Резо Габриадзе и неговият магичен куклен театър за възрастни

3
Резо Габриадзе
Снимка: Личен архив
Тбилиси! За кой ли път ще кажа, най-духовното място, на което някога съм била! Имам много да разказвам, в миналото предаване говорихме за Националния ансамбъл за фолклорни песни "Басиани" и днес идва ред на Театъра на Резо Габриадзе – едно малко куклено пространство, с куклена кула, от върха на която на всеки кръгъл час излиза ангел и отброява с чукане по камбанката точното време. 

Признавам, че „нахвърлянето” ми стръвнишки към хората от театъра, не бе напълно безкористно. Страшно се надявах, да ми помогне някой да се снабдя с безценните билети за някое от 4-те представления или филма за Габриадзе, които се въртят през цялото време и които от два месеца не се намират и на „търси се!” Попитах, дали г-н Габриадзе се появява често в театъра или в кафето-ресторант, казаха ми: Много рядко. Той е на възраст и в не много добро здраве, но синът му много често е тук. Синът, Лео Габриадзе, е режисьор-аниматор, и в деня, в който отидох да гледам филма, посветен на баща му, Лео току-що се бе завърнал от Москва с голямата награда Ника, присъдена му за анимацията, посветена на баща му – „Мамо, знаеш ли къде бях?”, или „РЕЗО”. 
Ако бях стигнала до среща и интервю преди да гледам филма на Габриадзе младши, или някой от спектаклите на Габриадзе старши, признавам, нямаше да знам нито какво да мисля, нито какво да питам двамата творци. Извадих късмет, обаче, и съдбата нареди програмата ми по най-любезен начин: преди всичко влязох да гледам филма на Лео Габриадзе, а после, след прожекцията, се срещнах със самия него. 
За „Сценична треска” записах само една малка част от безкрайния разговор, който водихме с режисьора в тази първа моя „културна” вечер в Тбилиси. Филмът ме беше „отвял” – плаках, смях се, стоях после дълго в празната зала, да мисля и подреждам емоциите си. Най-сетне отидох в кафето, където вече ме чакаше Лео Габриадзе с прекрасната си съпруга – ПР и продуцент в театъра – Вероника Беленикина – на чаша чай с грузинско вино, понички с жълт крем и млечен крем с карамелизирани ядки. Казахме си, че няма да подреждаме въпросите, а ще говорим и за Театъра на Габриадзе, и за филма на сина му, и за плановете им, така че – колкото – толкова.
     

Следващата година нашият театър ще чества своята 40-годишнина. Основан е от баща ми, Резо Габриадзе, който преди това е бил писател, сценарист на филми, както знаеш от филма, който гледа днес за него. Един от неговите сценарии, които вероятно си гледала на кино, е "Мимино". Писан за Григорий Данелия. Също "Не тъгувай". Както и "Кин-дза-дза". Аз играя в "Кин-дза-дза".  Но там имам коса. :)

И тъй, през 81-ва, той заряза, така да се каже, филмовата индустрия, не му се занимаваше вече с това, искаше му се да контролира всичко - от началото до края на един филм, да отговаря за всичко. Той беше сценарист, но преди това се е занимавал с рисуване и скулптура, това е образованието му, това е завършил – скулптура. Така че да се насочи към театъра беше съвсем логично, към кукления театър, където може и да пише, и да прави актьорите си, и да изработва костюмите, да прави декорите и така напълно да контролира всичко, да е режисьор и като такъв да дирижира целия процес, във всички негови аспекти. Тук, разбира се, имаме актьори-кукловоди - актьорският ни състав е страхотен. Така че този театър в известен смисъл се роди в резултат на необходимостта Резо да се изрази чрез всички средства, които владее, в целия си капацитет. Това е малък театър, който не е на някоя  от големите улици, но вече 40 години салонът се пълни, всички спектакли се разпродават за нула време, освен това пътуваме много. Ходим на фестивали, на турнета – такъв е животът в театъра. Пропуснах ли нещо?

