се, че насаждайки тази ненавист от страна на господин Гешов, че ще бъде спрян договорът със НЗОК, ще повлияе по някакъв начин“.

Най-близката до Червен бряг болница е в Луковит – на 16 километра.

Адвокат Мария Шаркова, която работи в сферата на медицинското право и проблемите, свързани с управлението и финансирането на лечебните заведения, сподели, че в практиката си не е срещала случай на лечебно заведение, в който да му бъде отнета възможността да лекува по конкретна клинична пътека заради т.нар. „източване“.

„Наистина, прокуристът беше прав - няма забрана персонал от болницата да бъде лекуван в съответното лечебно заведение. Фактът, че съответният пациент не е присъствал по време на проверката, автоматично не значи, че е извършено нарушение. Всичко това подлежи на доказване и можем да говорим за установено нарушение само когато санкцията на Здравната каса е влязла в сила“.

Твърде често НЗОК се съсредоточава в проверките си върху документалната част на нещата и санкционира лечебни заведения заради липсващи подписи или неиздаден документ, а много по-рядко заради качеството на лечението, коментира Шаркова. 

„Има фрапиращи случаи, при които Здравната каса проверява документите на пациентите, без обаче да влиза в контакт със самите пациенти“. 

Невинаги установеното нарушение означава „източване", категорична е тя.

Повече по темата чуйте в звуковия файл.