Младият ножар Кирил Димитров: Меракът е много важен за всеки занаят

4
Снимка: Здравка Маслянкова

Мерак трябва за всичко - зазанаята, за живота, за любовта, казва 33-годишният ножар от Велико Търново Кирил Димитров. 

Кирил Димитров е наследил занаята на ножарите от известния си дядо Кирил Тенджерков. Правил е опити да живее в Англия и в Унгария, но се върнал в България и на старинната улица на занаятите изработва своите ножове.

„Тука, на чаршийката започнахме. В началото само за леки работи идвах да помагам. Започнах обучението си през средата на 2001 година, с леки прекъсвания, защото бяхме тийнейджъри, ходеше ми се и на други места“, спомня си за началото Кирил Димитров.

Само точенето на ножове изучавал три-четири години, защото „заточването, скосяването на остриетата – това е най-важното нещо“. Неговият ученик сега го изучава вече пета година.

Както не от всяко дърво става свирка, така и не от всяко желязо става нож. "Ножарството е като всички останали занаяти, но малко по-мръсен, защото винаги си в пепел, изгорен и порязан", споделя за ежедневието си Кирил Димитров в предаването "Нощен хоризонт".

„Много важен е меракът – за всеки един занаят, както и за моя. Много голямо желание трябва да има човек, за да се научи да прави нещо както трябва и с голяма прецизност.“

Според младия майстор трябва да се помисли за малко по-облекчен режим за занаятите, за да може, завършвайки училище, „хората да не си купуват билети за чужбина“.

„Мен дядо ми много навреме ме хвана –  бях 15-16 годишен тогава и от едно хоби се превърна това нещо в професия“, уточнява ножарят, който опитал да живее и да работи във Великобритания и в Унгария. Върнал се, защото не открил среда за хобито си, което смята за много важно.

Случва се туристи, влизайки в ателието му и виждайки портрета на Левски, да го питат това дядо му ли е. От години младият майстор не спира да изработва камата на Апостола. Правил е многократно камата на Левски, наследена като изработка от дядо му, но признава, че сега това се случва все по-рядко.

„Нея я правя много рядко. Преди 10-15 години беше много популярна като изработка. Правили сме страшно много бройки за годината, докато сега на година – 3-4 бройки. Като предлагана стойност не е нещо непоносимо като цифра. Имам я в момента – малко винтидж вариант даже.“

За Кирил основният проблем днес е, че сме се обезверили. Казва, че държавата трябва да се върне, защото „ние в момента нямаме държава“.

Преди дни завършил няколко ножа от свой любим модел, който сам си е измислил. „Изцяло сам съм си го разчертал и съм си го сметнал как трябва да  е острието – дръжката – съотношение. Като материал за дръжката нямам любими рогове. Сега дойдоха от Украйна едни парчета и може би засега в момента това ми е фаворит – мамутови бивни, стабилизирани, добиват ги в Якутия и Сибир също.“

Това обаче е за ценители, не се използва за масовите модели работни ножове.

За ножарството, гурбета и патриотизма с Кирил Димитров разговаря кореспондентът ни във Велико Търново Здравка Маслянкова. Чуйте звуковия файл. 


Галерия