Стегнато, по военному, нейният автор Иван Джунов е подбрал документи и снимки за приноса на врачанските офицери и войници в продължение на няколко десетилетия от военната ни история.
"Книгата обхваща един период от 1878-а до трагичната есен на 1918 година – 40 години", обясни пред "Хоризонт" Джунов.
Той решава да напише книгата заради годишнината от Първата световна война. Готвейки се за предавания в местния телевизионен ефир, Иван Джунов установил, че нищо не се знае ма местния полк и за Враца като гарнизон, а във Враца, по думите му, винаги е имало войска.
Основните полкове в България за 36 и за голяма част от тях има материали. За 35-и Врачански полк обаче имало само един материал – за бойната кампания в Добруджа, допълни Иван Джунов.
"Тук в нашия град е щабът на Шеста пехотна бдинска дивизия – дивизията на Северозапада с личен състав 48 022 човека. Това е огромна дивизия. Тя е трета по големина след Пловдив и Русе дивизиите. По-голяма е от Софийска, от Сливенска…“
Джунов възприема мисията си да събере архивните материали като част от родолюбието. "Елемент на родолюбието е да се знаят тези огромни жертви, които са давани в тези войни за национално обединение. Да, сега идеалът може да е съвсем друг, но някога тези хора съвсем безкористно са отивали да воюват - за свободата на всички българи и да се обедини България."
Още за книгата чуйте в звуковия файл.За нея няма невъзможни неща. Но най- важното за нея е да накара децата, а и възрастните да повярват в силата на изкуството и познанието. Тя е на 30 години, вече е усвоила няколко професии. Завършила е театрално изкуство, докторант е по "Кинознание и телевизия", преподава на студенти в Югозападния университет, работи като експерт "Реклама" в Радио..
Студенти по журналистика от 4-ти курс в Нов български университет предизвикват въображението на незрящите, за да ги отведе там, където не могат да отидат. Това се случва в проекта "Представи си - Не е нужно да гледаш, за да видиш", създаден от млади хора за техни връстници със зрителни проблеми. Премиерата на студентското радиопредаване беше..
Преди 23 години е учредена Бреслеровата награда . Учените или лекарите, които имат право да се състезават за нея могат да живеят в която и да е държава по света, но трябва да имат медицински или научни изследвания, които да допринасят за лечението на хората, загубили зрението си . През 2019 г. в списъка на учените получили високото отличие е..
Летният сезон е пред провал, предупреждават хотелиери и работодатели по Южното Черноморие. Причината - задълбочаването на кризата с липсата на работници и персонал за туристическите обекти . Само по Южното Черноморие за предстоящия сезон се търсят 27 хиляди работници. Междувременно посолствата в трети държави извън ЕС, откъдето се чака работна..
Деца и възрастни носеха цветя за извънземните, някои ги чакаха с глави лук. Казваха, че не се страхуват : - Вярвате ли, че ще дойдат? - Вярвам, защото тази заран пак съобщиха, вестниците четем. - Те дали биха могли да помогнат на България с нещо? - Ами казаха: "Ще помогнем". -..
Емблематичното за поколения студенти и преподаватели пространство в Софийския университет "Св. Климент Охридски" - "Яйцето", започва нов етап от своето съществуване. То вече ще бъде съвременно пространство за публични събития, в което ще се помещава и модерна лаборатория. " Залата има невероятна акустика . Направихме специално озвучаване. Може..
Ще затвори ли врати Специализираната болница за рехабилитация в Котел заради натрупани задължения за ток и вода и неизплатени заплати? Ще стигнат ли до лечебното заведение отпуснатите от Министерския съвет в началото на април средства за погасяване на дълговете? Преди година Специализираната болница за рехабилитация в Котел бе пред затваряне...
" След направените конституционни промени българската правна система прилича на човек, на когото са предписали силни лекарства, които нямат нищо общо с..
У нас се прилагат едни от най-модерните стратегии за лечение на сърдечносъдови заболявания. Има сравнително бърз достъп до нови лекарства и до някои..
Вотът на недоверие към служебно правителство нарушава практиката на Конституционния съд . За това алармира гл. ас. Христо Орманджиев, преподавател..