Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Националният ни балет чества 70-годишнината на Бисер Деянов

Софийската национална опера и балет отбеляза 70-годишнината на знаменития български балетист, педагог и хореограф Бисер Деянов с последната си класическа премиера от миналия сезон – балетът „Корсар” от Адолф Адам, в редакция на Елдар Алиев.

Бисер Деянов е една от най-значимите личности в българското танцово изкуство. Той е оставил богато наследство от изискани балетни превъплъщения, множество ученици и не по-малко значими хореографски платна. Роден ена 11 март 1949 г. Получава първите си уроци по балет в Държавното хореографско училище под наставничеството на Крум Янков, който открива дарованието му. Деянов завършва като един от отличените възпитаници на СанктПетербургското академично хореографско училище „А. Я. Ваганова” от випуск 1974. Негов основен педагог е взискателният проф. Генадий Наумович Селюцкий. По-късно придобива и магистърска степен по балетна педагогика в Академията по музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив, където по-късно става и активно преподаващ доцент. От 1970 г. до 1997 г. е водещ премиер солист в Софийска опера и балет. Носител е на Първи награди за младша и старша възраст от Международния балетен конкурс във Варна през 1968 и 1974 г., както и на диплом за най-добър партньор от балетния конкурс в Москва през 1973 г. Партньор е на цяло едно звездно поколение легендарни български прими - Вера Кирова, Красимира Колдамова, Калина Богоева, Евгения Кръстева, а от по-младите танцува със Силвия Томова, Милена Симеонова и Мария Илиева.

Бисер Деянов изпълнява всички централни партии както в класическия балетен репертоар, така и в редица български и съвременни заглавия. Сред запомнящите се негови превъплъщения са Зигфрид от „Лебедово езеро“, Дезире от „Спящата красавица“, Алберт от „Жизел”, Дроселмайер от „Лешникотрошачката“, Базил от „Дон Кихот“, Ромео от „Ромео и Жулиета“, а също и заглавия като „Спартак“, „Пролетно тайнство“, „Конче вихрогонче“, „Хайдушка песен“, „Изворът на белоногата“, „Дъщерята на Калояна“, „Козият рог“, „Една нощ в Париж“, „Чудният мандарин“, „Дамата с камелиите“и др. Гастролира в почти всички значими театри на Европа, Азия, Северна и Южна Америка. Работи с водещи световни хореографи като Ю. Григорович, Д. Брянцев, С. Лифар, А. Алонсо, А. Фодор и със значимите български хореографи М. Арнаудова, П. Луканов, Б. Ковачев, А. Гаврилов, Х. Мехмедов, Б. Сечанова и др. Сам поставя балета „Копелия” от Л. Делиб, „Концерт за лява ръка” от М. Равел, миниатюрите „Тъжен валс” и др.

От 1978 г. Бисер Деянов преподава в Националното училище за танцово изкуство. Многократно е бил член на международно жури на балетни конкурси във Варна, Москва, Париж и Осака.

Повече за юбилейната вечер чуйте от изкуствоведа Петър Пламенов в звуковия файл.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Библиотека под дърветата

"Библиотека под дърветата" събира любителите на книгата в Южния парк

От десет дни много софиянци са привлечени от  "Библиотека под дърветата", която се намира в Южния парк.  Ентусиасти превърнаха стара каравана в "Библиотека под дърветата" Един от инициаторите за създаването й е Михаил Нинов . Той вижда изхвърлени до кофата за боклук книги. Хрумва му, че може да се направи място, където те да бъдат..

публикувано на 24.04.24 в 19:49

Между миналото и бъдещето - арт инсталация на Красимир Терзиев на мястото на мавзолея

Инсталацията на визуалния артист Красимир Терзиев "Между миналото, което е напът да се случи и бъдещето, което вече е било" вече е факт в Градската градина в София. Арт инсталацията е разположена на мястото на бившия мавзолей в центъра на столицата. Кризите, през които вървим, засилват усещането за миналото. Постоянно преиграваме моменти от..

публикувано на 24.04.24 в 11:31

Вокална група "Радиодеца" – част от световното шоу на Енчо Керязов "Нощ на звездите"

Вокалната група към Българското национално радио „Радиодеца“ тази година ще е част от световното шоу на Енчо Керязов „Нощ на звездите“.  Формацията се „ражда“ през 1990 година с идеята да записва детски забавни песни за програмите и фонда на БНР. „Радиодецата“ са носители на специалната награда за изпълнение на радиоконкурса „Пей с мен“; участие в..

публикувано на 24.04.24 в 10:16

Синът на Чарли Чаплин ще представи концерт – спектакъл в България

Юджийн Чаплин ще представи у нас концерт – спектакъл, който разказва за живота на неговия баща – Чарли Чаплин. "Останах впечатлен от предствата на Юджийн за неговия родител. Тя е различна от образа на легендарния комик. Чарли Чаплин е бил тих и спокоен човек, който  е играел със своите деца, правил им е фокуси  и ги е разсмивал.  Често е..

публикувано на 23.04.24 в 19:32
Железни момчета

"Железни момчета" и романтиката на българските железници

Цялата история на България може да се разкаже през историята на железниците. Това обясни пред БНР Емил Спахийски, сценарист на филма "Железни момчета". "Има изключителна романтика, свързана с времето на парните локомотиви. Оказва се, че тези машини, създадени от човешката ръка, са изражение на гениалността на инженерната технология...

публикувано на 22.04.24 в 19:34

"Каста дива" - едно предаване, което прави живота по-хубав

В 27-ото издание от 31-я сезон на предаването на програма Хоризонт за музикално-сценични изкуства Каста дива :  20.05-21.00 ч.: Специален гост: младата звезда на Националния музикален театър “Стефан Македонски“ Илона Иванова – единият от гласовете в саундтрака на видеоиграта Baldur's Gate 3, който беше отличен с награда на Британската..

обновено на 22.04.24 в 18:53

Еничарството – болната тема в нашата история

Най-новата книга на великолепната разказвачка Елена Петрова от Пловдив, която живее в Гърция, със заглавие "Храмът на греховете" засяга една жестока тема от нашата история - принудителното еничарство на българи по време на турското робство. Конкретни лица и образи превъплъщават по истински случаи темата за любовта и греховете, но..

публикувано на 22.04.24 в 13:45