Резо Габриадзе и неговият магичен куклен театър за възрастни

3
Резо Габриадзе
Снимка: Личен архив
Тбилиси! За кой ли път ще кажа, най-духовното място, на което някога съм била! Имам много да разказвам, в миналото предаване говорихме за Националния ансамбъл за фолклорни песни "Басиани" и днес идва ред на Театъра на Резо Габриадзе – едно малко куклено пространство, с куклена кула, от върха на която на всеки кръгъл час излиза ангел и отброява с чукане по камбанката точното време. 

Признавам, че „нахвърлянето” ми стръвнишки към хората от театъра, не бе напълно безкористно. Страшно се надявах, да ми помогне някой да се снабдя с безценните билети за някое от 4-те представления или филма за Габриадзе, които се въртят през цялото време и които от два месеца не се намират и на „търси се!” Попитах, дали г-н Габриадзе се появява често в театъра или в кафето-ресторант, казаха ми: Много рядко. Той е на възраст и в не много добро здраве, но синът му много често е тук. Синът, Лео Габриадзе, е режисьор-аниматор, и в деня, в който отидох да гледам филма, посветен на баща му, Лео току-що се бе завърнал от Москва с голямата награда Ника, присъдена му за анимацията, посветена на баща му – „Мамо, знаеш ли къде бях?”, или „РЕЗО”. 
Ако бях стигнала до среща и интервю преди да гледам филма на Габриадзе младши, или някой от спектаклите на Габриадзе старши, признавам, нямаше да знам нито какво да мисля, нито какво да питам двамата творци. Извадих късмет, обаче, и съдбата нареди програмата ми по най-любезен начин: преди всичко влязох да гледам филма на Лео Габриадзе, а после, след прожекцията, се срещнах със самия него. 
За „Сценична треска” записах само една малка част от безкрайния разговор, който водихме с режисьора в тази първа моя „културна” вечер в Тбилиси. Филмът ме беше „отвял” – плаках, смях се, стоях после дълго в празната зала, да мисля и подреждам емоциите си. Най-сетне отидох в кафето, където вече ме чакаше Лео Габриадзе с прекрасната си съпруга – ПР и продуцент в театъра – Вероника Беленикина – на чаша чай с грузинско вино, понички с жълт крем и млечен крем с карамелизирани ядки. Казахме си, че няма да подреждаме въпросите, а ще говорим и за Театъра на Габриадзе, и за филма на сина му, и за плановете им, така че – колкото – толкова.
     

Следващата година нашият театър ще чества своята 40-годишнина. Основан е от баща ми, Резо Габриадзе, който преди това е бил писател, сценарист на филми, както знаеш от филма, който гледа днес за него. Един от неговите сценарии, които вероятно си гледала на кино, е "Мимино". Писан за Григорий Данелия. Също "Не тъгувай". Както и "Кин-дза-дза". Аз играя в "Кин-дза-дза".  Но там имам коса. :)

И тъй, през 81-ва, той заряза, така да се каже, филмовата индустрия, не му се занимаваше вече с това, искаше му се да контролира всичко - от началото до края на един филм, да отговаря за всичко. Той беше сценарист, но преди това се е занимавал с рисуване и скулптура, това е образованието му, това е завършил – скулптура. Така че да се насочи към театъра беше съвсем логично, към кукления театър, където може и да пише, и да прави актьорите си, и да изработва костюмите, да прави декорите и така напълно да контролира всичко, да е режисьор и като такъв да дирижира целия процес, във всички негови аспекти. Тук, разбира се, имаме актьори-кукловоди - актьорският ни състав е страхотен. Така че този театър в известен смисъл се роди в резултат на необходимостта Резо да се изрази чрез всички средства, които владее, в целия си капацитет. Това е малък театър, който не е на някоя  от големите улици, но вече 40 години салонът се пълни, всички спектакли се разпродават за нула време, освен това пътуваме много. Ходим на фестивали, на турнета – такъв е животът в театъра. Пропуснах ли нещо?

