Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Мария Шаркова: Имаме системни проблеми с неонаталната грижа

Фондация настоява за отпадане на критериите за жизнеспособност на плода

Проектът на „Фармакотерапевтично ръководство по Акушерство и гинекология“, качен за обществено обсъждане от Министерство на здравеопазването, разбуни за пореден път духовете сред пациентските организации с основен въпрос – кога плодът се счита за жизнеспособен. От Фондация „Макове за Мери“ за подкрепа на родители, преживели перинатална загуба на бебе, настояват да отпаднат критериите за жизнеспособност на плода.

Според „Фармакотерапевтично ръководство по Акушерство и гинекология“ плодът се определя като потенциално жизнеспособен, ако е с телесна маса при раждането над 800 грама, независимо дали плодът е роден жив или мъртъв, и ако е с телесна маса при раждането под 800 грама, при условие че плодът е роден жив и е живял поне три денонощия.

Според Фондацията „Макове за Мери“ здравните власти се опитват да прокарат високи критерии за потенциалната жизнеспособност на плода. Тези критерии трябва да отпаднат, още повече че ВАС вече ги е отхвърлил два пъти, каза пред БНР Бояна Петкова от „Макове за Мери“:

„Официалният критерий на СЗО за жизнеспособност е 22 гестационна седмица и 500 грама. Оттам нататък според цялата медицинска литература реално такъв фиксиран критерий няма. Не е редно да има в нормативен документ“.

„Поставянето на изискване едно бебе да оцелее 72 часа, за да бъде записано като живо родено, означава няколко неща. Първо, ако това бебе почине в рамките на тези 72 часа, то не е съществувало. Според мен нормативно разписана граница за жизнеспособност не трябва да има. В ръководството трябва да има отделна глава, която да третира поведението при раждане на екстремно недоносено дете живо или при раждане на граница на жизнеспособност“, обясни още Петкова. Тя настоява още – всяко живо родено дете да бъде записвано като такова, независимо от това колко дълго ще преживее.

Имаме системни неонатологични проблеми, които не се решават по никакъв начин с поставяне на граница на жизнеспособност в някакъв нормативен акт, категорична беше Бояна Петкова. По думите ѝ, няма регистър на недоносените деца.

Организациите, свързани с родилната помощ, ще напишат обобщен документ и ще го изпратят до здравното министерство относно несъгласията си в терапевтичното ръководство.

„Въвеждането на подобни критерии във „Фармакотерапевтично ръководство по Акушерство и гинекология“ е най-нелепият до този момент опит да се поставят подобни граници на жизнеспособността“, изказа мнение в предаването „Хоризонт до обед“ Мария Шаркова, адвокат по медицинско право.

„Това по-скоро е проява на някакъв необясним инат от специалистите, които изготвят тези документи. Тези ръководства въобще не са документи, които следва да съдържат подобно дефиниране на тези понятия. Фармакотерапевтичните ръководства са въведени в Закона за здравното осигуряване и в Националния рамков договор. Те регламентират поведението на лекарите при прилагане на лекарствени продукти. Предмет на обхват на този документ по никакъв начин не се покрива с въвеждането на подобни понятия. Те нямат място нито в тези ръководства, нито в медицински стандарти“.

Мария Шаркова също подчерта, че имаме системни проблеми във връзка с неонаталната грижа. Тя настоя за правила, които да гарантират еднакво качествена грижа, без значение дали недоносеното бебе е родено в голяма университетска болница в София и Пловдив или в Ловеч. 

Още по темата чуйте в звуковите файлове.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Проблеми с вноса на работна ръка за туризма, сигнали за искани подкупи в консулства

"Парите за заплати в туризма се увеличиха в пъти. Добре платени са и най-неграмотните ни служители. Но кадри в България няма ".  Това заяви пред БНР Веселин Налбантов - зам.-председател на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация. В тази връзка той отбеляза и проблема с демографския срив в страната . Според него освен това..

публикувано на 25.04.24 в 11:16

Разхищаваме 68 кг храна годишно на човек от населението

Разхищението на храни е риск както за продоволствената сигурност, така и за околната среда. Според Организацията на ООН за прехрана и земеделие близо 1/3 от храните, произведени по света, се губят или разхищават . В ЕС всяка година става дума за почти 59 милиона тона храни, а това се равнява на 131 кг отпадъци на човек годишно. Доклад на..

публикувано на 25.04.24 в 09:08
Български производители изливат млякото си в знак на протест срещу политиките в сектора

Украински млекопреработватели искат по-голям внос у нас. Българските: Не достига суровото мляко, трябва сухо

Украински млекопреработватели и производители на суровини искат да увеличат вноса си у нас . Това стана ясно от срещата във Велико Търново между Украинската асоциация на млекопреработвателите с Българската асоциация на млекопреработвателите. Българските им колеги казват, че има сериозен недостиг на суровини у нас, защото животновъдите са намалили..

публикувано на 24.04.24 в 07:40
Доц. Ангел Кунчев

Доц. Кунчев пред БНР: Все още не е обявена епидемия от коклюш. Очаква се заповед до края на седмицата

Главният държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев потвърди пред БНР, че все още не е обявена епидемия от коклюш.  Очаква се да бъде издадена заповед на здравния министър до края на тази седмица. Но днес през цялото време доц. Кунчев говореше за епидемия, посочи здравният репортер на Националното радио Елена Бейкова. Е-обучение..

публикувано на 23.04.24 в 17:32
проф. д-р Андрей Чорбанов

Проф. Андрей Чорбанов: Ваксината срещу коклюш не е за възрастни. Крие риск от тежки нежелани реакции

Една от причината за пробива в имунизационното покритие са новите тенденции при разработването и създаването на ваксини – натискът те да бъдат абсолютно безвредни и абсолютно ефикасни. Колкото по-безвредна е една ваксина, толкова по-малко имуногенна и по-малко активна е тя . Това обясни пред БНР имунологът проф. д-р Андрей Чорбанов, депутат..

публикувано на 23.04.24 в 10:43
Софийски университет “Св. Климент Охридски”

Сградата на СУ е в изключително тежко състояние, има нужда от основен ремонт

Ректорът на Софийския университет "Св. Климент Охридски" проф. Георги Вълчев алармира пред БНР, че сградата на най-старото висше училище в България, както и тази на университетската библиотека, са в изключително тежко състояние . Редица ректори молят държавата да отпусне необходимите средства за основен ремонт и на Ректората, и библиотеката...

публикувано на 23.04.24 в 10:16

Екатерина Баксанова: В момента сме като Алиса в Страната на изтеклите мандати

"Все по-осезаема, направо веществена, става антиутопията, в която живеем. Очевидни са обвързаностите на правосъдието с политици, с криминални кръгове . Прокуратурата се превърна в един от тези органи, които вместо да изпълняват правомощията си, събират компромати, "консервират" ги като зимнина в буркани за по-удобни времена – обикновено това..

публикувано на 23.04.24 в 09:11