Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

БАН: Изчерпват се компонентите, които подпомагаха растежа на българската икономика

КНСБ: Където има колективно договаряне, работната заплата е по-висока

Григор Сарийски и Любен Томев

Растежът в България не е догонващ и, ако искаме да стигнем средния доход в ЕС, трябва да чакаме още десетилетия. Това каза за БНР доцент Григор Сарийски от Икономическия институт на БАН в коментар на публикувания тази седмица от Института Доклад за икономическото развитие и политика у нас.

„Ако погледнете напредъка на България от времето на присъединяването към ЕС, когато България имаше около 35% от БВП на човек по паритетна покупателна способност, за тези повече от 10 години сме успели да догоним малко над 10 процентни пункта. Сега приключваме с 49%. Направете сметка колко трябва да догонваме Европа, за да можем да наваксаме останалите 51“. Неприятното е, че нещата, на които българската икономика можеше да разчита – всички компоненти, които подпомагаха растежа на икономиката до момента, на практика вече се изчерпват“.

България все още не е успяла да изгради и производство на завършен продукт, а се произвеждат предимно компоненти и части, а „високата заплата я носи завършеният продукт – там, където участват инженери, техници и квалифициран персонал“. Според него тези производства са обвързани с по-малки заплати, които могат да осигурят „прилично съществуване, но в никакъв случай не и високи доходи“.

През 2018 г. 76% от обявените свободни работни места са били за хора без квалификация, допълни Сарийски, според когото търсенето е предимно за обслужващ персонал.

„Как може да имате добри заплати, при положение че структурата на работната ръка ви е такава… Бизнесът не търси квалифицирана работна ръка – хора с наистина висока квалификация. Именно поради тази причина хората с висше образование постоянно напускат страната. Средно за една година от България излизат някъде около 25-26 000 човека. Връща се малка част, но основно хора, които са малко преди пенсия…“.

Ученият е убеден, че не трябва да се сравняваме с темповете на средния европейски растеж, защото при огромните икономики, той е по-малък. Сравнение трябва да се прави със страните от Централна и Източна Европа, а там България, от 2009 година насам, не е излизала нито един път на първо място:

„Дълги години разчитахме на външноориентиран растеж, но този модел вече се изчерпа. Трябва да разчитаме на вътрешни вестници, на вътрешно потребление“.

Директорът на Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ Любен Томев коментира в предаването "Неделя 150" по "Хоризонт" Четвъртия годишен доклад от колективното договаряне на работните заплати през 2018 година и искането на синдикалистите за 900 лв. минимална минимална работна заплата до 2022 година и средна работна заплата от 1000 евро тогава. Той се съгласи със Сарийски, че трябва да се развиват перспективни отрасли и браншове, които носят добавена стойност, но коментира, че „ниската безработица съвсем не означава, че се повишава производителността на труда“, защото работниците се включват в заетост, „която практически не носи висока добавена стойност“. Според него обаче е възможно доходите на работещите да се повишат чрез преразпределение на създадените доходи.

„В доклада изтъкваме, че през последните 7-8 години има положителна тенденция в разпределението, защото от близо 37% компенсация на наемния труд в БВП за този период този дял достигна до 43%. Това означава тенденция на преразпределение на създадения продукт от капитала към наемния труд. Това са близо 7 млрд. лева само от промяната в това съотношение“.

Има какво да се желае, защото, „ако БВП е достигнал 49% средноевропейското равнище, то работните заплати далеч не са на това равнище в стандарт на покупателна способност“.

КНСБ има и препоръки – за повишаване степента на покритие на наемния труд с колективни трудови договори

„Официалната статистика показва, че където има колективно договаряне, работната заплата е с 12% по-висока от там, където няма“.

Реформи в данъчната система също биха помогнали за преодоляване на неравенствата. Според Томев у нас е налице „парадоксален данъчен модел“, в който 75% от данъчните приходи се формират от косвени данъци – ДДС, акцизи и т.н., а несъществен дял заемат с данък доходи, данък печалба и т.н.

Тонев изтъкна, че планът „Юнкер“ е бил представен като инструмент, с който да се постигне по-голяма кохезия в ЕС, но големите стратегически проекти са били реализираните икономики и това е задълбочило неравенството.

Сарийски направи аналогия между исканията на синдикатите и следвоенна Франция:

„Тогава заплатите растат именно под натиска на френските синдикати, делът на разходите за възнаграждения се увеличава в БВП и френското правителство решава проблема по един много простичък начин – вкарва работници от бившите си колонии. Именно поради тази причина, като се разходите днес по улиците на Париж и на който и да е голям френски град, ще видите хора, които не са с бял цвят на кожата. Нещо подобно се получи и в България – спомнете си миналата година големя натиск, който упражни бизнесът върху Народното събрание и това беше претворено в закон, така че да бъде улеснено внасянето на работна ръка от чужбина“.

Единственото, което може да направи държавата, е да осигури представителство на обикновените гласоподаватели. В рамките на законодателните инициативи трябва да бъдат прокарвани такива инициативи, които да поддържат благото на хората, категоричен е ученият, според когото е необходим и „малко повече кураж от страна на политиците“:

„Българската икономика тепърва ще трябва да се справя с чисто оперативни проблеми, така че по никакъв начин не може да мисли за някакво преструктуриране!“.

