В "Приземената армия"- Историята на изтребителя от село Зелениково

| обновено на 14.05.19 в 14:32
10
Снимка: Добромир Видев

Гълъби, много гълъби са се заселили под крилата на МиГ-21 БИСс борден номер 509-ти. От 2003-а той е поставен в центъра на пловдивското село Зелениково. Самолетът един от последните „спасени“ от съкращаването на армията след влизането на България в НАТО. 16 години след откриването на монумента с изтребителя Добромир Видев ни среща с местните хора и техните спомени за идването на самолета.

Милко Койруков е един от хората, помагал на Иван Меразчиев и Цанко Арабаджиев - двамата пилоти, които стоят зад инициативата за поставяне на изтребителя. Нито Иван, нито Цанко са сред живите днес, за да разказват. Това прави обаче Милко, който остава един от малкото, пазещи историята…

„Взимането стана много трудно. Писахме къде ли не писма. Най-накрая писмото до президента – тогава беше Първанов, той е човекът, който ни съдейства. Искаха ни и пари много, да го докараме тука, пък нямаше пари.“

Посрещането било тържествено. „Оставихме го да стои отворен, долу да го гледат, на земята. Имаше хора, които въобще не са виждали.“

Изкопали основите на ръка. 2.60 на 2.60 и дълбочина 2.60. Милко твърди, че конструкцията би трябвало да издържи земетресение. И се шегува, че „селото може да падне, но самолетът не трябва да пада“.

Старите архиви пазят запис от 2003 година на селското тържество по откриването на самолета.На записа, предоставен от дъщерята на един от инициаторите - Иван Меразчиев, ясно се вижда радостта от поставянето на самолета. В този запис отпреди 16 години на фона на ръкопляскания се чува развълнувания глас на Меразчиев, който споделя пред присъстващите защо иска да има самолет в селото. 

Веднъж като си летял, все нещо те жегва на тази тема, споделя още Милко Койруков. 22-годишният му зет също е летец. Затова и Милко следи отблизо проектите за модернизация на военната ни авиация. 

Авиация се прави с много пари, казва Милко Койруков, който познава по- добри времена за военните пилоти. Но чрез зет си вижда отблизо и  трудностите, които съвременните ни военни пилоти изпитват.

Милко Койруков не е оптимист и за бъдещето на МиГ-а, който стои в центъра на Зелениково. Той разказва, че освен трудната поддръжка, няма и вече кой да го прави. „Вероятно ще остане, ако не падне, ако нещо не стане с него, ще остане като спомен.“

Селото наброявало към 1600 души, сега са останали 300. А най-близки с приземения самолет си остават прелитащите и кацащи гълъби.  


Галерия