Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Въпросите около националната детска болница - повече от отговорите

Снимка: БГНЕС

Камарата на архитектите организира днес дискусия, посветена на възможните варианти за изграждане на национална детска болница.

Министерството на здравеопазването търси решение на „брадясалия“ проблем с националната детска болница по начин, който създава в обществото шум и недоверие. Това мнение изрази в предаването „Хоризонт до обед“ доц. Методи Андреев от Строителния факултет „Масивни конструкции“ в Университета по архитектура, строителство и геодезия.

Тази болница, независимо дали ще попадне в първа или втора категория по Закона за устройство на територията (ЗУТ), тя трябва задължително да бъде изпълнена, оразмерена и изчислена по Еврокод, защото новите европейски норми дават по-голяма сигурност на обектите, подчерта Андреев. 12-етажната конструкция, изградена преди десетилетия, е изпълнена по нашите стари национални кодове, поясни той.

Бетонът не отговаря на евронормите

От всичко, което наблюдаваме до момента, е ясно, че се търси реконструкция на вече съществуваща сграда, а съществуващите корпуси са с клас бетон, който въобще не съществува като конструктивен клас бетон по евронормите, уточни специалистът. „Минималният клас на бетона по евронормите е С 20-25, тук с изследвания на място е установено, че е С 16-20, което е значително по-ниско.“

В България нямаме никакъв опит за реконструиране на съществуващи сгради по Еврокод, коментира Методи Андреев. По тази причина законодателят е предвидил реконструкция на съществуващи сгради да се прави по българските норми.

„Да реконструираш съществуваща сграда по Еврокод е изключително сложна, трудоемка работа, с много ръчни процеси. В същото време въпросът е как ще усилим примерно земната основа? /…/ Усилването на фундаментната плоча не е проста работа, както и усилването на връхната конструкция.“

Методи Андреев

Нов терен или разрушаване на сегашната конструкция

Според Методи Андреев вместо съществуващата сграда да бъде реконструирана по Еврокод, по-добре е или нов обект, или пък тя да бъде разрушена и на нейно място да бъде направена нова и то задължително по Еврокод.

Ако са решили да реконструират сградата по българските норми, отново има проблем с броя на етажите и дадената сеизмична зона, подчерта доц. Методи Андреев. Максимумът на етажите в райони от девета степен интензивност на сеизмичното въздействие е 8, допълни той.

Вратичката „Институт по педиатрия“

Обектът е озаглавен „Институт по педиатрия“, алармира още Андреев, според когото това е вид вратичка за заобикаляне на разпоредби.

„В този Институт по педиатрия аз питам ще лежат ли болни деца? Защото, ако там ще лежат болни деца, този институт може да се нарича както си искат, той си става болница.“

Снимка: БГНЕС

Строителство на изцяло нов терен

Методи Андреев лансира идеята да се търси изцяло нов терен за бъдещата детска болница, защото при евентуално разрушаване на сегашната конструкция дори изнасянето и преработването на строителните отпадъци би излязло много по-скъпо.

„Столичната община има толкова хубави терени. Да престанат да ги раздават на най-различни строителни фирми, близки до Столична община и в бърз порядък да дадат хубав терен в чиста зона на София, на Министерството на здравеопазването, където да се извърши това строителство.“

Методи Андреев повдигна и въпроса за сега определената цена от 98 милиона лева.

„Няма идеен проект, няма технически проект, няма работен проект. Има една експертиза и по някакви уедрени показатели, честно да ви кажа, не разбирам – как може по уедрени показатели, без нито една схема, без нито един чертеж, без нагледен проект, който да даде някаква представа за количествата работа, може човек да каже, че струва 98 милиона лева! Това е гледане в тавана, смучене от пръстите и се получава тази цена.“

Не болница на всяка цена

Много по-бързо ще стане, ако тази сграда се разруши и на нейно място започне нов строеж, смята Пенка Георгиева от Пациентски организации „Заедно с теб“, която е бивш член на Обществения съвет на Фонда за лечение на деца и член на Инициативния комитет за изграждането на национална детска болница.

Всички сега обсъждани процедури, включително промяна в градоустройствения план, биха отнели много повече време, посочи Пенка Георгиева.

