Премиера на „Тоска“ в Телавивската опера

Снимка: Телавивска опера

Операта „Тоска“ на Пучини днес е сред най-популярните и обичаните, но когато през 1900 г. се е стояла премиерата й, музиката е била посрещната студено, а всички били възхитени от декорите. И точно тези декори гостуваха в поредната постановка на Телавивската опера. По ескизи на художника Адолфо Хохенщейн бе направена сценографията и костюмите. Режисьорът Алесандро Талеви не за пръв път поставя „Тоска“ с артистите и хора на Израелската опера. Негова беше и режисурата на фестивала в подножието на Масада преди няколко години, когато в ролята на Тоска гостуваше българската певица Светла Василева. Но в сегашната постановка не бе лесно да се съобрази с тези доста огромни, за сегашните минималистични вкусове, декори. Сред тях солистите изглеждаха доста дребни. Монументално и доста реалистично бяха показани колоните на църквата в първо действие, залата за разпити в крепостта „Анджело“ или църквата „Свети Петър“ като фон, погледнат от терасата, където се извършва екзекуцията в последното действие. Затова пък точно такива декори бяха прекрасни за масовите сцени. Наистина внушително изглеждаше огромното шествие в първо действие, което предаваше добре атмосферата на Рим, както и хорът в трето действие. Трудно ми е да определя какво беше по-интересно в тази постановка - да се гледа на сцената или да се види и чуе Даниел Орен, който дирижираше и припяваше вдъхновено. Неговото присъствие се чувстваше във всеки детайл. Въпреки че имаше монитори, така че певците да могат дори когато са встрани на сцената да следят диригента, повечето от тях бяха вперили взор в Дениел Орен не само за да видят кога да запеят. Мисля, че неговото доволство или не беше най-точната оценка за пеенето им. Въпреки че на сцената имаше доста именити певци, моето предпочитание бе към италианския баритон Себастиян Катана, който се счита за най-добрия изпълнител в света на ролята на Скарпия. Става въпрос не само за открояващ се глас, а за сценично присъствие, при което дори когато беше с гръб към публиката се чувстваше неговото отношение към действието. Рядко ми се е случвало да съжалявам, че оперен герой е убит още във второ действие и няма да мога да слушам певеца и в трето!