2018: Година на исторически решение и компромиси за Македония

Македонският премиер Зоран Заев (вляво) и гръцкият - Алексис Ципрас, след подписването на договора за решаване на спора за името на Македония.
Снимка: ЕПА/БГНЕС

Като година на исторически решения, компромиси и частично оправдани надежди ще запомнят отминаващата 2018-а жителите на Македония. Политиците пък имат повод да отчетат успех, защото дадоха тласък по същество на евроатлантическата интеграция на страната. Нещо, което македонците очакват от 27 години.

Победата обаче не е само за политиците. Тя е и на обикновените хора, дали съгласието си властта да направи определени компромиси, за да бъде извадена страната от застоя и опасността да изпадне в изолация. А за това през годините  помогна липсата на воля за диалог с Гърция за решаване на спора за името. Проблем, довел до отказаната покана на Скопие за започване на преговори за  членство в НАТО през 2008 година.

„Всеки, който мисли, че ще накара страната ни да приеме нещо, което той иска, греши“, каза бившият премиер Никола Груевски след наложеното от Гърция вето и обеща на сънародниците си: „Съобразявайки се с тази ситуация ние ще продължим с усилията ни да постигнем още по-голям напредък и реформи“.

Това не се случи до началото на тази година, когато премиерът Зоран Заев показа, че приоритетът „Членство в НАТО и ЕС“ може да постигне и реални измерения, а не да бъде само в спектъра на политическото говорене.

Първите видими за широката публика сигнали за това дойдоха от София, където на среща, организирана по време на българското председателство на Съвета на Европейския съюз премиерите на Гърция и Македония дадоха знак, че диалогът е възможен:

„Имахме много ползотворен разговор с моя колега. Аз вярвам, че сме изминали голяма част от разстоянието, но имаме още път пред нас“, каза гръцкият премиер Алексис Ципрас.

„От днес приятелството между Република Македония и Република Гърция е още по-силно“, допълни го македонският му колега Зоран Заев. 

Заев остана верен на стила си и все пак спомена, че в разговорите се търси „решение приемливо и за двете държави“.

И то дойде с официалното подписване през юни на договора от Преспа. С него  страните се съгласиха да работят за изясняване на спорните въпроси и да търсят решение на проблема с името.

„Днес можем спокойно да кажем, че сме горди с този договор, защото се обединихме и постигнахме решение на един спор, който ни разделяше“, каза Заев.

„Днес сме тук, защото гледаме направо в очите историята на нашите народи. И двамата премиери сме тук, за да изпълним нашия патриотичен дълг“, добави Ципрас.

Очаквано патриотичните и националистическите подбуди и от двете страни не закъсняха. Започналите в началото на годината протести и в Скопие и Атина, когато все още само плахо се говореше за дипломатическите усилия за решаване на спора се разгоряха с пълна сила.

Паралелно с общественото не спираше и политическото недоволство. За смелостта си, Алексис Ципрас и Зоран Заев бяха наказвани ежедневно с гневни коментари и заплахи за оставки и предсрочни избори.

Причината - вредният за националните интереси по думите на опозицията и в Гърция и в Македония договор, както отбеляза лидерът на ВМРО-ДПМНЕ - Християн Мицкоски.

Въпреки напрежението властта в Македония не пожали енергия, за да накара сънародниците си да приемат, че това е единственото добро решение, за да тръгне държавата напред. Тя поиска мнението им за промяната на името и за бъдещото членство на НАТО и ЕС на референдум, а седмици преди провеждането му Скопие бе посетено от редица високопоставени европейски лидери и представители на администрацията на американския президент Доналд Тръмп. Включи се и генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг.

Световната политическа активност обаче не помогна допитването да бъде обявено за валидно въпреки положителния резултат, получен от него. И този път премиерът Заев остана оптимист, като видя „успех за демокрацията и за европейска Македония“. И призова: „Гласът на хората, участвали в референдума трябва да се превърне в политическа активност в парламента“.

Призив, който криеше рискове най-вече заради нестабилността в парламента, с която разполагаха управляващите, но и заради започналото разединение в редиците на опозицията. Нещо, от което по-късно правителството се възползва, за да може да се приеме и една от най-спорните промени в Основния закон - тази за името, според която страната вече ще се нарича Северна Македония, а денят на гласуването премиерът Заев нарече исторически

С това процесът по решаването на спора за името между Гърция и Македония не спира. През януари в Скопие предстои окончателното ратифициране на одобрените до сега промени в Конституцията. Процес, който според бившия външен и вътрешен министър на Македония и професор по право Любомир Фръчковски поне към момента не крие изненади.

За важно гласуване идната година се готвят и в Гърция, където също предстои ратифицирането на договора със Скопие.

За този процес балканистът от БТА Райна Асенова прогнозира, че след като минат всички процедури в Македония трябва да влезе в гръцкия парламент същият документ и той трябва да бъде ратифициран.

„Само че по-малкият партньор в управляващата коалиция в Гърция - „Независими гърци" и лидерът им Панос Каменос казаха, че няма да участват в правителство, което ще внесе този договор в парламента. Въпреки всичко, като се има предвид, че предстоят избори догодина в Гърция и че голяма част от гръцката общественост са против договора, може да се очаква някакъв проблем“, посочи тя.

Дали 2019 ще е годината, която ще постави на картата на света новата държава Северна Македония и ще се сложи ли край на спора за името предстои да разберем.

 А 2018-а за Македония и македонците е и ще си остане - годината на историческите решения, компромиси и частично оправданите надежди.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Арчи Харисън Маунтбатън-Уиндзор - син на принц Хари и Меган Маркъл.

Принц Хари и Меган Маркъл нарекоха сина си Арчи

Принц Хари и съпругата му Меган Маркъл обявиха днес, че новороденият им син ще се казва Арчи Харисън Маунтбатън-Уиндзор, предаде Би Би Си. Съобщението дойде, след като двамата представиха на кралица Елизабет II и на съпруга ѝ принц Филип техния осми правнук. По-рано днес Хари и Меган Маркъл показаха на публиката своя син, който се..

обновено на 08.05.19 в 18:59