Колко бездънна е бездната на страха

„Страшни приказки за мрачни вечери“ - най-доброто от фолклориста Алвин Шварц

Редакторът Благой Иванов
Снимка: Иван Русланов

Фолклористът Алвин Шварц е събрал зловещи разкази, предания, стихотворения и градски легенди в сборника „Страшни приказки за мрачни вечери“.

В предаването "Изотопия" отговорният редактор на книгата Благой Иванов предупреждава, че тези истории са съпътствани от страшни твари като индианския бог Уендиго или трансформиращите се герои – например баща, който се преобразява в крокодил.

Трилогията „Страшни приказки за мрачни вечери“ е най-популярна сред читателите на Алвин Шварц. „Той се интересува страшно много от фолклор, митология. Автор е на безобразно много неща, но сякаш те ще останат завинаги в сянката на неговите три томчета на страшни приказки“, разказва Иванов.

Когато се заема със страшния си проект, авторът посвещава цяла година на проучване. „Той е изчел една огромна библиотека с книги, за да може след това да систематизира и да рафинира това, което е изчел и което пасва на концепцията на книгата.“

Благой Иванов се съгласява, че единственото по-страшно от текстовете в книгата са илюстрациите, дело на Стивън Гемъл.

„Човек с огромно портфолио, илюстрирал и приказки, и фантастични истории. Най-популярен, подобно на автора Алвин Шварц, ще остане именно с тази трилогия от страшни приказки за мрачни вечери.“

Популярността донякъде се дължи и на скандал.

„Тъй като тази по-груба, по-сурова, шокираща естетика, която той създава, илюстрирайки историите на Шварц, провокира по-пуритански настроени родители и учители в Северна Америка в края на 80-те и началото на 90-те. Буквално има организирани протести, подписки срещу това книгите на Шварц да присъстват в библиотеките на училищата.“

Редакторът Благой Иванов

Според Благой Иванов проектът на Шварц е комуникация между миналото, настоящето и бъдещето и създава мостове между фолклора и новите истории или интерпретациите на стари.

По световните кина вече е и филмовата адаптация по „Страшни приказки за мрачни вечери“, режисирана от норвежеца Андре Овредал. Продуцент е Гийермо дел Торо. Продукцията е американска. Дел Торо е обединил страшните истории в общ наратив посредством сюжет, който да бъде оригинален за филма.

Голямото предизвикателство за екипа била естетиката на илюстратора Стивън Гемъл. „Те са искали да вкарат в този филм неговите твари, които той е нарисувал по толкова запомнящ се начин. Проблемът бил, че Гемъл, когато прави за всяка една от приказките илюстрациите, прави по една конкретна илюстрация, няма много варианти на тези неща, които той рисува, няма някакъв последователен многоъгълен концептуален арт, на който може да стъпи дизайнът на филма."

„Това, което те правят, е да вземат всяка една от тези илюстрации, всяко едно от тези чудовища, които са в книгата, и да ги прехвърлят на филм, като дори са сканирали самите илюстрации и след това са ги обработвали дигитално, за да ги превърнат в 3D образи и върху тях вече с 3D скенери да изработят костюми, грим, маски, за да могат да са оптимално близко до естетиката, която Алвин Шварц и Стивън Гемъл са целяли от самото начало“, обяснява Благой Иванов. 

Втората част на „Страшни приказки за мрачни вечери“ ще се появи на книжния пазар в края на септември. Третата е предвидена за началото на ноември.

Какво друго се крие в страшните истории чуйте в звуковия файл.