Бъдещето на руските енергийни проекти в България

3
Снимка: БГНЕС

„Енергийните проекти у нас се характеризират предимно с говорене. Но външните партньори на страната ни в последните години са по-чувствителни. Затова не е достатъчно само да се изрази желание за строителство. Създава се усещането, че тъпчем на едно място – много се говори, а нищо не се случва. Сметката никога не излиза, защото в повечето случаи тези проекти са политически мотивирани, тоест, не се разглеждат от гледна точка на това дали са добра новина за икономиката“. Това каза пред БНР Калоян Стайков от Института за пазарна икономика по темата за бъдещето на руските енергийни проекти в България.

„Другото характерно нещо за големите енергийни проекти е – освен че се говори много за тях, за тях се харчат и много пари, а накрая, като теглим чертата и видим какво имаме срещу тези пари, се оказва, че нямаме нищо. Това беше с АЕЦ „Белене“, с „Южен поток“ също, коментира Стайков в предаването „Нещо повече“.

Според Юлиан Попов, бивш министър на околната среда и водите, между България и Европейската комисия вероятно ще има проблеми заради проектите „Турски поток“ и АЕЦ „Белене“, но „не толкова драматични, че да не могат да бъдат разрешени“.

„Не трябва да се надяваме на това, че ЕК ще вземе решение за тяхната геополитическа или икономическа рационалност. /…/ Икономическата рентабилност на тези проекти е под въпрос, както и енергийните перспективи на България и ЕС. Газовата консумация спада и това е политически и регулаторно обосновано. В същото време се изграждат множество газови проекти и не е ясно как тази инфраструктура би постигнала някаква възвръщаемост“.

„Защо и в двата случая Русия много настоява за тези проекти?! Защото следват т.нар. „стратегия на препречване“. /…/ Трябва да се зададе въпросът – след като голяма част от доставките ще се прави чрез втечнен газ, как ще се запълват тръбите за един свиващ се пазар“, допълни още Попов.

Интервюто с Калоян Стайков и Юлиан Попов можете да чуете в звуковия файл.

Галерия