В страната на Турка, стригоите и (не съвсем) веселите мъртъвци

Бран, Румъния
Снимка: БГНЕС

Може ли едно гробище да бъде весело? Ако питаме хората в румънското село Сапънца, отговорът може и да ви изненада. Населеното място, разположено в северната част на областта Марамуреш, стана световноизвестно именно със своето гробище, създадено през 30-те години на миналия век. Тогава местен занаятчия започнал да рисува върху надгробните кръстове и да пише малки стихчета за живота на починалите, разказва етнологът и изследовател Анамария Юга. Мъжът ползвал живи и ярки цветове, правел малки картини на починалия, които изобразявали нещо характерно за него. Най-вероятно затова гробището се прославило като весело. Днес то привлича много туристи, но за местните е просто гробище. Дори занаятчията от онова време не виждал нищо забавно в смъртта, допълва Анамария. 

И Трансилвания не е това, което туристите търсят в нея. Хората там например не вярват във вампири. 

„Това е нещо, привнесено от Брам Стокър и книгата му за Дракула. Има обаче нещо друго, което донякъде обяснява откъде на Стокър му хрумва идеята за вампирите. В югоизточна Трансилвания има вярвания, свързани със същества, които се наричат стригои. Това са хора, починали внезапно. След смъртта си се връщат в света на живите и ги тормозят. Нещо като призраци, но по-лоша версия. Вероятно тези вярвания са вдъхновили Брам Стокър да напише историята на граф Дракула“, обяснява Анамария. Тя развенчава и друга митична история за Влад Цепеш. 

„Бил е владетел в южната част на Румъния, не в Трансилвания. Изключително зъл човек. Успял е да победи турската армия в различни битки през XV век. Начинът, по който убивал противниците си, бил много жесток и може би затова остава в историята като тираничен лидер. Цепеш има замък в Трансилвания, в град Бран, за който се смята, че е замъкът на Дракула. Всъщност е средновековен замък, построен от тевтонските рицари. Няма нищо общо с Дракула. Влад Цепеш е спал там една нощ. Това вероятно е дало тласък на историята, която е безкрайна, продължава до днес.“

В Румъния има много традиции далеч от каноничното, част от които Църквата приема заради социалната им функция. В град Дева в южната част на Трансилвания, където Анамария прави изследвания, имат специални коледни песни. С част от тях е свързано митичното същество Турка. У него откриваме чертите на коза, елен и заек, но не е нито едно от тези животни. „За този обичай се разказва, че някога имало момче, носило маска с лика на Турка. Било му забранено да влиза в църква няколко седмици след края на Рождество. Заради маската се вярвало, че е обладано от Сатаната, тъй като обичаят не е религиозен. Но и днес хората го практикуват“, обяснява етнологът. Името на румънски не означава нищо, но думата „таур” значи бик, а „турка” е нещо като женски бик. 

„Преди години бях в село, където се изпълняваше обичаят. По това време имаше нов свещеник. Той прие в дома си групата от момчета, които придружаваха Турка. И Турка направи своя специален танц, който се изпълнява с маската по време на ритуала. Та, свещеникът ги пусна в къщата си, като ми разказа, че свещеникът преди него никога не е позволявал това. Трябвало да изпълняват ритуала на двора. Това по някакъв начин е пресъздаване на вярванията, че човекът, който носи маската, е обладан от зли сили, от Дявола. Това бил начинът маската да не бъде част от християнските ритуали - да бъде държана настрана. Но въпреки това обичаят оцелява“, подчертава Анамария Юга. 

Какви други любопитни обичаи са оцелели в Румъния и къде в северната ни съседка можете да видите български кукери - чуйте в звуковия файл.