Патрик Дюпон: Никога не забравяйте, че сте тук заради другите хора

Патрик Дюпон - Варна, 1976 г.


През 1976 г. френският балетист Патрик Дюпон печели най-високата награда в младша възраст – Специалната награда на град Варна, на Международния балетен конкурс в морската ни столица. Оттам започва бляскавата му кариера по цял свят. На 21 г. Патрик Дюпон става етоал, а на 31 – художествен ръководител на балета на Парижката Гранд опера. Много вълнуващо е да се срещнеш и да разговаряш с артист от такава величина, безспорно. Това не се случва всяка година. Но не беше само това. Почувствах изключително мощното му въздействие като артист и като личност, изпитах много силни емоции на радост и тъга, докато разказваше за своя живот и за своята философия, докато разкриваше своя духовен път.

Началото:
Аз изпитвах много силни емоции – любов, гняв, най-вече радост, и не можех да ги изразя. Залезът можеше да ме накара да заплача. Като малко момче разговарях с птиците, животните и дърветата. Бях различен. За майка ми това беше кошмар, но за щастие баба ми ми каза, че мога да изразя всичко чрез танц. Така, както тя и моя дядо са можели да изразят любовта си и без думи, докато танцуват заедно в събота вечер. Ако искаш да изразиш нещо, изтанцувай го! Това и направих. Също така аз бях едно малко дяволче, изпълнено с енергия. Изобщо не можех да заспя. Затова ме записаха на футбол. Което беше добре, но само добре. След това опитах джудо. И един ден, както седях на татамито си, облечен с екипа за джудо, и работех върху ипона си, чух музика. Това беше Фантазия Импромтю от Шопен в изпълнение на Артур Рубинщайн. /Вкъщи много често звучеше музика, различни стилове – Едит Пиаф, Ив Монтан, Шопен, Моцарт, Бах, Бетовен, които пораждаха в мен най-различни образи и емоции и тогава малкото дяволче се превръщаше в истински ангел./ И, когато чух Шопен, се случи точно както във филма Били Елиът. Гледали ли сте го? Бяхме в един коридор момчетата в класа по джудо и малко по-надолу момичетата в класа по балет. Аз отидох при музиката и като видях какво правят, си казах: „Ах, това е, което аз искам да правя! Това е моята музика! Разрешавате ли ми да танцувам и аз?“ Учителят каза: „Покажи ми краката си! Хм, хм! Покажи ми стъпалата си! Хм, хм! Искаш да танцуваш? Добре! Спрете, момичета!“ Пусна музиката и каза: „Танцувай!“ Аз танцувах цялата Фантазия Импромтю. Не си спомням какво съм правил, но си спомням, че когато спрях, душата и сърцето летяха, не знаех къде се намирам, а когато се огледах наоколо, всички плачеха. Но не от тъга, а от радост! Почувствах, че това е, което искам да правя в живота си.“

През 1976 г. 17-годишният Патрик Дюпон печели най-високата награда в младша възраст на международния балетен конкурс във Варна. Той остава в спомените на варненската публика и до днес. А какво означава Варна за него?
Варна означава много за мен! Не само защото едва седмици след спечелването на балетния конкурс във Варна аз вече танцувах в САЩ с Михаил Баришников, Наталия Макарова, Мая Плисецкая – най-голямата балерина в света, на която имах честта по-късно да бъда партньор. Не само заради това, но защото това беше мястото, на което аз за пръв път почувствах толкова осезаемо, че причината да танцувам е да споделям любовта. Усетих толкова много любов, донесе ми толкова много увереност, че това, за което мечтаех, когато бях 7-годишно момче, се сбъдва тук, във Варна! Ето защо това място е толкова скъпо не само за мен, но за много балетисти по цял свят! Сред всичко, което ме трогна тук, освен златния медал и гран при, най-важното бяха срещите с различните преподаватели, с различните балетисти, с които обменяхме идеи, въпреки че моят преподавател Макс Бузони беше създал вече достатъчно широк кръгозор пред мен. Тези срещи промениха цялостната ми нагласа и като танцьор, и за живота. Ставаш по-мъдър и по-богат за минути, защото срещаш много важни хора тук. Дори и те да не са големи звезди! Днес те са големи звезди в моето сърце, защото бяха моите учители!

