Мина Такова, от любов към театъра

Моля, ходете на театър, защото той е смисъл, спасява от злободневието и облагородява. Това казва Мина Такова, редактор в сайта lovetheater.bg - първата у нас онлайн платформа за театрално изкуство, в която авторите предават своята страст без претенцията за професионална критика. В началото Love Theater е само блог и страница във Фейсбук, но постепенно създателите му го превръщат в сайт с истории от салона, с ревюта за спектакли, с интервюта, с новини и с любопитни материали. И всичко това на доброволни начала само срещу една цена – любовта към театъра.

Мина е изкушена от театъра от години - работила е за него, усещала е магията му, писала е за него, понякога той я е разочаровал, но почти винаги - очаровал. Тя е магистър в НАТФИЗ по мениджмънт в сценичните изкуства, експерт реклама е в Софийската филхармония, работила е в Народния театър, завършила е курс по режисура в Кралската академия в Мадрид. Обича да пътува и да се впуска в нови приключения - като това да учи детска психология. Гледа постановки поне два-три пъти седмично. Не пропуска премиери. В топ афиша ѝ в момента са „Палачи“ и „Наблюдатели“. Но най-доброто представление за нея е „Хъшове”.

Като зрител Мина много държи на добрата сценография, защото така картината на изкуството става завършена. Според нея от различните места за публиката в залата спектакълът може да се възприеме по различен начин заради промяната на перспективата, но все пак „най-доброто място е първи балкон, първи ред“.

Мина счита, че всички режисьори, както и актьорите имат своите силни и слаби периоди. Явор Гърдев е нейният фаворит заради умението му като режисьор да работи успешно и пълноценно с актьорите и заради отвореността му към европейската сцена и към нови практики. За Мина във възход е Ана Пападопулу с много добри роли през този сезон в „Братя Карамазови”, в „Дивата патица”, в „Лисичета” - представления на сцената на Народния театър. „Безмълвна” е думата, която използва, за да опише впечатлението си от Владо Пенев в спектакъла „Бащата” – „винаги много добър актьор, но със смайващо развитие“.

„Защото много важно за актьорите е да избягат от амплоато си, да показват и откриват винаги нещо ново“.

Достойно място в добрите впечатления на Мина заема и новото поколение в театъра. Сред имената, които тя отличава, са Мартин Димитров, Ирина Митева, Димитър Николов, Елена Иванова - пълни с енергия артисти.

Различният поглед върху театралното изкуство дават и независимите арт театрални сдружения с частни проекти:

„Трудно се прави независим театър в България, защото все пак си зависим от някого - например, трябва да намериш сцена, а това се обвързва с договори. Много хора рискуват и нищо, че е трудно, правят частен театър“.

Според Мина българският театър се намира на ръба на традиционното, класическото и постмодерното, постдраматичното.