Национално движение „Работилница Седянка“ чества осем години от своето създаване. Мисията на майсторите на приложни занаяти е да възродят, запазят и предават българските традиции. Преди 60-70 години жените в дома са тъкали, прели, везали, плели и шили не само облеклото на цялото семейство, но и украсата на дома. Майсторките от „Работилница Седянка“ си поставят за цел да предадат на младите уменията, които са наследили от своите майки и баби.
Една от основателките на Национално движение „Работилница Седянка“ е Елка Илиева от великотърновското село Самоводене. Преди 40 години тя започнала с гоблените и казва, че те я излекували от непрестанното ѝ главоболие на младини. Днес майсторката се е отдала на шевиците:
„Баба ми е бродирала, майка ми бродираше и аз продължавам да бродирам, сега предимно шевици. Какво е по-различното от правенето на гоблени и правенето на шевици? Шевиците са били украшения на българските дрехи. За да запазим българското, е по-добре шевицата. В миналото шевицата е била и за защитни функции. Моята баба казваше: „Когато започнеш да бродираш шевица, първо я наричаш за здраве, за късмет за благополучие на този, който е. А за да те пази, на скришно място се правят няколко кръстчета с червен конец, които тя казваше: „Това е нишан, който те пази от злите сили“.
Пловдивчанката Галя Стойчева от „Работилница Седянка“ в ежедневието си е директор на библиотека, а всяка свободна минута отдава на уникалните си бижута, изплетени от сребърни и златни нишки с техниката на дантелата кене. Предизвикателството дошло преди години от нейния съпруг. Болката ѝ днес е, че последователките намаляват:
„Не можем да възстановим всичко, невъзможно е. То е прекалено много създадено от предците ни, но толкова - колкото е по силите ни.
Галя Стойчева се опитва да възстанови шитата дантела кене, но за съжаление няма последователи. "Много бързо се отказват. Прекалено сложна, прекалено трудна дантела и в определен момент казват: „Това не е за мен“.
На изследователска работа по шевиците се е отдала Ани Йовева от Самоков. Последният ѝ проект е свързан с Историческия музей в Дупница за възстановяване на дупнишката шевица:
"За дупнишката шевица е характерно, че тя заема големи пространства, голяма е като обем. По ръкавите са едни огромни композиции, в които са вплетени растителни орнаменти, слънца, свастики. Другото характерно е, че около по-едрите фигури пространството е запълнено с по-мънички квадратчета."
Характерни цветове са зеленото, червеното, синьото. "Като символика най-често се среща слънчевият символ, като около него са разположени много флорални мотиви - клончета, цветя, плодове. Разрязани ябълки имаме в дупнишката шевица“.
Пазителка на софийската шевица в „Работилница Седянка“ е Антоанета Толтукова. От 35 години тя е майсторка в Задругата на художествените занаяти и от няколко години предава уменията си във везбата на своите ученички в столицата:
„Много са ми интересни дамските ръкави, които се наричат свиленици и имат много характерен маншет, наречен подлашица, който се везе от обратната страна на ръкава. Много е гъста бродерията, наснована. Ако нещо сгрешиш малко, всичко трябва да разшиеш и да започнеш отначало. Софийската шевица е малко керемидено червено, има много малко синьо и зелено. Черно е насноваването, т.е. контурният бод, а има и бяла част с бели памучни конци и то в маншетите. Има още едно нещо много характерно - на маншетите има мъниста, които са точно все едно е шевица, но е изпълнено с мъниста“.
Мария Робева е от Горна Оряховица и е една от най-младите членове на „Работилница Седянка“. Тя е майсторка на кукли, а нейните малки весели човечета са носители на редица национални награди от изложения и фестивали в последните години:
„Куклите ми имат една такава мисия - да развеселяват хората и да ги накарат да се усмихнат. Куклите са си куклите. Намерих си пътя след много дълго търсене. Намерих си мечтата и ще я следвам до край.
Повечето от куклите са с шевици, но Мария Робева казва, че не е спазила всички правила за изработване на народната носия. "Бъдещите ми проекти са свързани имено с пресъздаване точно на автентична носия."
Повече можете да чуете в звуковия файл.
За нея няма невъзможни неща. Но най- важното за нея е да накара децата, а и възрастните да повярват в силата на изкуството и познанието. Тя е на 30 години, вече е усвоила няколко професии. Завършила е театрално изкуство, докторант е по "Кинознание и телевизия", преподава на студенти в Югозападния университет, работи като експерт "Реклама" в Радио..
Преди 5 години на една детска площадка в София една майка вижда как дете съветва друго дете да не играе с момиче в инвалидна количка, защото момичето е заразно. Така Анна Йончева решава да направи децата с увреждания видими, за да могат другите деца да свикнат с тях и да играят заедно. Тя е фотограф-любител, основател на проекта „Различните деца“,..
Студенти по журналистика от 4-ти курс в Нов български университет предизвикват въображението на незрящите, за да ги отведе там, където не могат да отидат. Това се случва в проекта "Представи си - Не е нужно да гледаш, за да видиш", създаден от млади хора за техни връстници със зрителни проблеми. Премиерата на студентското радиопредаване беше..
Преди 23 години е учредена Бреслеровата награда . Учените или лекарите, които имат право да се състезават за нея могат да живеят в която и да е държава по света, но трябва да имат медицински или научни изследвания, които да допринасят за лечението на хората, загубили зрението си . През 2019 г. в списъка на учените получили високото отличие е..
Летният сезон е пред провал, предупреждават хотелиери и работодатели по Южното Черноморие. Причината - задълбочаването на кризата с липсата на работници и персонал за туристическите обекти . Само по Южното Черноморие за предстоящия сезон се търсят 27 хиляди работници. Междувременно посолствата в трети държави извън ЕС, откъдето се чака работна..
Деца и възрастни носеха цветя за извънземните, някои ги чакаха с глави лук. Казваха, че не се страхуват : - Вярвате ли, че ще дойдат? - Вярвам, защото тази заран пак съобщиха, вестниците четем. - Те дали биха могли да помогнат на България с нещо? - Ами казаха: "Ще помогнем". -..
Емблематичното за поколения студенти и преподаватели пространство в Софийския университет "Св. Климент Охридски" - "Яйцето", започва нов етап от своето съществуване. То вече ще бъде съвременно пространство за публични събития, в което ще се помещава и модерна лаборатория. " Залата има невероятна акустика . Направихме специално озвучаване. Може..
Българският Червен кръст започна раздаването на хранителни пакети за нуждаещи се от цялата страна по програмата за храни и основно материално..
" След направените конституционни промени българската правна система прилича на човек, на когото са предписали силни лекарства, които нямат нищо общо с..
"Картината след изборите е много неясна. Тя няма да съвпадне с тази, която имаме сега ". Това мнение изрази пред БНР политологът проф. Александър..