Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Акад. Никола Съботинов: Приложните научни изследвания са ключови за бизнеса

Фирмите трябва да са по-активни във финансирането на науката, убеден е бившият председател на БАН

Акад. Никола Съботинов в студиото на "Нощен хоризонт"
Снимка: Станислава Пирчева

Причина за скандала с Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) и излизането от му БАН е, че работата на тези оперативни научни звена не беше добре оценена. Това е научно-приложна дейност, а в Академията се оценяваше и се оценява и в настоящия момент главно фундаменталната научна дейност. Това мнение изрази в предаването „Нощен хоризонт“ акад. Никола Съботинов, бивш председател на БАН. По думите му, излизането на института не е било добър ход.

Необходимо е разработването на критерии за оценка на научно-приложната дейност, смята той.

„Ако това беше направено добре, щяхме, може би, да задържим тези хора. Защото освен тази оперативна дейност, ние извършваме и други оперативни дейности, които ежедневно подпомагат българското общество. Освен метеоролозите и хидролозите, денонощно на пост са нашите сеизмолози. Имаме институти, които също  извършват такава оперативна дейност – да кажем мониторинг на Черно море: Институтът по океанология. Имаме институти, които следят за компютърни вируси – компютърна вирусология. Имаме Институт по молекулярна биология, заразни болести и т.н.“

„Ако искаме да говорим за развитие на икономика на базата на науката, за иновации – много е важно да се развиват приложните научни изследвания. От фундаментални научни изследвания трудно се отива към бизнес решения и икономически“, допълни акад. Съботинов.

Фирмите трябва да финансират приложните изследвания, а сега те финансират тесен периметър от изследвания, които пряко касаят дейността им, отбеляза още ученият.

„Трябва самата наука да се финансира – приложната, която да доведе до резултати, които фирмите могат да купят от съответните институти, да закупят лицензии, патенти. Тези научни резултати в институтите трябва да водят до образци, които да бъдат показвани на фирмите“, коментира бившият председател на БАН.

Съществува неразбиране за това какво е иновация – това не е непременно нещо ново, а трансформирането на нови знания в пари, посочи Никола Съботинов.  „Тоест, някой купува тези знания, някой ги използва, създава продукт, който излиза на пазара и този продукт има по-висока добавена стойност колкото повече ум е вложен в него. Това е важното.“

Трудът на работещите в БАН не е адекватно заплатен и това тежи много, смята акад. Никола Съботинов.„Има едно действително голямо недофинансиране на Академията. И тъй като пряко не оказваме влияние на икономиката на страната, сме оставени на по-заден план, а това е грешка“, посочи Съботинов.

Акад. Никола Съботинов е сред най-изтъкнатите български учени. Има над 340 научни публикации. Внедрил е лазери с меден бромид в българската икономика и в далечна Австралия. Дългогодишен заместник-председател на БАН (три мандата) и председател на Академията (2008-2012).

Носител е на орден „Марин Дринов“. Почетен изобретател, вписан в „Златната книга на българските откриватели и изобретатели“, с присъдена награда за принос към техническия прогрес у нас. 

Акад. Съботинов е автор на новоизлязлата книга "Лазерът" на академичното издателството на БАН "Проф. Марин Дринов". Книгата е посветена на българските иновации в лазерната наука, а събитието е част от 150-годишнина от създаването на Академията.

Цялото интервю слушайте в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Пенко Господинов с наградата ИКАР в категорията

Проф. Пенко Господинов: Справихме се отлично с Ловешкия театър, а Иполит Воробянинов е герой от мой любим роман

"Нашата интерпретация на образа на Иполит  Воробянинов , която работехме заедно с целия екип, в основата на който стои режисьорът Дамян Тенев и моите прекрасни млади колеги от трупата на Ловешкия театър, се оказа голямо предизвикателство , защото трябва да превърнеш един роман, който стои в основата на световната литература във сценично произведение,..

публикувано на 28.03.24 в 09:51

Иванка Бечева изследва историята на Карабунар

Днес гост в рубриката „Горещо сърце“ е  историкът Иванка Бечева от пазарджишкото село Карабунар.   Нейната изследователска страст е свързана с историята на родното й място.  През годините открива неизвестни до момента факти и документи, свързани с духовното и икономическото развитие на селото.  В една от книгите й „Карабунар, история..

публикувано на 24.03.24 в 07:20

Из живота на оператора: Крум Родригес върху горещия котлон в кухнята на киното

След "Гражда нинът светец" Крум Родригес снима "Майка" на Зорница София, а после и румънско-българския "Предупреждението", чиято световна премиера е на "София Филм Фест". Действието се развива в румънската столица Букурещ по време на протести. " В ъв филма се разказва за момче, което попада в тези протести, снимайки с..

публикувано на 21.03.24 в 13:30

История на 2 ръце и 4 колела: пътят на Стефан Иванов от Дряново до Млада Болеслав

Какво е да сбъднеш мечтата си след дългогодишен труд, основно нощем? Стефан Иванов от Дряново знае. Той е самоукият илюстратор на историята на някогашната автомобилна компания "Лаурин и Клемент" . Стефан вече може да се похвали с изложба в Млада Болеслав, Чехия – там, където чешките изобретатели променят мотолетописите на Европа...

публикувано на 20.03.24 в 17:29
Мира Стефанова

Житейските трудности са направили Мира Стефанова по-силна и упорита

Житейските трудности някои хора приемат като проклятие, наказание от съдбата и негодуват срещу тях. За други обаче те са предизвикателства, справянето с които ги прави по-силни и по-упорити. Мира Стефанова, която е главният герой в следващата ни история, е преживяла много за крехката си възраст. Омъжена твърде рано, станала майка на две деца,..

публикувано на 20.03.24 в 11:06
Алма Пьойсти

Финландската актриса Алма Пьойсти: Човек не бива да очаква успеха на един филм

Финландската актриса Алма Пьойсти бе един от специалните гости на тазгодишния София Филм Фест. Тя дойде в България, за да представи най-новия филм с режисьор Аки Каурисмаки "Паднали листа" – история за две отрудени и уморени от самотата човешки същества, които опитват да победят неблагоприятните условия, в които се намират, за да бъдат..

публикувано на 19.03.24 в 09:05
Рени Зарева и Пейо Пеев

"Спринт" с национално турне "Концерти с кауза“ от 12 март

Те са носители на многобройни български и международни награди през годините, делят сцена с емблематични световни музиканти като Лени Кравиц, китариста на "Rolling Stones" Мик Тейлър, Аланис Морисет и много други.  Рок група „Хоризонт“ вече 40 години на сцената През своите  близо 43 години от съществуването си натрупват внушителен..

публикувано на 12.03.24 в 15:46