Относно задълбочаващата се разлика в заплатите между отделните региони у нас, констатирана от КНСБ,  ученият от БАН коментира, че това може да бъде преодоляно, ако се „осигури малко повече самостоятелност на регионите“:

„България е страната с най-зависими общински финанси от целия ЕС. Държавата иззе от общините голяма част от техните приходи – споделените данъци, пътния данък, данъкът върху наследството беше намален, който влиза в бюджетите на общините, и така нататък. Общините не могат да разчитат на нищо друго освен на милостта на Министерство на финансите, което осигурява единствено централизация и запазване на статуквото, но не и провеждането на някакви местни инициативи“.

Демографският проблем е огромен и се проявява именно в ликвидирането на някои от населените места, посочи Сарийски:

„Кой ще отиде да инвестира в едно населено място, в което имате застаряващо население?“, попита той.

Сарийски даде пример с Китай, където през 70-те и 80-те години на миналия век е било взето решение инвестициите да бъдат привличани в малко населените и необлагодетелствани региони. Томев подчерта, че е необходимо стимулиране на инвестициите. Сарийски обаче бе категоричен, че това би било трудно:

„Има два огромни проблема в България, които, докато не бъдат решени, не можем да говорим за никакви инвестиции. Първо, България се намира на 118-о място в класацията на Световния икономически форум по защита на правото на собственост. Кой идиот би инвестирал в такава държава?! Между другото, тази позиция я поддържаме от повече от 10 години! На второ място – качество на пътищата. България, според класацията на ЕК, се намира на едно от последните 4 места по качество на пътищата. След 10 години инвестиции в магистрали и шосета, България има все същата лоша инфраструктура, каквото имаше и някога“.

Повече подробности можете да чуете от звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Министър-председателят Димитър Главчев (вляво) и президентът на КТ

Служебното правителство осигури 250 милиона лева за комплекса мини „Марица Изток“

Служебното правителство осигури 250 милиона лева за комплекса мини „Марица Изток“, стана ясно след среща на премиера Димитър Главчев, министъра на енергетиката и представителите на синдикатите, които организираха протест на енергетици и миньори в центъра на София.  След срещата в Министерския съвет Главчев съобщи: "Още от сутринта сме взели мерки от..

публикувано на 25.04.24 в 17:25

Такса при еднодневен туризъм във Венеция от края на април до юли

Достъпът до историческата част на Венеция подлежи на такса от 5 евро на човек с онлайн резервация. Тя важи за някои уикенди между април и юли тази година. Таксата засяга еднодневните туристи, пребиваващи извън област Венето.  Освободени са посетители, които нощуват в хотели, къщи за гости и пансиони със закуска, които вече плащат..

публикувано на 25.04.24 в 17:24
Христо Панчугов

Христо Панчугов: Очаквам изненади от МЕЧ, "България може" и партии на ръба на 4-те процента

Трудно е да се прецени дали ПП-ДБ ще са втори на изборите, но няма съмнение, че вдъхновението е напуснало избирателите на ПП-ДБ и ще доведе до отказ на участие. Това коментира политологът Христо Панчугов в интервю пред БНР. "Самата политическа кампания ще е изключително важна. Опасявам се, че към този момент част от клишета като..

публикувано на 25.04.24 в 17:21
Президентът на Франция Еманюел Макрон

Макрон: Най-голямата опасност за сигурността на Европа е Русия да спечели войната срещу Украйна

Френският президент Еманюел Макрон призова Европа да се изправи пред предизвикателствата на днешния свят. В тържествена реч в Сорбоната, където и преди седем години бе изложил европейската си визия, той пожела м ощен скок на Европа до 2030 г., за да се запази като "силна, успешна и хуманна".  Според него Европа е постигнала напредък в единството..

публикувано на 25.04.24 в 17:18
Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков

Кремъл "не се притеснява" от американските ракетни системи в Украйна

Доставките за Украйна на американски ракетни системи АТАКМС с голям обсег не притесняват Кремъл – това стана ясно от коментар на говорителя Дмитрий Песков.  Реакцията от Кремъл идва, след като американският президент Джо Байдън одобри първи доставки на оръжия на стойност един милиард долара от пакета военна помощ за Украйна, Израел и Тайван...

публикувано на 25.04.24 в 17:01

ВВВУ - Долна Митрополия и Висшето училище по телекомуникации и пощи ще подготвят кадри заедно

Във Висшето военно-въздушно училище "Георги Бенковски" започва подготовка на инженерни кадри в партньорство с Висшето училище по телекомуникации и пощи. Това става реалност след утвърден съвместен учебен план. Висшето училище по телекомуникации и пощи и Висшето военновъздушно училище "Георги Бенковски" сключиха споразумение за извършване на..

публикувано на 25.04.24 в 16:42
Испанският премиер Педро Санчес със съпругата си Бегоня Гомес.

Испанската прокуратура иска прекратяване на делото срещу премиерската съпруга

Испанската прокуратура съобщи днес, че е поискала да бъде прекратено делото за корупция срещу съпругата на испанския премиер Педро Санчес, станало причина той да обяви, че обмисля да подаде оставка, предаде Ройтерс. Прокуратурата заяви, че е протестирала вчерашното решение на мадридски съд да разгледа частен иск от антикорупционни активисти..

публикувано на 25.04.24 в 16:35