Ние дължим много на Емил Димитров, създателят на този конкурс! Винаги ще си спомням как той ме посрещна на летището в София и само с поглед ми каза много неща. Разбрах колко важно е за него да се погрижат за нас, да бъдем показани пред света. Защото всеки диамант има нужда от място, където да свети. Благодарение на г-н Емил Димитров ние имахме възможността да заблестим тук. Той създаде този конкурс не за да се състезаваме в лошия смисъл на думата, а за да се възвисим и всеки от нас да покаже това, на което е способен. Това е една от темите, по които разговарях и с моя скъп брат Рудолф Нуреев – че големите творци като Морис Бежар и Марта Греъм успяват да постигнат именно това –  да се възвиси душата. Ние трябва да можем да се изправим и да кажем на света: ние се състезаваме един с друг, но също така се учим един от друг. Също така студентите в балетните академии и дори малките момичета и момчета в балетните училища – ние ги ръководим, но те също ни учат! Така че аз смятам, че Емил Димитров имаше този чист поглед какво е изкуството изобщо, не само танцът.“

За творческото сътрудничество с Морис Бежар:
Магията да срещнеш такъв велик човек като Морис Бежар е в това, че той има способността да открива същността и да ме провокира да правя неща, които никога не бих си представил! Например за легендарното „Болеро“. Аз смятах, че би било добра идея да изглеждам като Хедон – с дълга руса коса /която бях отглеждал цели две години!/, а Морис ме погледна и каза: „Патрик, ти ще подстрижеш косата си и ще я боядисаш тъмна, а аз ще ти дам да прочетеш един вестник. Преди да танцуваш моя балет искам да ми кажеш какво виждаш в този вестник. А по това време, както и сега, бушуваше израелско-палестинският конфликт. Така че това, което видях във вестника, беше тази война, която продължава вечно. Той ме попита: Какво е решението? Аз отговорих: Лидер, водач. Той каза: Ти ще бъдеш точно това – водачът на тези хора. Бихте казали, че изкуството е нещо чисто и девствено, но всъщност то носи послание, не става въпрос само за скокове или пируети. Да, когато излезеш на сцената, ти защитаваш една идея, независимо дали танцуваш Корсар или Жар птица, Свещена пролет, Болеро или Саломе. Само си представете как Морис Бежар може да те превърне от играч малко по малко в Сара Бернар! Морис Бежар се спускаше в дълбините на човешката душа и изобразяваше несъзнаваното. Сред най-ценното, което получаваш, работейки с него, беше свободата да изразиш себе си, да приемеш кой си в действителност, чрез любовта. И въпреки че това може да бъде опасно, то е прекрасно! Това беше Морис Бежар. И затова го обичам толкова много, защото той ме направи това, което съм!“

На 31 г. Патрик Дюпон става художествен ръководител на балета на Парижката Гранд опера.Трябваше да направя избор, много важен избор! Аз бях само на 26, когато ми предложиха да оглавя балета на Нанси – компания от 40 танцьори, повечето млади и все още неизвестни. По това време аз пътувах много по цял свят. Когато получих предложението, попитах моя учител как би трябвало да постъпя. Опасявах се, че ако поема тази балетна трупа, това би спряло танцовата ми кариера. Той каза: „Може би, а може би не. Можеш да избереш да летиш като пеперуда, но какво ще оставиш след себе си?“ Аз приех и това отвори съзнанието ми. Промених репертоара и компанията, която до този момент търпеше финансови загуби, започна да печели. И тъй като парите са средство, компанията, която до този момент не беше известна, започна да пътува по цял свят. Дори чрез нашия успех и чрез практиката на побратимените градове се оказа, че сме помогнали изобщо на индустриалното развитие на района. След още три години получих отново предложение – от Рудолф Нуреев, да го наследя като художествен директор на балета на Парижката гранд опера и отново бях изправен пред един тежък избор. Накрая реших, че към Гранд опера ще подходя по същия начин. И си казах: „Защо да не направим нова постановка на Лебедово езеро, но също и Форсайт, и Марта Греъм. Да продължим да показваме класическите шедьоври, но и нови шедьоври.“ Защото в крайна сметка това е задължението на звездата, на един етоал – отговорността винаги да поддържа високо нивото. И още - предложих да направим три версии на Жизел – традиционната, на Мацек и нова версия, като зрителите си купуват един билет, с който могат да изгледат и трите версии. Същото направихме и с Пролетно тайнство – на Бежар, Пина Бауш и Нижински. Исках да включа и хип-хопа, защото това е изкуството на града и е важно, че то съществува. Имахме късмет, защото по това време беше открит и театъра на Бастилията. Така че аз работех в два театъра, с две трупи и работният ден продължаваше по 17-18 ч.“ Патрик Дюпон и Лейла да Роша

Освен балетна звезда и директор на балета на Нанси и на Парижката Гранд опера, Патрик Дюпон е и балетен педагог, който предава знанията и опита си на следващите поколения. Към това го води запознанството с един много специален човек в неговия живот – Лейла да Роша.
Тази жена прави чудеса. Аз съм виждал това. Тя прави чудеса с мен. Но това е много лично и ще го разкажем в специална книга. Лейла ми показа, че единственото, заради което си струва да се живее, е създаването и предаването на посланието за мир между хората и недискриминация. Да дадеш възможност на млад балетист като Антонио Касалиньо да полети по целия свят! В един момент от моя живот Лейла каза: „Ти ще се върнеш обратно на сцената! Трябва да предадеш това, което знаеш!“ Аз казах, че не знам нищо. Бях решил изобщо да не се връщам на сцената, но накрая се върнах. Наше задължение е да предадем нататък това, което можем. Така, както го правят творци като Морис Бежар и Марта Греъм. Те постигат всичко, което един артист би могъл да постигне, и дори повече! Това е красотата на танца. Днес балетистите танцуват по-бързо, по-високо и ще продължават в тази посока. Но докато до тях са творците, за да ги водят, можем да бъдем спокойни“ каза Патрик Дюпон.

