Мария Донева - един роман с много страници и в преливащи се жанрове

Снимка: Лозина Владимирова

Мария Донева е писател, който можем да оприличим на роман с много страници и в преливащи се жанрове. Тя пише стихотворения. Има и къси разкази. Драматург e в театъра в Стара Загора. Поставя пиеси по време на арт терапии, които провежда с хора в неравностойно положение и с психични заболявания. Води литературен клуб за творческо писане за деца. Пише текстове за песни. А когато ѝ остане време, шие текстилни играчки.

Мария е убедена, че от нас зависи животът ни да е интересен и че само ние можем да отключим сила в себе си, която да открива хубави неща в трудни моменти. Била е учител по български език и литература, дълги години е работила в психиатрията в Раднево и в психодиспансера в Стара Загора, където е водила културтерапия с пациентите.

За Мария Донева стиховете са корени и крила едновременно. Пише, откакто се помни, и продължава да го прави, защото „друго не може“. Има над 10 стихосбирки, книга с къси разкази и преводи. Според нея отношението между стихотворенията и поезията е като кошера и меда – може да има стихотворения в една книга, но дали има поезия?! Разказите ѝ са кратки и много емоционални. Да разсмее хората, а след това да ги разплаче и после пак да ги разсмее – в такива моменти казва, че се чувства „всемогъща“. 

Почти всяка седмица Мария е в някой град, където има четения пред възрастни хора, пред ученици, в детски градини. Чувства се късметлия заради тези моменти на прекия контакт. Все още ясно помни две срещи с читатели, при които била на сцена, осветена от прожектори, и не виждала лицата в публиката. Тази липса на комуникация тя нарича „безрадостна“ – все едно да разказваш виц, на който никой не се смее, или да протегнеш ръка и никой да не ти я хване.

За човек на думите като Мария едно от най-важните неща е въображението. Тя казва, че щастието отива при щастливите хора и че хората не трябва да се отказват лесно в живота, но да го правят навреме. Тя обича да чете на глас, особено пред аудитория, защото това ѝ действа събуждащо и оздравяващо. Често препрочита любимите си автори и всеки път открива по нещо ново в творбите им. 

Една от най-хубавите думи за Мария е „детство“. От няколко години в Стара Загора води литературен клуб „Без заглавие“. С децата ѝ е интересно да общува, защото те я провокират да мисли и да пише.

Интервюто с Мария Донева можете да чуете в звуковия файл.