„На 40 години сграда! Ами ние не строим национална детска болница за три години. Тази болница трябва така да бъде построена, че да обслужва децата 100 години напред. Трябва да се мисли перспективно, а не как да се усвоят някакви средства от някакви лобистки ситуации“, коментира Георгиева.

Проблемът със съществуващата сграда е сериозен и не мога да разбера защо Министерството на здравеопазването подхожда по този начин, заяви още Пенка Георгиева. За нея е тревожно, че не се намира пресечна точка между експертите по строителството и проектирането и тези на здравното министерство.

След дни е насрочено делото във Върховния административен съд по втората жалбата на Камарата на архитектите за спиране на обществената поръчка за дострояване на двата 12-етажни корпуса, предвидени за бъдещата детска болница в София. 

Двете гледни точки чуйте в звуковия файл. 

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Проблеми с вноса на работна ръка за туризма, сигнали за искани подкупи в консулства

"Парите за заплати в туризма се увеличиха в пъти. Добре платени са и най-неграмотните ни служители. Но кадри в България няма ".  Това заяви пред БНР Веселин Налбантов - зам.-председател на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация. В тази връзка той отбеляза и проблема с демографския срив в страната . Според него освен това..

публикувано на 25.04.24 в 11:16

Разхищаваме 68 кг храна годишно на човек от населението

Разхищението на храни е риск както за продоволствената сигурност, така и за околната среда. Според Организацията на ООН за прехрана и земеделие близо 1/3 от храните, произведени по света, се губят или разхищават . В ЕС всяка година става дума за почти 59 милиона тона храни, а това се равнява на 131 кг отпадъци на човек годишно. Доклад на..

публикувано на 25.04.24 в 09:08
Български производители изливат млякото си в знак на протест срещу политиките в сектора

Украински млекопреработватели искат по-голям внос у нас. Българските: Не достига суровото мляко, трябва сухо

Украински млекопреработватели и производители на суровини искат да увеличат вноса си у нас . Това стана ясно от срещата във Велико Търново между Украинската асоциация на млекопреработвателите с Българската асоциация на млекопреработвателите. Българските им колеги казват, че има сериозен недостиг на суровини у нас, защото животновъдите са намалили..

публикувано на 24.04.24 в 07:40
Доц. Ангел Кунчев

Доц. Кунчев пред БНР: Все още не е обявена епидемия от коклюш. Очаква се заповед до края на седмицата

Главният държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев потвърди пред БНР, че все още не е обявена епидемия от коклюш.  Очаква се да бъде издадена заповед на здравния министър до края на тази седмица. Но днес през цялото време доц. Кунчев говореше за епидемия, посочи здравният репортер на Националното радио Елена Бейкова. Е-обучение..

публикувано на 23.04.24 в 17:32
проф. д-р Андрей Чорбанов

Проф. Андрей Чорбанов: Ваксината срещу коклюш не е за възрастни. Крие риск от тежки нежелани реакции

Една от причината за пробива в имунизационното покритие са новите тенденции при разработването и създаването на ваксини – натискът те да бъдат абсолютно безвредни и абсолютно ефикасни. Колкото по-безвредна е една ваксина, толкова по-малко имуногенна и по-малко активна е тя . Това обясни пред БНР имунологът проф. д-р Андрей Чорбанов, депутат..

публикувано на 23.04.24 в 10:43
Софийски университет “Св. Климент Охридски”

Сградата на СУ е в изключително тежко състояние, има нужда от основен ремонт

Ректорът на Софийския университет "Св. Климент Охридски" проф. Георги Вълчев алармира пред БНР, че сградата на най-старото висше училище в България, както и тази на университетската библиотека, са в изключително тежко състояние . Редица ректори молят държавата да отпусне необходимите средства за основен ремонт и на Ректората, и библиотеката...

публикувано на 23.04.24 в 10:16

Екатерина Баксанова: В момента сме като Алиса в Страната на изтеклите мандати

"Все по-осезаема, направо веществена, става антиутопията, в която живеем. Очевидни са обвързаностите на правосъдието с политици, с криминални кръгове . Прокуратурата се превърна в един от тези органи, които вместо да изпълняват правомощията си, събират компромати, "консервират" ги като зимнина в буркани за по-удобни времена – обикновено това..

публикувано на 23.04.24 в 09:11