Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Ска Келер: Съветът на ЕС даде много лош сигнал с непрозрачното си решение за ръководните постове

Ска Келер беше шпитценкандидат на Зелените за евровота.
Снимка: ЕПА/БГНЕС


За много европейци Зелените са един от победителите на европейските избори в края на май. Със 74 депутатски места те са четвъртата политическа сила в новия Европейски парламент. В някои държави Зелените постъпателно и значително увеличават влиянието си, а в Германия дори са водеща политическа сила. В Европейския парламент Зелените може да се окажат важна брънка в пъзела на новите ръководни назначения. За възхода на зелената политика и ролята на партията в ЕС Весела Владкова разговаря със Ска Келер, председател на групата на Зелените в европарламента.

Ска Келер, всъщност Франциска Мария Келер, както е пълното ѝ име, е на 37 и вече от десет години евродепутат. Беше шпитценкандидат на Зелените за евровота, а след това партията ѝ я номинира за председател на ЕП. Но очевидно Зелените не влизат в сметките за ключовите постове. А би трябвало - без техните 74 гласа в новия ЕП трудно ще се прокарват решения. Следващото важно решение там е избора на председател на ЕК.

- Ще подкрепите ли Урсула фон дер Лайен, г-жа Келер?

- Много сме скептични. Не виждам причина да я подкрепим. Урсула фон дер Лайен безспорно е много добър и опитен политик. Но тя не беше избрана за водещ кандидат от своята партия. А идеята беше Европейската комисия да бъде оглавена от човек, който е представил програмата си на европейските избиратели, който е водил активна предизборна кампания.

Съветът на ЕС просто извади името ѝ от чекмеджето и го представи на изненаданата публика, но според нас не това е начинът, по който трябва да се избира председател на Еврокомисията.

- Зелената вълна, която заля Европа на тези избори, на практика не бе облечена в реална власт. Ще загубите ли така влияние в Европа, как ще успеете да прокарате идеите си?

- Подкрепата за нас действително се увеличи значително. От самото начало бяхме конструктивни и винаги сме казвали, че сме готови на разговори за участието на Зелените в различни конфигурации в парламента. Но условието за това е да споделяме еднакви ценности и идеи. Защото хората гласуваха за нас заради идеите ни, заради желанието ни да променим Европа. Да променим политиката по опазване на климата, да гарантираме по-добра социална защита, да водим хуманна миграционна политика, да спазваме принципите на правовата държава.

На тази база имахме разговори с европейските лидери, но в последствие се оказа, че Съветът на ЕС има друго виждане. Лидерите казаха, нямаме нужда от Зелените. Ние приемаме това становище и очакваме с нетърпение да видим, дали това ще проработи. Зелените винаги са били влиятелна и конструктивна опозиция в ЕП. Сега сме още по-силни и с удоволствие ще продължим в същия стил.

- В речта си пред ЕП за избор на председател многократно заявихте, че проектът ЕС е жив. Има ли нужда да си го повтаряме, г-жа Келер? И как трябва да си представим друго Ваше често повтаряно искане - това за новото начало в Европа?

- Европейският съюз трябва от една страна да затвърди позициите си, но и да се възроди. Има много теми, които търпят развитие само на наднационално равнище, т.е. на ниво ЕС. Най-добрият пример за това са климатичните промени. Те не спират на граничната бразда. Последствията от измененията в климата засягат всички ни. Според мен все още имаме време да променим начина си на живот. ЕС е най-добрата платформа за тази промяна, но само декларации не стигат. Трябва и работа.

Социалните различия са също тема, която засяга всички европейци. В годините след финансовата криза всички усетихме последиците от строгата финансова дисциплина, от т.нар. политика на остеритет. В много страни от Евросъюза имаше връщане назад. Нека не забравяме, че ЕС е общност на гражданите. Но какво правим ние за тяхната социална сигурност?

Върховенството на закона е още една съществена тема за ЕС. Когато говорим за връщане назад, трябва да признаем, че през последните години редица страни-членки отстъпиха от принципите на правовата държава и от гражданските права. Унгария съвсем не е единственият пример за това негативно развитие. ЕС трябва да реагира, защото нашият съюз стъпва на общи ценности, а върховенството на закона и гражданските права са наша основна ценност.

За мен е много лош сигнал, който даде Съветът на ЕС с непрозрачното си решение за ръководните постове. Лидерите издигнаха кандидатурите на хора, които не са участвали в предизборната кампания.

- Борбата с климатичните промени струва пари. Как ще спечелите за каузата си онези европейци, които живеят в бедност в икономически слаби държави? Защото в техните очи опазването на климата е привилегия за богатия Запад.

- Борбата с кризата в климата действително изисква много усилия, включително и финансови. Но трябва да си дадем сметка, че климатичните промени ще ни струват още по-скъпо, ако продължаваме да отлагаме. Кризата е реалност и засяга всички - и бедни, и богати. Но най-вече европейците. Ще Ви дам конкретен пример. В България, но и в други страни, като Полша например, качеството на въздуха е особено лошо. Фините прахови частици, които дишаме, и сега са агресивни към нашето здраве, но ще ни застрашават още повече. А здравеопазването, т.е. лечението на болестите вследствие на климатичната криза, струва пари. Така че колкото повече отлагаме, толкова по-голям финансов ресурс ще е необходим за справянето с последствията.

Икономически по-слабите страни трябва да бъдат подкрепени. Особено държавите, които разчитат на въгледобива. Самата аз съм родена в такъв регион на границата с Полша и знам, колко е труден преходът към екологично чиста индустрия. Без финансовата помощ на ЕС не може.

