Мей няма да е премиерът, който ще изведе Великобритания от ЕК, прогнозира анализатор

Тереза Мей най-вероятно няма да бъде британският премиер, който ще изведе страната от Европейския съюз. Това прогнозира в интервю за „Хоризонт“ политическият анализатор и директор на офиса на Европейския съвет за външна политика в Мадрид Хосе Игнасио Торебланка.

По думите му Мей е неспособна да се справи със ситуацията, но и Консервативната партия се е самоубила политически. Това е една от причините провеждането на евроизбори в Обединеното кралство да е погрешно решение, категоричен е Торебланка.

„Проблемът с евроизборите е, че те ще ги разберат като втори референдум за Брекзит или като вътрешни избори. Всъщност, дори избирателната им система е тотално различна. Когато има евроизбори, те се провеждат по европейските правила, а не по британските. Следователно резултатът не може да бъде интерпретиран единствено от гледна точка на вътрешнополитическите проблеми на Обединеното кралство. Ето защо аз съм убеден, че провеждането на евроизбори не е мъдро решение“, каза той.

Тази седмица ЕС удължи срока за Брекзит до 31 октомври. През този период Великобритания все още може да ратифицира споразумението за напускане или да преразгледа цялата стратегия за напускане на общността.

„Ние не знаем точно дали британците ще използват тази отсрочка, за да решат какво правят или да продължат да нямат решение и да прехвърлят проблема на нас - в Европа. Те ни принуждават да решаваме вместо тях, а това е напълно грешно. За нас няма никаква яснота дали те имат някакъв план. Мисля, че ние сме доста търпеливи с тях, просто защото разбираме, че те създадоха изключителен хаос и не искаме да ги принуждаваме да решават под натиск, защото това ще доведе до изключително големи проблеми - и за нас, и за тях“, каза Торебланка.

Според него моментът на истината ще дойде и Европа би понесла изключително големи щети, ако бъдат проведени европейски избори в държава, която е заявила, че повече не иска да бъде член на ЕСи че вече не вярва в европейската демокрация.

„Провеждането на евроизбори във Великобритания би означавало, че тя ще има европейски депутати, които ще участват във формирането на евроинституциите, а те и без това в момента са много крехки. Заради това ние можем да се поставим в ситуация, която понасяме нов шоков удар върху легитимността си. Хората ще се запитат дали имаме право да вземаме решения или просто се потапяме в кашата, която те създадоха. Така че - пакост или лакомство - въпросът изобщо няма лесен отговор“.

- Вие сигурен ли сте, че когато на 31 октомври Тереза Мей почука на вратата на Брюксел, просто не иска лакомство?

- Проблемът е, че тя е като невидима, сякаш е някъде там навътре в морето без способност да направи каквото и да е - нито да задейства член 50-ти от Лисабонския договор, нито да покаже твърдост по въпроса за втори референдум за Брекзит или за предсрочни избори остава неясен. Тя буквално се самоизгори на кладата в Обединеното кралство и сега не може да изведе страната от тази ситуация. 

- Т.е. може би не Тереза Мей ще почука на вратата на Брюксел в Нощта на Вси Светии?

- Най-вероятно. От самото начало изобщо не се води разговор за самата сделка, а дискусиите са как да се обединят консерваторите или как да се разединят. Когато Дейвид Камерън свика референдума за Брекзит, той искаше да сплоти консерваторите. Само че категорично не успя. Ние казваме Брекзит, но всъщност дискутираме случващото се в Консервативната партия.

Това е изключително себично от тяхна страна и ние не трябва да го толерираме, защо не е честно - нито от гледна точка на британците, нито за останалите европейци. Всъщност, откакто Великобритания е част от Обединена Европа, консерваторите са разделени на про- и анти- европейски настроени. Изобщо не е честно този проблем да се изнася в Европа.

Може да се стигне до избор на нов министър - председател, но не знам кой би могъл да бъде той. Не съм убеден, че консерваторите са способни да излъчат нов премиер. Те просто се самоубиха политически и сега са без лидер.

- Ако все пак се стигне до евроизбори в Обединеното кралство, какво ще се случи на тях?