В семейството, в което израснах, майка ми беше музикант, а баща ми - театрал - първо беше сценарист, но аз тогава бях малък, и когато станах вече тийнейджър, той се захвана с театър. Израснах в семейство, в което баща ми разказваше много истории, той е разказвач, а разказвачът постоянно усъвършенства таланта си. Слушал съм неговите истории десетки пъти и всеки път нещо в историята се променя, появяват се нови детайли, други се губят, той постоянно доработва историите си, преди да ги запише на хартия. Та неговите записани истории са пример за изрядност, за изключителна редакторска работа, за постоянно упражнение върху текста. Особено когато пишеш драма. Драматургията е видът литература, който си е отделен занаят. Защото има своите правила. И когато имаш баща, който знае правилата на драматургията, и когато той е един от най-талантливите разказвачи в страната, и ти израстваш с историите му – той постоянно упражняваше това майсторство, разказването на истории, вкъщи – за мен беше лесно, т.е. не беше трудно да узрея за тази мисъл, да работим заедно. Този филм (за него) аз го гледам цял живот. Всеки ден той разказва истории. Така че само някой много мързелив режисьор не би забелязал веднага, че това става за филм. Особено когато той и рисува себе си, той не е само разказвач, той е и художник. Така че, накратко казано, това беше лесна работа. Не мога да кажа, че идеята е моя - идеята винаги си е била във въздуха, през целия ми живот. И винаги съм чакал да й дойде времето. Беше въпрос на време и на здрава работа. Иначе идеята си беше във въздуха и всеки можеше да я види.

Цялото интервю с Лео Габриадзе ще чуете в звуковия файл.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Елина Гаранча и Софийската филхармония – блестящо изпълнение и на певицата, и на оркестъра

Когато научих, че в София ще гостува Елина Гаранча, много се развълнувах - просто не можех да повярвам, че оперна звезда от този ранг  ще изнесе концерт у нас. Винаги съм се възхищавала на тази певица - в нея, като рядко изключение, са събрани всички качества на изключителен певец - глас, физическа красота, артистичност, музикалност, прекрасна..

публикувано на 22.10.19 в 16:30

Гастрол на Базелския балет в Телавивската опера

Дълга редичка от бързащи напред или оглеждащи се назад хора с най-необходимите вещи в торбичка или куфар в ръце - така изглеждаше финалът на балета „Тевие“ по мотиви на разказите на Шалом Алейхем, постановката на базелския балет на хореографа Ричард Уелок. Той изправи на крака публиката в Телавивската опера. Израел е страна от..

публикувано на 22.10.19 в 15:22

Започва тазгодишното издание на фестивалa за дигитални изкуства DA Fest

Седмото издание на международния фестивал за дигитални изкуства DA Fest започва днес и ще продължи до 26 октомври. Организатор е Националната художествена академия. В програмата на фестивала са включени изложби, аудио-визуални, театрални пърформанси, видео арт прожекции, лекции и презентации, творчески работилници и концерти, уточни за..

публикувано на 22.10.19 в 01:59

Нов проект на НАТФИЗ качва на сцената студенти и бивши възпитаници

Стартира нов проект на НАТФИЗ, благодарение на който на учебните сцени на академията публиката ще може да гледа 5 допълнителни премиери през сезона. В него си партнират настоящи студенти и вече бивши възпитаници. Първото представление по този проект имаше премиера миналия петък - „Три сестри“ по Чехов. Кои са останалите 4 заглавия,..

публикувано на 21.10.19 в 18:59
Ясен Гюзелев

Вълшебният свят на Ясен Гюзелев в изложба в галерия "Арте"

Оригинални илюстрации на художника Ясен Гюзелев по книги на Жул Верн и Пушкин са изложени в столичната галерия "Арте". Експозицията може да бъде разгледана до 26 октомври.      Именно за илюстрациите си за „Пътешествие до центъра на Земята“ Гюзелев получи награда в рамките на Московския международен панаир на книгата. Това е и последният проект..

публикувано на 21.10.19 в 17:10
Италианският певец и композитор Марио Бионди

Марио Бионди: "Музиката не е комерсиален продукт. Тя е душевност и начин на живот"

Марио Бионди притежава един от най-дълбоките, кадифени и разпознаваеми гласове сред съвременните джаз вокалисти. А тази вечер ще имаме шанса да чуем този глас и на живо в столичната зала 1 на НДК. Италианската звезда се завръща в България за своят втори концерт, след като през 2017-та зарадва всички свои почитатели със страхотен концерт в столичен клуб...

публикувано на 18.10.19 в 18:40
Роберт Янкулоски

Изложба представя творчеството на братята Милтон и Янаки Манаки

Изложбата „Манаки - история в снимки" представя фотографската дейност на братята Милтон и Янаки Манаки. Фотографиите, подбрани в експозицията, са резултат от близо 15-годишно проучване на куратора ѝ   Роберт Янкулоски. В изложбата, книгата и филма Роберт Янкулоски разказва за фотографското творчество на братята Милтон и Янаки Манаки...

публикувано на 18.10.19 в 14:26