- Едно от клишетата за Вас е, че сте родена в дълбоката източногерманска провинция, а сте стигнала чак до Брюксел, при това още на 27 години. Познавате новите германски провинции добре и знаете от личен опит, че там зелените идеи все още не могат да се наложат така, както в западната част на Германия. Защо?

- Последните социологически допитвания, а и европейските избори показаха, че и източногерманците гласуват все по-често за Зелените. Но разликата с западните провинции все още е голяма. Според мен хората вече усещат в личния си живот, че климатът се променя. В провинция Бранденбург, където съм родена, икономиката зависи много от въгледобива. Но същевременно провинцията е сред най-засегнатите райони в Германия от климатичната криза. Безводието вече е сериозен проблем за земеделието, а горските пожари и това лято застрашават хората. Така че кризата е осезаема. И тъй като Зелените винаги са били категорични и последователни в политиката си, вече получаваме подкрепа от все повече избиратели.

- Наесен предстоят ключови регионални избори в три източногермански провинции, където влиянието на крайнодясната „Алтернатива за Германия“ набира скорост и вероятно ще запише рекорден резултат.

- Предизборната кампания едва сега започва, но от сега мога да кажа, че очакваме значителен ръст в подкрепата на избирателите за Зелените. Разбира се, с всички условности, защото в момента работим с резултати от анкети. А допитванията отразяват моментното състояние. Надяваме се, че нашите идеи ще бъдат чути от хората.

- Наскоро Фридрих Мерц от консервативното крило в управляващия Християндемократически съюз заяви, че на всеки 90 секунди един германски журналист се влюбва в харизматичния лидер на Зелените в Германия Роберт Хабек. Спомням си как всички си търкаха очите, когато министър-председател в най-индустриалната провинция Баден-Вюртемберг стана политик от Зелените. Дошло ли е времето за зелен канцлер в Берлин, г-жа Келер?

- Нещата могат и да се променят. Това, което под чертата има значение, е изборният резултат. Регионалните избори през есента в три източногермански провинции ще дадат отговор на много въпроси.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Анастасия Димитрова

Анастасия Димитрова: Смисловото помнене е 20 пъти по-ефективно от зубренето

Възможно ли е да запаметяваме информациите по-бързо и дълготрайно , възможно ли е да четем по-бързо и въпреки това да осмисляме текста , а да учим по-ефективно или да правим конспекти, които да са оптимално полезни и какво означава "мнемоника" ? " Паметта може да бъде феноменална, а също може и да бъде тренирана , има хора, които са с феноменална..

публикувано на 26.03.24 в 10:39

"Новини с добавена стойност" с Г-н Балев: Пътна карта на Сглобката по модела на руско-турските взаимодействия

Путин и Ердоган го наричат "Турски поток", Борисов и Вучич го повишиха до "Балкански поток". А пък аз съм измислил най-точното наименование - Руско-турски поток. Като Руско-турска война, само че това е Руско-турска газова тръба и то с Пътна карта. Макар че тая Пътна карта лесно се не намира. Защото много трудно се открива из..

публикувано на 24.03.24 в 12:39

„Културни войни“ с Владислав Апостолов: Затвор до живот за „реч на омразата“

Помните ли онзи тревожен фантастичен трилър на Стивън Спилбърг с Том Круз „Специален доклад“, вдъхновен от разказ на великия виртуоз на футуристичните антиутопии Филип К. Дик? Там специаризиран полицейски отдел ловеше престъпници преди да са извършили престъпление. Експериментът приключи ужасяващо, както може и да се очаква. Е, сега..

публикувано на 23.03.24 в 14:50

„По ръба“ с Калина Андролова: Държавата като финансова авантюра

През изминалата седмица имаше бурни дебати в парламента за стойността на Асен Василев като финансов министър. Поводът беше, че Фондът „Сигурност на електроенергийната система“ е в оперативен дефицит. Загубите са се натрупали от разликата между прогнозните по-високи цени на КЕВР за въглеродните емисии и по-ниските цени на пазара, както и от..

публикувано на 23.03.24 в 14:33

Коментар на Петър Волгин: Пак Посолството ще решава

Едва ли има нормален човек в България, който да смята, че преговорите между коалиционните партньори за съставяне на ново правителство буксуват заради тежки спорове по отношение на принципи и реформи. А пък още по-смешно става, когато едните управляващи почнат да обясняват колко неприятно били изненадани от действията на партньорите си, а пък..

публикувано на 23.03.24 в 12:30

Проф. Никола Григоров: Киселините в стомаха се влияят от гена, храненето и стреса

Стомашните киселини и свързаните с тях симптоми са проблем за много хора.  Как действат лекарствата за намаляване на киселинността, колко дълго могат да се приемат и как се лекуват заболяванията, свързани с повишената киселинност, в "Минути за здраве" разказва проф. Никола Григоров от Отделението по гастроентерология на Пирогов: "Причината за..

публикувано на 23.03.24 в 07:20

Депутатите приеха да бъде създаден Съвет за координация на политиките за българите зад граница

Създаването на Съвет за координация на политиките за българите зад граница предвиждат приети на първо четене промени в Закона за българите, живеещи извън Република България.  Парламентарните групи на "Възраждане" и ИТН гласуваха против, БСП се въздържаха.  Съветът ще спомага за решаването на въпроси от координационен характер, свързани със..

публикувано на 20.03.24 в 14:33