Новият филм на Нено Белчев беше показан в галерия "Структура"

Филмът на Нено Белчев "Моето сърце е октопод“ или "Баща ми на брега на Черното море" беше показан в сряда в галерия "Структура". Творбата е на границата между видеоизкуството и документалното кино, между реалността и фантазията, а авторът ѝ припомни за "Хоризонт до обед", че в Черно море няма октоподи:

Октоподът ми не е някаква конкретна личност в семейството, по-скоро е някаква метафора за начина, по който човек се свързва с останалия свят. Лично за себе си смятам, че съм доста противоречива личност и че това е доста характерно изобщо за моето поколение и за тези след това. Просто исках в самото заглавие да се съдържа такова противоречие.

Филмът по-скоро е за настоящето, погледнато през призмата на миналото. Смятам, че не трябва да се вторачваме в миналото. В някаква степен ние много често го правим - гледаме в славното минало и говорим някакви врели - некипели. Казвам, че историята трябва да се помни, но не трябва да се вторачваме излишно.

Реален елемент във филма е бащата на автора – реален художник и блокът, в който е живял, където е имало много самоубийства, за разлика от съседния.

Красимир Терзиев, също визуален артист, който обаче се занимава и с културна теория сподели за филма:

Единственият ключ, който държи тези много разнородни парчета, езици, медии, които филмът съдържа е тази фикционална автобиографична перспектива. Единственото от първо лице единствено число може да се съберат толкова разнородни елементи. Както Нено каза вчера, това е като поток на съзнанието.

Филмът, според Терзиев, е подходящ за всякаква аудитория.