Психично болен от пет месеца е в следствения арест и очаква експертиза за състоянието си

На 9 януари тази година Берон Борисов, на 27 години, е изписан от психиатрията в Русе след поредното си няколкомесечно лечение. Там е посрещнал рождения си ден през октомври, Коледа и Новата година. Момчето обаче остава неспокойно и родителите му - известните русенски художници Роберто Андреев и Соня Чурова - са почти непрестанно около него, тъй като синът им категорично отказва да взема лекарствата си. Нещо се случва с организма му и на 26 февруари Берон слиза един етаж по-надолу в блока, при дядо си, и го убива с нож.

Болестта го карала да вярва, че дядо му сипва отрова във водата и нарочно го кара да я пие. С туристически нож Берон наръгал стареца 17 пъти. Съседи чуват вика на дядото, отиват и виждат Берон да стои замръзнал до мъртвото тяло. Полицаите виждат същото, а момчето не помръдва.

Бащата споделя, че синът му не е имал и едно обвинение за скандалджийство преди нещастния случай.

Всъщност борбата с параноидната шизофрения на Берон започва преди 11 години и в нея се включват лекари от всички възможни клиники, но проблемът се е задълбочавал, а пациентът сам намалявал и избягвал да взема лекарствата си.

На науката е известно, че тази психична болест е тежка и прогресивна. Обществото дава своя принос към влошаването на картината с устойчиво стигматизиране на болните и допуска, че тези хора, от една страна, са много опасни, но от друга - само се правят на болни. Тъй като в съдебната система работят също хора, за които тези нагласи важат, никак не е странно, че Берон е оставен в ареста. Въпреки че е на най-тежката възможна лекарствена терапия, никой те съблюдава дали младият мъж пие медикаментите си, алармира майка му..

Състоянието на такъв болен, макар и обвиняем, не е от компетенцията нито на прокуратурата, нито на полицията, а изключително здравен казус. Това твърдят специалистите.

Сред тях е и директорът на Държавната психиатрична болница "Св.Иван Рилски" д-р Цветеслава Гълъбова. Тя не е експерт по конкретния случай, но има принципна позиция за отношението към психично болните хора от страна на правоохранителната и правораздавателната система.

„Защо не е настанен веднага в Ловешкото съдебно отделение, където хем да бъде лекуван, ако има нужда, хем да бъде под наблюдение и да се направи тази експертиза, а седи в ареста“, пита тя и коментира, че адекватната реакция при налична анамнеза е можела да бъде предприета в рамките на 2 дни.  Не можем да мислим, че това е симулант, при положение че има много хоспитализации през годините, коментира още тя.

Когато говорим за отношението, трябва да продължим и за правата на психично болните и как те се спазват. Практиката доказва, че обикновено тези хора остават без работа, често без жилища, а условията в клиниките са зловещи. Килиите на арестите категорично се отразяват негативно на психиката, коментира Гълъбова.  Парадоксално е според нея, че се грижим повече за извършителите на престъпления, отколкото за психичноболните, извършили противоправни деяния без  това да е техен съзнателен избор.

Сега се чака експертизата на тричленен състав от Варна, да решат по знания и съвест дали Берон е за затвора или за психиатрията. За човешките му права става дума, за хуманност.