Б.Т.Р.: Имаме нужда да свирим нови неща и да изразяваме себе си

Не сме си позволявали да забравим корените си, казват Наско и Славчо от групата

3
Славчо и Наско от Б.Т.Р.
Снимка: Ани Петрова

„И падаме, и ставаме, какво като боли,
когато само вярата дава смисъл на това да бъдем или да не бъдем,
както никога преди“.
(*) 

„Когато пишех тази песен, си представях нашата група, какво изживяхме през тези 26 години, колко хубави моменти сме имали заедно. Имахме и много тежки мигове, за които аз съм благодарен, защото те ни запазиха като хора, като група, като приятели“.

Това сподели Славчо Николов от Б.Т.Р. С вокалиста на групата Наско Пенев той гостува в студиото на „Нощен Хоризонт“.

Двамата разказаха за европейското им турне, което приключи преди дни, за новите неща на хоризонта – премиера на клипа към песента „Тези дни“, US турне, участие в концерта за 75-годишнината на Кирил Маричков на 30-и октомври. 

Видеото на Б.Т.Р. към „Тези дни” вече е в канала им в YouTube. Режисьор е Петър Петров. Четириминутният клип е ретроспекция на последните години на групата и послание за това, че в живота има и лоши, и хубави дни.

Хубави дни са белязали и европейското турне на четиримата. Дни, пълни със забавни спомени на сцената и с феновете, с пълни зали, със срещи с много наши сънародници, а и с чужденци - почитатели на групата. В рамките на обиколката си из Стария континент Наско, Славчо, Иван и Илиян са посетили и редица градове, в които досега не са изнасяли концерти. Емблематично място, на което са свирили, е в Хамбург - уникален клуб, разположен в бивш бункер на Хитлер. Турнето е преминало изцяло на самоиздръжка, без спонсори, и на колелата на един бус, с който пътуването е било „уморително, но много весело”. 

Б.Т.Р. не спират на едно място, „въпреки че историята познава групи с два албума, които цял живот свирят едно и също“.

„Ние това няма как да го направим, ако се уважаваме като музиканти. Имаме нужда да свирим нови неща, да изразяваме себе си“, отбелязва Славчо.

Б.Т.Р. имат големи скокове между албумите, които издават, „но това се налага заради самата работа по конкретния албум“, която отнема дълго време заради гоненето на нивото, което на групата да се хареса.

„През тези години сме си вдигнали летвата“, признават Славчо и Наско с усмивка.

„Трябва да бъдем на европейско ниво. Може да сме малка страна, но трябва да защитаваме името България. Когато издаваме албум, тези песни оставят следа и ние искаме наистина да оставят следа. Искаме всяка една от тях да получи своя видеоклип, своето внимание, хората да я забележат. Това също отнема време“, категоричен е Наско. 

Формулата за успех на Б.Т.Р.

Да правиш истинска музика, да бъдеш искрен с почитателите си, да си постоянен и упорит. И още: 

„Никога не сме си позволявали да забравим корените си. Навремето ние имахме идея какво искаме да правим. Казвахме си – трябва да отправим нашите послания, да правим нашата музика“.

„Никога не сме следели какво е модерно, какво се търси. Напротив, на нас трябва да ни хареса първо. Музиката да е музика, истинска. Текстът да говори нещо, а не да е бла-бла. След това се отива на живо на някакво място, за да се види реакцията на публиката. И след това се влиза в студио, ако всичко е окей“, казва Наско.

„През годините сме правили компромиси, за да оцелеем като група, но не и в музикално отношение. Един от тези компромиси е да свирим на места, на които сега никога не бих свирил. Но знаехме, че компромисите са в името на това да продължим напред“, смята Славчо.

Най-голямото постижение – его, долу!

Според Наско най-големият успех на Б.Т.Р. е, че са група толкова много време, вече 26 години:

„Другото е, че си сбъднахме мечтата да сме в група, да свирим на сцена, да имаме почитатели, да правим музика“.

„Да правиш музика в група е много интересно, защото един друг се помпате. Когато са се събрали единомишленици с различен вкус. Но да няма его! Хубаво е човек да има его, за да гони върхове, но то трябва да е добре овладяно“, допълва Славчо. 

Цялото интервю със Славчо и с Наско от Б.Т.Р. можете да чуете в звуковия файл. 

----- 

(*) Текстът е фрагмент от песента на Б.Т.Р. „Никога преди“ от последния албум на групата „Невидими следи“. 

Галерия