Моментът от неговия живот, който той споменава, е момент на дълбока криза, в която е близо до самоубийство. Много от най-големите артисти преминават през духовна криза. Както и целият свят днес като че ли преминава през такава криза. Каква е опората, която би могла да ни помогне да преодолеем това – всички ние, като хора? Какво трябва да знаят най-младите артисти, за да бъдат успешни в този свят?
Един от съветите, които бих могъл да дам на младите хора днес, във връзка с кризата и заради промените в света, заради господството понякога на посредствеността и лошия вкус, насилието и варварството, е да слушат и да се учат от по-възрастните като един от моите идоли Владимир Василиев например, които са живели в други времена, защото те имат верните отговори. Ако искаш да оцелееш, облегни се на своята баба, на своя дядо, защото те са твоите ангели-хранители, които имат способността да те преведат през житейските бури. Друг съвет, който бих могъл да им дам, е да бъдат готови да се учат от грешките си, защото помага и да бъдат благодарни за това! Да, аз също преминах през криза, не успях да я избегна. И съм много благодарен за това, което научих! Преди 15 г. Лейла ми каза, че тя е израснала с философията на Нелсън Мандела: „Аз никога не губя, аз винаги печеля, защото винаги се уча!“ Толкова съм щастлив, че тя сподели с мен това! И това ни води в нашата Академия, защото ние продължаваме заедно да се учим. Това е решението – продължавайте да се учите, да вземате свои решения и да грешите. Няма проблем, че ще направите грешка, защото можете да я поправите! Но никога не губете своята посока! Не забравяйте онова малко момиченце или момченце в себе си, което е имало своята мечта за живота! Всички трудности, през които преминаваш в живота си, не са чак толкова продължителни във времето. Имате силата да променяте нещата, да ги направите по-добри за себе си, но най-вече за другите хора около себе си! Никога не забравяйте, че вие сте тук заради другите хора и така ще станете много по-добра версия на себе си! Това е моята философия. И още нещо – и в танца, и в политиката, и в спорта, ние трябва да се научим на скромност. Това означава, когато си много добър в нещо, да го споделиш с другите. Аз си спомням, на конкурса във Варна един от балетистите ми помогна за моите пируети. Можете ли да повярвате? Той не спечели медал, аз спечелих. Беше толкова благородно от негова страна! Защото той разбра, че няма да спечели медал, но че аз имам нужда да усъвършенствам своите пируети. Затова ние на свой ред споделяме тайните със своите ученици, без заплащане. Защото, когато човек вече е достигнал донякъде, тогава той тепърва започва Пътя си оттам“ каза Патрик Дюпон.

Автограф от Патрик ДюпонПовече от балетист:
Никога не съм се чувствал комфортно в ролята на принц. Аз не съм принц, аз съм нещо друго! Винаги съм казвал, че аз не съм балетист, аз съм артист, който танцува! И затова съм бил канен и като член на журито в Кан. Работил съм с велики актьори като Ален Делон, моите идоли са Симон Синьоре и Хъмфри Богарт, от които съм научил много. Имал съм шанса да се срещна с Чарли Чаплин и Джин Кели. И бих бил много щастлив да бъда част от това актьорско семейство!“

Още за философията на Патрик Дюпон:
Аз наистина научих по време на моя творчески път, че Вселената е прекрасно творение. Сред темите, по които съм мислил много през последните 40 г., е за самотата на една звезда, на един победител, за самотата на този път и колко трудно би могло да бъде да вървиш по него понякога… много често. Но заради това, че Вселената е прекрасно творение, когато има една душа, която се чувства самотна, някъде има още една, която е на този свят, за да помогне. И както казваме във Франция, до всеки велик мъж има една жена. Посланието ми към всички вас и най-вече към младите балетисти е, че вие никога не сте сами! Дори и когато скачате в самолета и напускате семейството си, преподавателя си по балет, приятелите си, вие не сте сами! Вие ги носите в сърцето си! И вие дарявате любовта си към тях на публиката. Това е красотата на изкуството! След това ще срещнете хореограф, който ще почувства колко много ви липсват вашите приятели, ще създадете заедно творба за това и ще имате възможността да изразите това, което се случва в душата ви. В това е вашата сила – да споделяте с целия свят вашия вътрешен душевен мир!“