Финансистът Йосиф Аврамов предлага исторически сюжети за българските евро монети

Монетосеченето по българските земи има богата история и е сред най-старите

7
Снимка: БГНЕС

„Оказа се, че над 2 милиарда бяха похарчени за електронно правителство, което за съжаление го няма. Крайно време е по този въпрос да има национален консенсус и в рамките на година и половина две да бъде завършен.“ Това мнение изрази пред БНР финансистът доц. Йосиф Аврамов. Той определи като „абсолютно нищо“ петте милиона лева, които се отделят за киберсигурност и апелира още в следващия бюджет за 2020 година парите за това да се увеличат „поне десет пъти“.
  

Орфей и Мадарският конник върху българския вариант на евро монетите?

Йосиф Аврамов предлага на една от страните на бъдещите ни евро монети да има сюжети от българската история. Предвид обстоятелството, че имаме 2500-годишна история по българските земи, той предлага върху първите три купюри от един евро цент да бъде изобразен Орфей. Монетата от два евроцента е добре да бъде от времето на траките, смята експертът и предлага например изображение на някой от тракийските ни царе. За позиционирането на монетосеченето от времето на Средновековието Аврамов смята, че у нас се е наложил например образът на Мадарския конник и той е символ, който също може да се използва. Сред предложенията на Йосиф Аврамов са още равноапостолите Кирил и Методий като покровители на Европа и създатели на българската азбука да намерят място на монетата от 20 евроцента, а за 50 евроцента да се използва монетата на Иван Асен Втори българската златица. За 1 и 2 евро Йосиф Аврамов вижда като равностойни варианти както някоя от българските забележителности, така и виден наш писател или революционер.

„Няма защо да съжаляваме за българския лев. Ще си го държим в колекциите и съответно той ще бъде част от нашата история на парите“, посочи Аврамов, който гостува на предаването "Нощен хоризонт".

Йосиф Аврамов е автор на книгата „Силата на парите“, която разглежда и историята им в широк исторически диапазон. Книгата е наполовина историческа, тъй като нумизматиката е част от историята, уточни той. Сега се преиздава заради големия интерес и изчерпан тираж.

„Парите са част от нашия живот вече повече от 2550 години, след като те са въведени за първи път в древногръцкото царство Лидия. Не са финикийците, които са измислени парите. Лидия е била в центъра на Мала Азия, недалеч от сегашната столица на Турция Анкара. И по-известен от самата държава е последният владетел на Лидия – Крез.  Сега се казва „богат като Крез“, но той, независимо че е бил цар на едно цветущо царство, което благодарение на търговията и занаятите е процъфтявало в древността, персийският цар Дарий го е завоювал, той е стигнал и до земите на днешна Тракия, тоест до българските земи и веднага след Крез, който е измислил парите, вторите, които са ги разпространили, са персийските войски. Монетите са се наричали дарийки, на цар Дарий.“

Българското монетосечене е сред най-старите

Първите монети в историята наподобявали сплескани бобени зърна. България има една от най-старите истории, свързани с парите, тъй като тракийските племена са започнали монетосечене 20-30 години след Лидия и непосредствено след Атина и Спарта.

Най-често на лика на монетите и във времето на траките, а и по-късно – докато страната ни е била царство – до 1946 година, логично е бил изобразен монарх. Били са изобразявани и много божества – в тракийския период най-вече Аполон, а след приемането на християнството и Исус Христос. „Има и съчетание. Примерно Иван Асен II е изобразен на една от своите монети със Св. Димитър. След това монетосеченето у нас бурно се е развило. Има десетки хиляди монети, особено от последните владетели – цар Иван Александър и неговите синове Иван Шишман и Иван Страцимир.“

В монетосеченето в древността у нас има три периода, единият от които е тракийски. 20 години след първата монета в Лидия траките започват да отсичат монети. Любопитно е, че най-известната монета на племето дерони в момента е изобразена като търговска марка на лютеници и кетчупи на хасковска фирма.   

