Експерти посочват условията за преминаване на „Турски поток“ през България

Снимка: offshoreenergytoday.com

Политически, а не толкова технически. За газ, а не толкова за ядрена енергетика ще са предстоящите българо-руски разговори, заяви експертът Антоний Иванов, визирайки предстоящата в началото на идната седмица визита в София на руския премиер Дмитрий Медведев.

Политическият аспект по отношение на природния газ във взаимоотношенията между България и Русия е много по-важен, много по-горещ, докато по отношение на ядрената централа няма необходимост от такива политически дискусии.

„Когато говорим за реалните параметри на тези две инициативи, така да ги наречем, ядрената е много по-тежаща, много по-отговорна и с много по-дълги последици, отколкото газовата, но това вече е друга плоскост“, каза експертът.

Така или иначе всичко това има контекст. Защото, когато говорим за региона, ние говорим за много силна конкуренция.

И въпреки, че всички проекти в региона стават по-бавно, като говорим за ядрена енергетика се вижда, че не е така.

„Румъния направи скоро интересна стъпка напред към реализация на своя проект за доизграждане на Черна вода с трети и четвърти блок. Те вече имат една ясна концепция за финансиране на техния проект. В Турция „Айкую“ върви със строителните работи, тоест възможността там този проект да се случи далеч преди Белене е доста сериозна“, каза Антоний Иванов.

А що се отнася до руснаците.

„Те имат много пазари. Предлагат вече много ясни продукти - доставка на технология, доставка на ноу хау, доставка на осигуряване на развитие на човешките ресурси и осигуряване на финансиране. Това всичкото е в общ пакет и те това го предлагат успешно в много страни. Техните други пазари са доста по-интересни за руската страна и то е логично, а ние им даваме една много сложна задача. И аз ако бях, бих се замислил много колко усилия да хвърля за решаване на една много сложна задача при положение, че имам възможности да решавам много по-интересни задачи на други места“.

Затова.

„Те няма да излязат извън рамката, която те вече са създали, отиграли и няма да я променят заради България. Тоест най-близкото, което ние бихме могли да получим от руската страна, то би било предложението, което е за „Пакш“ в Унгария, контракт на базата на договори за разлики с държавни гаранции, което българската страна декларира, че не е готова да предложи на този етап“, смята Иванов.

Българската страна обаче е готова да построи разширението на газопровода „Турски поток“ на наша територия. Върху какво трябва да се съсредоточат разговорите ни с руснаците, посочва Иван Дреновички.

„За да се даде възможност по съществуващата газопреносна система или новоизграждаща преносна система да има и допълнителни обеми, които ние като разпределителен център да пренасяме. Основна част от приходите на българския оператор идват именно от транзитния пренос по съществуващият договор за транзит с „Газпром“. Към настоящият момент ние трябва да направим всичко възможно да запазим в най-добрия случай 70% от този обем “, обясни той.

Според Иван Дреновички трябва да се преразгледа двустранното споразумение между Русия и Турция, с което 100% от капацитета на сухопътния участък на „Турски поток-2“ на турска територия се управлява от „Газпром експорт“.

„Трябва да се прецизира това споразумение, така че начинът, по който се управлява сухопътният участък на турска територия, да е съвместим с изискванията на трети енергиен пакет, газовата директива и съответните регулации“.

А това е важно, защото Турция е страна транзитьор.

„В перспектива изграждането на едни капацитетни възможности от наша страна, управлението на нова входна точка, която даваме „Странджа-2“,  трябва да го управляваме по начин, по който да позволява да получаваме изход Турция, вход България допълнителни количества извън „Турски поток-2“, а такива количества в недалечна перспектива съществуват и тогава ние ще можем да формулираме в контекста на  газов хъб "Балкан" чисто български проект, можем да го наречем и „Балкански поток“.

Що се отнася до Сърбия, която е от другата страна на тръбата в началото на февруари енергийната общност изказа мнение и становища към смесената компания между „Сърбиягаз“ и „Газпром“ , че капацитетът, който е освободен за пазарен принцип, е недостатъчен и той трябва да бъде значително разширен.

И най-важното според Иван Дреновички:

„Не просто всички дейности по реализацията на газов хъб „Балкан“ или новите транзитни потоци да бъдат в рамките на „Булгартрансгаз“. „Булгартрансгаз“ все пак има ограничен капацитет и той има функциите да бъде преносно предприятие-оператор, който да бъде прозрачен… Тук трябва да се акцентира до голяма степен по отношение на енергийната дипломация, която липсва. В момента излезе, че целият фокус за защита на националните интереси остава в оператора. Новите промени в газовата директива всъщност изискват много по-активно участие от страна на министерството, от страна на КЕВР, включително и от страна на парламента“.

„Ние трябва съгласно промените в газовата директива или да сключим споразумение с Турция като трета страна извън ЕС, или да искаме дерогация за период от 20 години, която отговаря на резервирания капацитет от страна на „Газпром“. Много е важно енергийната дипломация, двустранни договори с Турция и с Русия, разбиране за изискването от страна на ЕС в контекста на промените в основната газова директива и отваряне на газопровода на сухопътната част на Турция и за трети страни.