Акад. Никола Съботинов: Приложните научни изследвания са ключови за бизнеса

Фирмите трябва да са по-активни във финансирането на науката, убеден е бившият председател на БАН

Акад. Никола Съботинов в студиото на "Нощен хоризонт"
Снимка: Станислава Пирчева

Причина за скандала с Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) и излизането от му БАН е, че работата на тези оперативни научни звена не беше добре оценена. Това е научно-приложна дейност, а в Академията се оценяваше и се оценява и в настоящия момент главно фундаменталната научна дейност. Това мнение изрази в предаването „Нощен хоризонт“ акад. Никола Съботинов, бивш председател на БАН. По думите му, излизането на института не е било добър ход.

Необходимо е разработването на критерии за оценка на научно-приложната дейност, смята той.

„Ако това беше направено добре, щяхме, може би, да задържим тези хора. Защото освен тази оперативна дейност, ние извършваме и други оперативни дейности, които ежедневно подпомагат българското общество. Освен метеоролозите и хидролозите, денонощно на пост са нашите сеизмолози. Имаме институти, които също  извършват такава оперативна дейност – да кажем мониторинг на Черно море: Институтът по океанология. Имаме институти, които следят за компютърни вируси – компютърна вирусология. Имаме Институт по молекулярна биология, заразни болести и т.н.“

„Ако искаме да говорим за развитие на икономика на базата на науката, за иновации – много е важно да се развиват приложните научни изследвания. От фундаментални научни изследвания трудно се отива към бизнес решения и икономически“, допълни акад. Съботинов.

Фирмите трябва да финансират приложните изследвания, а сега те финансират тесен периметър от изследвания, които пряко касаят дейността им, отбеляза още ученият.

„Трябва самата наука да се финансира – приложната, която да доведе до резултати, които фирмите могат да купят от съответните институти, да закупят лицензии, патенти. Тези научни резултати в институтите трябва да водят до образци, които да бъдат показвани на фирмите“, коментира бившият председател на БАН.

Съществува неразбиране за това какво е иновация – това не е непременно нещо ново, а трансформирането на нови знания в пари, посочи Никола Съботинов.  „Тоест, някой купува тези знания, някой ги използва, създава продукт, който излиза на пазара и този продукт има по-висока добавена стойност колкото повече ум е вложен в него. Това е важното.“

Трудът на работещите в БАН не е адекватно заплатен и това тежи много, смята акад. Никола Съботинов.„Има едно действително голямо недофинансиране на Академията. И тъй като пряко не оказваме влияние на икономиката на страната, сме оставени на по-заден план, а това е грешка“, посочи Съботинов.

Акад. Никола Съботинов е сред най-изтъкнатите български учени. Има над 340 научни публикации. Внедрил е лазери с меден бромид в българската икономика и в далечна Австралия. Дългогодишен заместник-председател на БАН (три мандата) и председател на Академията (2008-2012).

Носител е на орден „Марин Дринов“. Почетен изобретател, вписан в „Златната книга на българските откриватели и изобретатели“, с присъдена награда за принос към техническия прогрес у нас. 

Акад. Съботинов е автор на новоизлязлата книга "Лазерът" на академичното издателството на БАН "Проф. Марин Дринов". Книгата е посветена на българските иновации в лазерната наука, а събитието е част от 150-годишнина от създаването на Академията.

Цялото интервю слушайте в звуковия файл.