Красимир Каракачанов: Ако се забавим с проектите за модернизация, след време цените ще бъдат много по-високи

"Дори вземете тези португалски F-16: преди седем години, когато са ни предлагани за първи път, са били със стойност с 600 млн лева по-малко. Нещата във времето няма да стават по-евтини. И ако сега ние забавим проектите поради други възникнали приоритети в държавата, поради неразбиране или лобиране, което може да ги стопира (защото лобиране има и няма какво да се лъжем - то е и вътрешнополитическо и вътрешнополитическо), ако поради някоя от тези причини ние не спрем проектите, те ще ни излязат на цените, които сме гласували като суми - за самолети, за бронирани машини и за кораби."

Големите икономики като Испания, Италия и Германия отделят около 1% от БВП за отбрана, посочи Каракачанов в анализа си на постигнатото на срещата на НАТО в Брюксел и решението разходите за отбрана да нарастват и да достигнат между 2 и 4%:

"Всъщност критиката не беше насочена към много страни като България или пък Румъния, която е изпълнила своя план "предсрочно", или Гърция, която също харчи повече от 2 процента от своя брутен вътрешен продукт за отбрана. Беше един дебат предимно между големите европейски икономики - и това беше аргументът на Тръмп и на Съединените щати - визията за това кога трябва да се достигне този процент."

Не отделяме двата процента с усилие. При разсрочените плащания, които се предвиждат и в трите проекта за модернизация това няма да са непосилни разходи за българския бюджет, увери още министър Каракачанов:

„Няколкостотин милиона лева на година не са непосилни. Те са възможни и реални. Смятам, че двата процента, които България е заделила, на този етап са достатъчни. Ако самите проекти за модернизация на армията вървят с нормалния си ход, ако свършим и другата работа по поддръжка на част от техниката, която имаме, може би ще ги достигнем и преди 2024 година.“

САЩ поставят въпроса за разходите в НАТО и справедливото им поделяне още от създаването на алианса, но по времето на Студената война не е бил толкова актуален. От 2011 година Америка дава ясни сигнали в тази посока – че ако Европа не тръгне да плаща повече НАТО или ще стане по-слабо, или излишно. Това обясни в предаването „Неделя 150“ Бойко Ноев, бивш министър на отбраната и посланик в НАТО.

"Когато българското правителство и администрация са участвали в редактирането на декларацията от Брюксел, а този процес продължава повече от месец, България не е имала никакви забележки по острия език спрямо Русия и когато се появява изведнъж президентът (който, апропо, няма никакви пълномощия), със своя собствена позиция -мнозина са или затвърдили своето впечатление за българския държавен глава от тази гледна точка, или са поставили отново въпроса за това дали може на България да се разчита като лоялен съюзник в условия на криза", допълни Бойко Ноев.

„НАТО трябва да се обърне към Русия с конкретни предложения за укрепване на доверието и сигурността – ново поколение хелзинкски мерки, както и мерки, ако не за незабавно разоръжаване, то за първи стъпки в оценка на ефектите от това, което се случва и в Русия, и в Европа“, категоричен бе Ноев. По думите му, въпросът за 2-та процента разходи за отбрана и надвишаването им от страните-членки на НАТО е големият принципен въпрос:

„Не е невъзможността на нашите страни да отделим тези пари. Ние не отделяме тези пари в момента, защото нашето общество не е убедено, че със средствата на милитаризацията и отбраната могат да се решат най-важните проблеми на страната. Българите, а и не само българите – и други народи в Европа, не вярват, че актуалните заплахи са такива, които трябва да бъдат решавани с танкове и самолети.“

"България е маргинализирана в НАТО поради това, че нашата армия е куха армия без никакви способности, а в голяма част от политическия ни елит има отношение към НАТО като към необходимото зло", смята още Бойко Ноев. Независимо от огромните усилия на военния министър да укрепи българската войска и от политическия ресурс, който той има, фактите говорят друго, обобщи той. 

Светът се променя и организациите се променят, НАТО върви към своя край, смята заместник-председателят на Народното събрание и лидер на партия „Воля“ Веселин Марешки, според когото войните вече се водят през медиите, а не с танкове и ракети. Марешки даде пример с по-бедните държави, които отделят по-голям процент от брутния си вътрешен продукт за отбрана и попита към кого се стремим: към Гърция или към Германия. „Използват такива като Каракачанов, за да ни вкарат в проблеми – да вземем парите от българските пенсионери, лекари и учители и да ги вкараме в американската икономика“, изтъкна Веселин Марешки пред "Хоризонт". Той допълни, че "в сектора на отбраната има много кадърни и полезни за армията хора, които много добре знаят за какво става въпрос, но заради гастрольори като Каракачанов армията не може да изпълнява своите функции".