Изложбата "Архетипи" в Квадрат 500 продължава до 13 януари

Фотографът Роджър Балън: Въздействието на добрата снимка се запазва във времето

Смисълът на живота не е в понятия като щастие, тъга, истина или лъжа, убеден е творецът

6
Снимка: Роджър Балън

Добрата снимка има дълготрайно въздействие върху начина, по който мислим и чувстваме. Добрата фотография излъчва емоция към хората наоколо, а въздействието на тази емоция се запазва във времето. Така смята фотографът Роджър Балън, който представя в Националната галерия Квадрат 500 изложбата си "Архетипи". Изложбата ще продължи до 13 януари. У нас той открива архетипни паралели с други страни от Източна Европа, излезли от прегръдката на комунистическото си минало. 

Добрата фотографска творба има въздействие и идентичност, допълва в интервю за предаването "Хоризонт до обед" фотографът, който няма свой любим фотограф:

"Имах любими фотографи, когато бях по-млад, но сега нямам. Доста работи на съвременни фотографи ми изглеждат фалшиви, повърхностни. Във фотографията повече ми допада естествеността, първичността, близостта до природата, до корените." 

"Възможно е моите снимки да карат хората да се замислят за себе си и да почувстват, че снимките са им помогнали по някакъв начин, помогнали са им да разберат нещо за живота си. Но животът и човешкoто поведение са сложна материя. Сигурен съм, че моите фотографии по свой начин са оказали влияние върху много хора, но нямам представа какъв е крайният резултат от това", сподели творецът.

Най-много го вдъхновява природата. Смята едно дърво за по-вдъхновяващо от произведение на изкуството, защото "дървото е нещо живо, а не скулптура ‒ то функционира, пуска листа, променя се през сезоните". Животът е по-мъдър от изкуството, убеден е Роджър Балън, който задава въпроса защо хората търсят изкуствени заместители и се  отчуждават от природата.

Вече съм на 60 години и ще е някак повърхностно да определям конкретни фотографии като любими, признава още фотографът. "Може да съм световноизвестен, но трябва да продължавам да върша своята работа. Не мога просто да си прекарвам времето, като говоря за себе си и не върша нищо." 

Балън съветва младите си колеги, които се захващат със социална фотография да влагат страст в работата си, да следват своите собствени принципи и ценности, да работят дисциплинирано и последователно и... да бъдат най-добрият критик на самите себе си.

Снимка: Роджър БалънДнешният свят не е по-лош от света преди нас, казва още Роджър Балън. "Ако говорим за миналия век, може би сто милиона души са били убити през XX век при Хитлер, Сталин и други. Тогава светът не е бил по-добър, отколкото е сега. Днес има и по-добри, и по-лоши неща, но поне няма световна война, която е най-лошото. Имаме, разбира се, редица други проблеми, които не изчезват от факта, че имаме компютър Apple или че можем да пращаме съобщения по Фейсбук."

"Проблемът е какво очакваме от живота. Прекалено много гледаме телевизия, четем списания за знаменитости ‒ медиите ни налагат представи за смисъла на живота, за това как да бъдем щастливи. Обаче не всички са щастливи", отбелязва Роджър Балън и дава своето обяснение:

"Трябва ли всеки да е щастлив и какво значи да си щастлив? Щастлив ли е този, който кара луксозна кола? Хората говорят за това повърхностно ‒ без да се замислят. Не обичам да съдя за понятия като щастие, тъга или смърт. Животът е такъв, какъвто е ‒ смесица от всякакви неща ‒ и правим грешка, като формулираме съждения и ценности за живота."

Запитан провокира ли света със своята фотография, Балън отговаря, че самият живот го провокира. "Животът се случва реално. Не се опитвам да намеря нещо абстрактно. Трудно е да се намерят правила ‒ животът има свои правила. Зависи какво правите - не можете непременно да преодолеете правилата на живота. Тоест, сам по себе си животът представлява провокация за мен."

Всеки се страхува от смъртта, реалист е Роджър Балън. "Всяко живо същество, даже комарът и мравката имат страх от смъртта. Никой не иска да умре. Но никой не знае какво ще му се случи. Всяко живо същество на планетата се опитва да оцелее. Целта, смисълът на живота, не е в понятия като щастие, тъга, истина или лъжа, а е да оцеляваш, да се справяш с проблемите в живота. Трябва да излезем от западната терминология, западния морал, фалшивата етика, налагана от векове в човешките общества."

Цялото интервю слушайте в звуковия файл. 

Галерия