В "Приземената армия" - Историята на изтребителя от село Евлогиево

13
Снимка: Добромир Видев

„Ако искаш, имам стълба, мога да отворя кабината“ – така Антон Цветанов, бивш военен пилот до 1994 година, започва да разказва за машината, която от 2016-а година стои на малко възвишение в село Евлогиево, Плевенско.

„Излитането, щеш, не щеш – ще излетиш, като му дадеш ръчката за газ, държиш лоста и малко потеглиш. При кацането трябва да се преценява. Има автопилот, обаче автопилотът няма да те доведе до земята. По принцип механиката по-трудно може да се развали, отколкото електрониката.“

Изтребителят МиГ-21 е поставен от един от инструкторите на президента Румен Радев – Антон Цветанов. Самолетът е най-новото попълнение в „арсенала“ на самолетите-паметници.

Дълго време увещавали Антон Цветанов да съдейства за поставянето на машината, признава той. „94-а година спрях да летя. Разбраха, че няма да имам вече реална връзка с авиацията и искаха да докарат. Видели са тука, от съседни села, най-вече реактивни самолети, като музеен експонат. „Антоне…“ – отказах. 2006 година беше последният ми отказ. 2017-а го докарах."

И тук, като в други подобни истории трябвало министерско разрешение. Бившият военен министър Николай Ненчев дал зелена светлина, но трябвало да се съгласи и финансовият Владислав Горанов, разказва Цветанов.

Неговият отговор на въпроса „Защо ни е тук този самолет“ е: „За да запазим и в тоя край на България любовта към авиацията“.

Защото селцето е малко, но е излъчило четирима авиатори. Обществената значимост Антон Цветанов я разбира така: по празници на селото и по събори отваря кабината за децата и им показва как са летели на МиГ-21 българските пилоти. 

Според Валентин Димитров, който завършва училището в Долна Митрополия, сега пилотите няма на какво да летят достатъчно часове.

„Нашият полк беше единственият учебно-боен. Нашият нальот за лична подготовка варираше между 30 и 45 часа. Турският и гръцкият летец правеха между 200 и 300“, споделя Антон Цветанов. И двамата с Валентин обсъждат как преди време имало випуск с по 90 души.

„Летят. Завършвахме випуските по 120 човека летателният състав. Сега ще вземем 8 самолета и кой ще лети? Хора има, обаче кой ще се вреди?“, пита се Валентин Димитров.

И двамата са на мнение, че е изпуснато много време за покупката на нови самолети. Вълненията и на Валентин, и на Антон са насочени към възобновяването на обучението във Долна Митрополия. „Дано не е предизборно това“, надява се Антон Цветанов, като не пропуска да добави, че материалната база е „почти унищожена“, а преподаватели „няма достатъчно“.

Валентин и Антон не летят отдавна на изтребителите, но сънуват. „Примерно как правеше лупинг, чувството, когато си го правил. Ето, минали са колко години, откакто не съм летял…“, връща се мислено в небето Валентин.

„Имам чувството, че сега ако се кача, след половин час оглеждане на кабината, и тръгвам… Рядко има вечери да не заспивам с мисълта за децата си, за летенето си, няма такава вечер. Да ми кажат да откажа цигарите, ама за сметка на това ще продължа да летя, щеше да стане“, усмихва се Антон.  

„На мен моралното ми удовлетворение е, че съм го докарал и съм реализирал една хубава идея“, признава той. Защото по думите му, „летенето е магия, която не е само краста, но тя заживява в тебе".