Силвия Недкова в сенките на думите

Стихосбирката „Евангелие на тревата“ е наследство за внуците и памет

Фрагмент от корицата на "Евангелие на тревата"

Със стихосбирката си „Евангелие на тревата“ Силвия Недкова дебютира като поет след 30-годишно писане на стихове.

„Като литературен публицист и човек съм убедена до ден днешен, че не бива литературният пазар да бъде заливан с плява. И понеже нямах достатъчно увереност, че стиховете ми са достатъчно добри, за да излязат на пазара, да го кажем по най-грубия начин, затова реших, че е по-добре да ги държа за себе си“, разказа Силвия Недкова в предаването „Графити по въздуха“.

Минали години от първите колебания и нейни неща попаднали в ръцете на писателя и поет Александър Секулов, неин редактор. „И благодарение на неговото окуражаване, на неговите думи: „Издавай, струва си!“, се реших най-после да оставя нещо, което за себе си наричам „наследство“ в най-милия и семеен смисъл, който човек може да си представи. Искам тази книжка някой ден да я четат внуците ми", сподели Недкова пред "Хоризонт".

За нея добрата поезия е съчетание от „ум, дух и душа“. „Знам много добре, че в моите стихове липсва един компонент и това е душата. Емоцията в смисъла на чиста емоция, инстинктивна, извън разума не е достатъчно в тях. Стихотворенията ми казват неща. В тях са затворени ключове, които трябва да бъдат отключени. Те са разумни. Те са по-скоро опит да се достигне до духа чрез разума“, обясни Силвия Недкова.

„Ние променихме начина, по който говорим, но не променихме начина, по който мислим и този сблъсък е много сериозен“, каза още Силвия Недкова, която смята, че технологиите са ни изпреварили, защото ние вървим "малко по-бавно, отколкото светът върви".

„И в опита си да го настигнем, някъде изоставяме сенките на думите, които трябва да водим с нас. И в момента говорим, без да влагаме смисъл – много често. Говорим малко повърхностно. Плъзгаме се отгоре и забравяме, че думите имат не едно, а много значения. Нямаме време за емпатия – това е много тъжно. Много бързо живеем. Някак си се ускори животът, много. И не остава време да почувстваш някой друг и нещо друго.“  

„Всеки ден се събуждам и си напомням: „Не си повече от стръкчето трева, не си повече от случайния човек, който дори може да те бутне на улицата… Ти си едно с всички!“ Това си казвам всяка сутрин. Усещането за цялост, за присъствие в цялото, за връзка с всяко нещо на земята, всяко нещо във вселената – тя, връзката, е неизличима. Всъщност това е Бог – връзката между всички неща.“

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.