Необходимо е разработването на критерии за оценка на научно-приложната дейност, смята той.
„Ако това беше направено добре, щяхме, може би, да задържим тези хора. Защото освен тази оперативна дейност, ние извършваме и други оперативни дейности, които ежедневно подпомагат българското общество. Освен метеоролозите и хидролозите, денонощно на пост са нашите сеизмолози. Имаме институти, които също извършват такава оперативна дейност – да кажем мониторинг на Черно море: Институтът по океанология. Имаме институти, които следят за компютърни вируси – компютърна вирусология. Имаме Институт по молекулярна биология, заразни болести и т.н.“
„Ако искаме да говорим за развитие на икономика на базата на науката, за иновации – много е важно да се развиват приложните научни изследвания. От фундаментални научни изследвания трудно се отива към бизнес решения и икономически“, допълни акад. Съботинов.
Фирмите трябва да финансират приложните изследвания, а сега те финансират тесен периметър от изследвания, които пряко касаят дейността им, отбеляза още ученият.
„Трябва самата наука да се финансира – приложната, която да доведе до резултати, които фирмите могат да купят от съответните институти, да закупят лицензии, патенти. Тези научни резултати в институтите трябва да водят до образци, които да бъдат показвани на фирмите“, коментира бившият председател на БАН.
Съществува неразбиране за това какво е иновация – това не е непременно нещо ново, а трансформирането на нови знания в пари, посочи Никола Съботинов. „Тоест, някой купува тези знания, някой ги използва, създава продукт, който излиза на пазара и този продукт има по-висока добавена стойност колкото повече ум е вложен в него. Това е важното.“
Трудът на работещите в БАН не е адекватно заплатен и това тежи много, смята акад. Никола Съботинов.„Има едно действително голямо недофинансиране на Академията. И тъй като пряко не оказваме влияние на икономиката на страната, сме оставени на по-заден план, а това е грешка“, посочи Съботинов.
Акад. Никола Съботинов е сред най-изтъкнатите български учени. Има над 340 научни публикации. Внедрил е лазери с меден бромид в българската икономика и в далечна Австралия. Дългогодишен заместник-председател на БАН (три мандата) и председател на Академията (2008-2012).
Носител е на орден „Марин Дринов“. Почетен изобретател, вписан в „Златната книга на българските откриватели и изобретатели“, с присъдена награда за принос към техническия прогрес у нас.
Акад. Съботинов е автор на новоизлязлата книга "Лазерът" на академичното издателството на БАН "Проф. Марин Дринов". Книгата е посветена на българските иновации в лазерната наука, а събитието е част от 150-годишнина от създаването на Академията.
Цялото интервю слушайте в звуковия файл."Нашата интерпретация на образа на Иполит Воробянинов , която работехме заедно с целия екип, в основата на който стои режисьорът Дамян Тенев и моите прекрасни млади колеги от трупата на Ловешкия театър, се оказа голямо предизвикателство , защото трябва да превърнеш един роман, който стои в основата на световната литература във сценично произведение,..
Днес гост в рубриката „Горещо сърце“ е историкът Иванка Бечева от пазарджишкото село Карабунар. Нейната изследователска страст е свързана с историята на родното й място. През годините открива неизвестни до момента факти и документи, свързани с духовното и икономическото развитие на селото. В една от книгите й „Карабунар, история..
След "Гражда нинът светец" Крум Родригес снима "Майка" на Зорница София, а после и румънско-българския "Предупреждението", чиято световна премиера е на "София Филм Фест". Действието се развива в румънската столица Букурещ по време на протести. " В ъв филма се разказва за момче, което попада в тези протести, снимайки с..
Какво е да сбъднеш мечтата си след дългогодишен труд, основно нощем? Стефан Иванов от Дряново знае. Той е самоукият илюстратор на историята на някогашната автомобилна компания "Лаурин и Клемент" . Стефан вече може да се похвали с изложба в Млада Болеслав, Чехия – там, където чешките изобретатели променят мотолетописите на Европа...
Житейските трудности някои хора приемат като проклятие, наказание от съдбата и негодуват срещу тях. За други обаче те са предизвикателства, справянето с които ги прави по-силни и по-упорити. Мира Стефанова, която е главният герой в следващата ни история, е преживяла много за крехката си възраст. Омъжена твърде рано, станала майка на две деца,..
Финландската актриса Алма Пьойсти бе един от специалните гости на тазгодишния София Филм Фест. Тя дойде в България, за да представи най-новия филм с режисьор Аки Каурисмаки "Паднали листа" – история за две отрудени и уморени от самотата човешки същества, които опитват да победят неблагоприятните условия, в които се намират, за да бъдат..
Те са носители на многобройни български и международни награди през годините, делят сцена с емблематични световни музиканти като Лени Кравиц, китариста на "Rolling Stones" Мик Тейлър, Аланис Морисет и много други. Рок група „Хоризонт“ вече 40 години на сцената През своите близо 43 години от съществуването си натрупват внушителен..
Преди дни директорът на БАБХ е дал на фирма на Таки 45 млн. лева. Това разкритие направи Иван Христанов, бивш зам.-министър на..
Избори два пъти, дълго служебно правителство и договорка между президента Румен Радев и Бойко Борисов прогнозира юристът Велислав Величков,..
Не се смятам нито за по-мъдър, нито за такъв интелектуалец. Мислите и чувствата ми са свързани с благословията, че съм роден, с благодарност към..