„Тракия и Гърция са си обменяли пари. В земите на днешна Тракия са циркулирали много гръцки монети. Обратно – тракийски монети са циркулирали в древна Елада.“

13 от българските градове в древността са имали развито монетосечене

Вторият период в монетосеченето по българските земи се характеризира с активност в градовете по Черноморието. Много развита е била тази дейност в днешните Балчик, Варна, Поморие, Несебър и Созопол, а монетите на Аполония са били широко разпространени в цялото Средиземноморие и в част от Финикия.

Общо 13 града в българските земи по онова време са секли монети. Един от тях е Сердика – днешна София. Сред градовете са Пловдив, Стара Загора, Кюстендил. Там са се секли провинциални римски монети, на които е бил изобразен лика на властващия за съответния период император.

Много е вероятно от времето на първото българско царство – на Омуртаг, Борис I и Симеон, а най-вероятно и на сина му Петър, да е имало български пари, тъй като от това време са запазени превъзходни печати, които по качествата си не отстъпват на монетите, коментира Йосиф Аврамов. „Щом може една държава да си позволи да произвежда печати, никакъв проблем да произвежда и монети, но няма доказателство, че тези монети са именно на изброените български царе и ханове.“

„Със сигурност първата златица – така се е наричала на славянобългарски, е отсечена от цар Иван Асен II. Но най-важното е, че в първите 200 години след завоюването на България от османските турци, в нашите земи са циркулирали монетите на Михаил Шишман, на Иван Александър, Теодор Светослав, Иван Шишман и други български царе, а наши монети са намирани в доста краища на Мала Азия и Европа.“

България не е никак бедна страна – имаме и природни богатства в добро количество, и земя, която за съжаление не се използва пълноценно, човешки капитал, независимо от голямата миграция, смята Йосиф Аврамов. По думите му, влизайки в еврозоната положението у нас ще бъде „плавно, но устойчиво променено“. Присъствието на еврото ще се засили, а мястото на долара в световната търговия ще се стесни, прогнозира още Аврамов.

Хартиените пари няма да изчезнат

Бъдещето е на електронните пари, но хартиените пари и монетите няма да изчезнат, смята финансистът. „Възрастните хора не могат да боравят с банкови карти. Доста хора, които имат по две-три висши образования, но са на по 80-90 години – те не умеят да си служат с банкомат и това не е само у нас, това е и в САЩ, и във Великобритания, и в Германия.“

Чрез властта се добива богатство. Ценностите в момента са такива, че доста наши политици влизат доста бедни в политиката, и след приключването на тяхното политическо битие излизат доста богати, подчерта финансистът.

„Ние нямаме това чувство, което имат редица потомствени аристократични фамилии в Германия, Франция, Великобритания, които след като са натрупали няколко десетки или стотици милиони, решават на възраст над 50 години да се посветят на обществото, създават благотворителни фондации едни, други влизат в политиката е работят за благото на обществото срещу символични заплати или заплатите, които ги получават, ги даряват обикновено. У нас аз не съм чул някой политик да си дарява заплатата все още.“

Едни от най-богатите хора в света – Уорън Бъфет и Бил Гейтс са дарили почти половината от богатството си на университети и музеи, допълни Аврамов. „Ето сега дори символът на комунизма – паметникът-мемориал на Бузлуджа, американската фондация на един отдавна забравен милиардер – Пол Гети, ще възстанови.“

Доц. Йосиф Аврамов е доктор по икономика и преподавател по финанси и банково дело. Автор и съавтор е на монографиите и учебниците „Данъчен и митнически контрол", „Банков контрол", „Еврото - новата европейска валута", „Теория на парите и кредита", „Финанси на предприятието", „Корпоративни финанси".

Цялото интервю слушайте в звуковия файл.

Галерия