Весела Чернева: На голяма част от европейците им е дошло до гуша, българите не са изключение

Весела Чернева
Снимка: БНР

„На много голяма част от европейците им е дошло до гуша и в този смисъл казвам, че българите не са изключение“, коментира пред БНР Весела Чернева - директор на българския офис на Европейския съвет за външна политика. Тя анализира проучване в 14 страни от Европейския съюз, което изследва нагласите на европейците за изборите за Европейски парламент.

„Дошло им е до гуша на Изток - повече от собствените им правителства, и хората смятат, наистина, че Брюксел е този, който може да държи сметка на местните правителства. Това е особено случаят в Румъния, а също и в Полша, и в Унгария, посочи Чернева в интервю за предаването „12+4“ по програма „Хоризонт“.

„Българското обществено мнение се вписва в тази картина. Въпреки че ние не сме правили такова проучване, количествено, в България, гледаме данни на колеги, които са правили. Проучените 14 страни са основно големите страни, защото те трябва да представляват 80 % от електората, но имаме и добро разпределение Север - Юг, Изток - Запад, така че смятаме, че е представителна извадката“, отбеляза Весела Чернева.

"На Запад пък на хората им е притеснено за бъдещето. Голяма част от тях смятат, че техните деца ще живеят по-зле от тях самите. Притесняват се от това как ще изглежда пазарът на труда с цялата тази роботизация. Как ще изглежда природата с промените на климата. Има един страх от бъдещето, който се изразява и в недоверие към това как националната система, но и как Европа могат да се справят с такива големи задачи", посочи още тя.

Весела Чернева коментира и скандала за къщите за гости от последните дни:

„Мисля, че на хората им дойде до гуша това, че и при по-едри и по-дребни скандали, непрекъснато, всъщност става дума за някакъв тип кражба, т.е. търпимостта вече към всеки балкон, всяка къща приключи. В началото, преди няколко години, все още като че ли ни се разминаваше – лесно ни минаваше на нас избирателите, докато в момента вече много по-трудно става. От друга страна много по-видими са тези неща за хората, защото те могат да се идентифицират с тях. Четирите милиарди на КТБ някак си минаха покрай ушите ни, докато тези видими неща, които можем да си представим и като себестойност, и като труд, и като това колко би ни коствало на нас, които взимаме заеми от банки и т.н. Това е, според мен, чувствителността на проблема“.

Интервюто на Людмила Железова с Весела Чернева може да чуете от звуковия файл.