Да прекосиш Африка на колело – мисията възможна

„За мен Африка винаги е била най-екзотичното място, откъдето са тръгнали първите човешки приключения, като биолог винаги ме е привличала заради големите животни. Бях 8-годишна, когато започнах да си мечтая да стана изследовател там, след това си мислех, че може би трябва да прекося цяла Африка”, разказва Ния. Обмисля да направи пътуването с колело. Но то винаги е по-скоро в сферата на фантазиите. За нея Африка е детска мечта, уютно местенце в главата й. В Индонезия обаче среща бъдещия си спътник Джейми, който решава, че мечтата трябва да се превърне в реалност:

„Ния много се вълнуваше от идеята, а аз никога не бях пътувал за дълго. Освен това не попадаш често на човек, който иска да направи нещо по-скоро лудо като това пътуване. Мисля, че то беше голяма възможност.” 

И макар планирането да започва на шега, приключението се оказва съвсем реално и изпълнено с неочаквани хора и места. „Когато бяхме в Кения, срещнахме консервационен биолог. Доста често се случваше някой, който кара до нас, да спира, за да ни пита какво правим, защо сме по средата на нищото, кои сме. Този консервационен биолог отби, поговори с нас и ни покани да отидем в парка, в който работи. Там имаше лъвове и жирафи. Качихме колелетата на покрива на джипа му, а после карахме сред жирафите. Беше наистина удивително”, разказва Джейми.

Друга приятна изненада за двамата пътешественици са хората в Судан. Те са изключително гостоприемни и приятелски настроени. „Судан може би беше единствената страна, в която изпитвахме тъга, че излизаме. Чувствахме се сякаш сме в нашето семейство, едно огромно семейство, което срещаме навсякъде”, допълва Ния.

Най-трудният и тежък момент пък е прекосяването на Етиопия – гореща, с неравен терен и горди жители. „Етиопците са със страшно изразен силен характер – 110 млн. души, с много деца. Буквално в едно село с пет къщи не виждаш нито един възрастен, виждаш 200 деца, които - за жалост - са научени, че единственият начин някой да им обърне внимание е с камъни и пръчки”, разказва Ния. Всеки ден към тях летели камъни. Често колоездачи, които карат през Етиопия, са отказват до дни и взимат автобус именно заради такива случаи. Ния и Джейми обаче не се отказват. Намират подходящия начин да общуват с местните, а в страната – тогава раздирана от протести и с обявено извънредно положение – срещат и приятели за цял живот.  

Всъщност, обобщават Ния и Джейми, фокусът на пътуването не е оцеляването сред природата, а именно общуването:

„Насладих се на срещите с различни хора на различни места, със запознанството с различните култури. Например като карахме през Ботсвана - голяма част от нея е слабо населена. Ботсвана е огромна страна - два пъти по-голяма от Великобритания, но пък само с два милиона души. В първата част на пътуването не минахме през никакви села, просто си карахме сред националните паркове и това беше приятно, но ми се искаше да опозная местните. Тъй като прекарахме дълго време там, във втората част от престоя ни срещнахме жителите - обикновени, истински хора, които не са въвлечени в туристическата индустрия. Именно това е едно от нещата, на които се насладих най-много. През деня карахме, спирахме в някое село за обяд или просто за почивка и кафе. Доставяше ми удоволствие да си говоря с хората, а те винаги искаха да си говорят с нас”, спомня си Джейми.

„Това те топли, дава много повече, отколкото можеш да дадеш. Всъщност това, което сме научили от Африка, е истинско знание за Африка като изключително разнообразно място, въпреки че много често е подценявана. Тези истории те правят такъв, какъвто си”, казва Ния.