В семейството, в което израснах, майка ми беше музикант, а баща ми - театрал - първо беше сценарист, но аз тогава бях малък, и когато станах вече тийнейджър, той се захвана с театър. Израснах в семейство, в което баща ми разказваше много истории, той е разказвач, а разказвачът постоянно усъвършенства таланта си. Слушал съм неговите истории десетки пъти и всеки път нещо в историята се променя, появяват се нови детайли, други се губят, той постоянно доработва историите си, преди да ги запише на хартия. Та неговите записани истории са пример за изрядност, за изключителна редакторска работа, за постоянно упражнение върху текста. Особено когато пишеш драма. Драматургията е видът литература, който си е отделен занаят. Защото има своите правила. И когато имаш баща, който знае правилата на драматургията, и когато той е един от най-талантливите разказвачи в страната, и ти израстваш с историите му – той постоянно упражняваше това майсторство, разказването на истории, вкъщи – за мен беше лесно, т.е. не беше трудно да узрея за тази мисъл, да работим заедно. Този филм (за него) аз го гледам цял живот. Всеки ден той разказва истории. Така че само някой много мързелив режисьор не би забелязал веднага, че това става за филм. Особено когато той и рисува себе си, той не е само разказвач, той е и художник. Така че, накратко казано, това беше лесна работа. Не мога да кажа, че идеята е моя - идеята винаги си е била във въздуха, през целия ми живот. И винаги съм чакал да й дойде времето. Беше въпрос на време и на здрава работа. Иначе идеята си беше във въздуха и всеки можеше да я види.

Цялото интервю с Лео Габриадзе ще чуете в звуковия файл.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Поетесата Яна Букова: Връзката между думите дава картината на света

"Връзката между думите дава картината на света и мястото, което аз обитавам". Това каза пред БНР Яна Букова - поет и писател, която от дълги години живее в Атина, по повод празника на писмеността и словото. "Всеки човек, всеки исторически момент, преоткрива думите и им дава нов смисъл. Никой не получава готови думи. Те пътуват през времето,..

публикувано на 24.05.19 в 17:58
Йордан Радичков - внук

Руският литературовед Георги Гачев и Йордан Радичков - едно пътуване из Сибир

В навечерието на Деня на българската просвета и култура и славянската писменост в Москва беше отбелязана 90-годишнината от рождението на един малко познат у нас, но дълбоко свързан с България човек на духа. Изложба в Държавния музей на историята на руската литература, паметна вечер в Института за световна литература, научна конференция и още..

публикувано на 24.05.19 в 16:22
Никола Петков

„Чудото на режисурата“ от Никола Петков

„Пристъпих към писането на тази книга не с радостна възбуда, а с едно вглеждане в проблемите, които съпътстваха нашия живот и нашата работа в театрите по онова време. Имаше много трудност и грешки. Трябваше да бъда внимателен какво и как казвам, защото това е деликатна материя. Затова трябваше да си меря приказките“. Това каза пред БНР..

публикувано на 24.05.19 в 13:11
Георги Папакочев

Снимките на Петър Папакочев пазят паметта на светлината

„Паметта на светлината – един век в снимки и образи“. Албум събира фотографиите на Петър Папакочев. Премиерата е на 30 май. Сборникът включва портрети на големи фигури от българската култура. „Днес всеки снима – с фотоапарат, с камера, със смартфон. Но има и такива, които снимат с очи. Аз уважавам тези хора най-вече“. Това каза..

публикувано на 24.05.19 в 11:08
Нели Трошева

Хор „Проф. Георги Робев“ след турнето в Италия - песен, красота и много български дух

Камерен хор „Проф. Георги Робев“, представителен състав на новата българска хорова капела „Георги Робев“, се върна от турне в Италия по повод 24 май. „Подбрахме най-красивите песнопения на православната църква", каза в предаването „Преди всички" диригентът на хора Нели Трошева: „Всяко песнопение беше обяснено на гостите на концертите в..

публикувано на 24.05.19 в 09:53