Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Комплекс "Косовските къщи" - родопски оазис на традицията

7
Снимка: Личен архив - семейство Ралеви

„Село Косово предложихме да стане архитектурен резерват, преди няколко години. За съжаление от държавата нямаше абсолютно никакъв отговор.“ Това каза в предаването „Графити по въздуха“ биологът Андрей Ралев, който е съсобственик на етнографския комплекс „Косовските къщи“.

Комплекс „Косовските къщи“ се намира в село Косово, община Асеновград, недалеч от главния път за Смолян, на 50 км от Пловдив и само на няколко от Нареченски бани.

През 2004 година, когато Андрей попада в Косово, там живеят 19 местни жители, сега са останали само четирима кореняци и има шест новозаселили се постоянни обитатели.

„Но за сметка на това много други хора започнаха да пристигат в селото“, разказва Ралев и уточнява, че това са гости от цял свят. В края на седмицата и по празници селото се пълни.

Неговата майка Светлана Ралева живее постоянно в Косово. Преди това е живяла 17 години във Венецуела, в икономическия център на страната.

Напоследък все повече хора търсят точно такива неголеми места за настаняване, пояснява тя. Много от гостите са българи, живеещи в чужбина, които пристигат със свои близки, приятели и познати, търсещи традиционна среда за отдих.

„Де факто като нас. Ние знаехме, че на всички, които живеят в чужбина, им е много милно за такива места. Това е едно много типично родопско село, заспало в миналия век. Много рано се е обезлюдило и затова се е запазила тази атмосфера“, разказва Светлана Ралева.

Запазването на Косово като възрожденско село е мисълта на всеки, купуващ имот тук, твърди тя. „Ние всички, които купуваме имоти и ги възстановяваме, много повече милеем за селото, за облика му и за атмосферата в него, отколкото местните жители, които практически изчезват.“

Всяка къща е малък етнографски музей, в който са събрани стари предмети от Родопите. След като построили къщите в автентичен стил – от дърво и камък (макар вече трудно да се намират майстори за подобни градежи), започнали обиколки из селата в региона в търсене на ценни вещи от миналото.

„Черги, тъкани платове за черги да правим от тях възглавници, престилки, торби – всичко това после сме го превърнали в част от интериора на къщите. Вече търсим стан, ще имаме и стан в селото. Правим го за нас и за тези след нас – да видят какво е било – по-бавен и по-красив животът.“ 

„Според мен, ако има търсене и ако има такъв тип строителство и в други села, ще има майстори, ще започнат отново. За съжаление много от тях емигрираха“, допълва Андрей Ралев.

Все по-трудно намираме хора, които да работят, посочи Светлана Ралева, визирайки различни хотелски и ресторантьорски дейности. „Много бих се радвала, ако повече млади хора дойдат и дори да се заселят тук“, допълни тя, защото по думите й днешните технологии помагат да се работи дистанционно. 

Андрей Ралев разказва още за млад архитект - жена, изучавала строителство с естествени материали във Франция, която също има имот в Косово, а през лятото, когато е в България, организира различни пленери там.

„Косовските къщи“ имат сертификат за качество „Зелена къща“  от Българската асоциация за алтернативен туризъм. 

Още по темата чуйте в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
Снимката е илюстративна

Защо сухото мляко става все по-търсено от българските млекопреработватели?

Трябва да се замислим какво става със свежото мляко , което се произвежда от фермерите, категоричен е и Симеон Караколев, съпредседател на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация. Тази година масово се отказва изкупуване на козе мляко , потвърди той. За три години вносът на сухо и кондензирано мляко от Украйна е нараснал..

публикувано на 24.04.24 в 09:19
Античният град Хераклея Синтика в местността Рупите

Античният град Хераклея Синтика в Рупите вече с туристическа инфраструктура

Античният град Хераклея Синтика в местността Рупите , който привлече интереса на стотици хиляди посетители както на място, така и във виртуалното пространство, вече разполага и с туристическа инфраструктура.  За консервацията на разкритото до момента и социализацията на обекта община Петрич започна изпълнението на мащабен проект , чийто първи етап е..

публикувано на 21.04.24 в 07:50
Президентът на Хърватия Зоран Миланович (на преден план) и премиерът Андрей Пленкович

Аделина Марини: Хърватия навлиза в конституционна криза

Хърватия навлиза в конституционна криза . Това заяви пред БНР журналистът Аделина Марини от изданието "EUinside" след парламентарните избори в Хърватия. Те противопоставиха в остър сблъсък премиера консерватор Андрей Пленкович и президента социалдемократ Зоран Миланович. ХДО печели изборите в Хърватия, но и втората политическа сила..

публикувано на 20.04.24 в 12:05
Министър-председателят на Израел Бенямин Нетаняху

Пол Роджърс: Нетаняху извлече полза от напрежението с Иран

Когато Израел се закани да отвърне на нападението на Иран с дронове и ракети, иранският президент Ибрахим Раиси от своя страна се закани, че "дори и най-малката инвазия на Израел ще предизвика масивна и твърда реакция". Иранското военно ръководство започна да говори за "ново уравнение" в отношенията след като на 1 април Израел удари..

публикувано на 20.04.24 в 09:55
Симеон Матев

Симеон Матев: От началото на годината валежите в пустинята са много повече, отколкото у нас

Валежите от началото на годината в пустинята са многократно повече, отколкото са в нашата страна.  Това съобщи пред БНР климатологът Симеон Матев. "Това е изненада. Има конспиративни теории какво се случва.  Чисто научно човек все още не може да предизвика такива валежи, каквито паднаха в Дубай.  Може да ги увеличи с 10-15%, но не и да..

публикувано на 18.04.24 в 17:35
Димитър Събев

Димитър Събев: Демографски планините ни са по-стабилни от равнините

В демографско положение  българските планини са по-стабилни от равнинните територии  на страната. Това заяви пред БНР гл. ас. Димитър Събев от Института за икономически изследвания при БАН, журналист, доктор по икономика, писател. Българските планини са много разнообразни. Между 30 и 60% от територията ни е планинска.  Ние сме планинска..

публикувано на 18.04.24 в 11:15

Конференция за хората с увреждания откроява пробойни в системата за подкрепа

Като държава отдавна сме поели ангажимента да спазваме Конвенцията за правата на хората с увреждания, които обаче продължават да бъдат изключвани и много често стават жертва на насилие . Това каза в интервю за БНР адвокат Анета Генова, основател на фондация "Кера", преди конференцията "Правата на хората с увреждания: защита от насилие,..

публикувано на 18.04.24 в 10:17