- Тереза Мей или който и да е друг няма да може да промени курса на базата на резултата от тези избори. Какво ще се случи - ако лейбъристите се представят добре, те ще поискат нови избори или втори референдум. В същото време, ако консерваторите имат много лоши резултати, те няма да допуснат нови избори. И докато трае всичко това, британските депутати ще участват в избора на еврокомисари и ръководител на Еврокомисията.

Именно заради това Макрон и останалите евролидери се опитват да създадат нещо като статут на държава, която е в процес на напускане и ги молят да бъдат честни. След като ще напускат, просто да не участват в европейските политики. От законова гледна точка - това не е възможно, но може би от политическа е.

- Много хора смятат, че Брекзит е началото на разпада на Европейския съюз и огромна победа за евроскептиците и със сигурност - за популистите. Споделяте ли това мнение?

- Мисля, че настъпи промяна. В началото със сигурност много хора го разчетоха като победа за евроскептицизма и еврофобията. Те обаче мислеха, че ще бъде лесно и ще бъде евтино. След повече от две години това вече не е така. Дори Марин Льо Пен, Салвини или политиците в Полша и Унгария, не говорят за напускане на Европейския съюз. Помислете само за реториката на Качински или Орбан - те вече не говорят с тона: „Ако вие направите така, ние ще действаме еди как си....“

... защото знаят, че ще последва дълга пауза с мълчание.  И след това - отговор: „пробвайте, ако искате“. Смятам, че Брекзит проработи от гледна точка на това, че благодарение на него се видя колко е трудно, а това означава, че интеграцията продължава в Европа и със сигурност няма да се стигне до колапс.

Проблемът или по-скоро парадоксът с провала на Брекзит е, че тези, които искаха да излязат от Европейския съюз, всъщност няма да го направят. Те обаче сега ще посветят времето си на това да подклаждат проблеми и да разрушат Европейския съюз отвътре. Това също е много опасен процес.

- Евроскептицизмът, облечен в популизъм, ли е най-големият политически проблем тук - на Стария континент сега?

- Да, очевидно е, че е така. Проблемът е как ще се справим с него. Ще го игнорираме или ще се правим, че не съществува? Трябва ли да разделяме гласоподавателите от техните лидери? Най-редно е да се вгледаме в причините, които са накарали избирателите да погледнат към крайните идеи и много честно да си кажем, че има проблеми. След това да помислим как да ги решим.

- Как ще изглежда Европа след изборите в края на май? Европарламент, който ще пълен с евроскептични партии - ще работи ли?

- Проблемът с евроскептичните или еврофобските партии е, че те не работят заедно с позитивна насока. Всяка от тях си има своите национални идеи, но никога не е съгласна с другата. В същото време те винаги са много обединени, когато трябва да гласуват негативно, например - да налагат вето. Нали знаете, много е лесно да се образуват негативни коалиции, които просто да казват "не" и да не обсъждат последици или да поемат отговорност. Така че си помислете какво ще стане, когато започне да се гласува съставът на новата Европейска комисия и има толкова много негативна енергия.

За тях Европейският парламент е като шоу. Те трябва да демонстрират на техните избиратели у дома, че си вършат работата - непрекъснато блокират процесите и разрушават нещата. За обикновените евродепутати е много трудно да привлекат вниманието с изречение като „Аз прекарах две години в договаряне на директива, която се отнася за миграцията. Три от моите предложения бяха приети и това е много позитивно за хората в България...“. Битката просто е изгубена в сравнение с голямото шоу.

- Ще усетим ли това още при формирането на следващата Еврокомисия. Представете си например Италия ще поиска еврокомисар по бюджета 

- Да, Саливни би поел тази битка, за да покаже, че той не е получил току - така доверието на избирателите си и няма да ги предаде; че в крайна сметка ще постигне това, за което е избран и ще го покаже на германците ....

Може би ще имаме номинации в Туитър и след това множество дискусии там, като в последния момент ще се стигне до компромис. Това е подход, който използва Доналд Тръмп. Само че ние трябва да се научим, че истинската политика не се прави така - за да имаш „браво“ вкъщи, въпреки че понякога това е доста трудна задача.