Документално студио

събота, от 19.30 до 20.00 часа

Време за малки пиеси, документални пиеси, фичъри и акустични композиции.

“Вторачвам се в зачервените си очи в огледалото срещу мен, след като съм прекарал още цял ден и половин нощ пред компютъра и си задавам фундаментални въпроси: Защо радио? Защо документалистика?
Отговор: Няма друга медия, която може да ми предостави повече свобода в създаването и изследването. Тази отговаря на живия ми интерес към реалността и желанието ми за “музикално” изразяване. Материалът е звукът. А звукът винаги ни заобикаля. И също така: не ми допадат толкова описанията на застинали ситуации, колкото представянето им като процес. Нашата медия не е пространство, а време; нашите истории не са вкоренени в земята, ами имат движение, живот..... Ето защо!”
Хелмут Копецки, немски автор на радиокументалистика

Звукът винаги ни заобикаля

“Лили /на котето, което мяука наоколо/: Престани да шоварникаш.
Свещеник: Отдавна не сме те мили...
Лили: Нека малко такова....много е студено.
Свещеник Трябва да те изкъпем наистина, защото...
Лили /отново на котето/: Мирно!
Свещеник: ....А тоя матрак как е?
Лили: Всичко е скъсано.
Свещеник: Скъсано. Той с пружини ли е или ... дунапрен?
Лили: Дунапрен.
Свещеник: Откъде са го донесли?
Лили: Е, те с един приятел го донесоха, хвърлен некъде и го донесоха. Смениха го.... обаче аз нали не се усещам и.... пикам.
Свещеник: А радиото работи ли? Не?
Лили: Не..../на котето/ Мирно, Миче.
Свещеник: Някакво радио ще трябва да търсим.....
Лили: Трябва.... /на котето/ Мирно, Миче, мирно, че ще те бия.
Свещеник:... На тази снимка си ти нали?
Лили: Да.
Свещеник: Тогава си била...
Лили: Е.....
Свещеник: Силна, здрава.. ”

Това е откъс от “Нередактирани сцени от живота”, документална пиеса за радио от Антоний Дончев.
Нейното заглавие дава представа за общата идея на жанра радиодокументалистика.
За разлика от радиодрамата, тя не предлага фикция, “изиграна “ от актьорски гласове, а автентичен аудио документ, взет от действителността. Общото е в драматургичната конструкция.
Все пак, трябва да признаем, че от професионална гледна точка “нередактирани” звучи парадоксално, защото, както и при правенето на документален филм, завършеният продукт е резултат на продължителна изследователска работа, много часове записи, селекция, монтаж и миксиране. Това не е “ reality show” и сцените от живота само “изглеждат” нередактирани.
Жанрът radio documentary (документална пиеса) или feature (фичър) оформя своята физиономия още през 40-те, а получи официално признание през 1969 г., когато влезе в репертоара на Фестивала за радио и телевизия При Европа Берлин. Най-могъщите продуценти днес са немските радиостанции и Би Би Си.
Редакция “Радиотеатър” създава и излъчва фичъри от началота на 80-те години.


Публикации

Съдба или избор

Темата за клошарите като клише, която Документално студио започна миналата седмица, продължава. Тази събота ще чуете „Монолози на скитника“ – от Николай Станков. Отново поглед към хората, които живеят на улицата и ровят в кофите за боклук. Този път авторът..

публикувано на 21.07.17 в 09:25

Омръзнаха ли ни клошарите?

Отдавна свикнахме бездомниците да ровят из кофите за боклук. Ако в началото сърцата на хората с домове се свиваха при гледката на хората без дом, сега, съвсем честно, не ни ли дойде вече до гуша от разхвърляния по улицата боклук след тях? И дори от самите..

публикувано на 14.07.17 в 13:30
Използвана е снимка на ЕПА/БГНЕС

Екзекуторът, който застава против смъртното наказание

„Изгрев минута след полунощ” е документален разказ по интервю на немската журналистка Хайке Фалер, взето в Съединените американски щати. Фалер е известна немска журналистка, която напипва сложни проблеми и със завиден професионализъм успява да ги извади на..

публикувано на 07.07.17 в 09:05

Не много умните пътеки на историята

Добре е да помним миналото. Уж е аксиома, но непрекъснато се нуждае от доказване като теоремите. Някак все забравяме историята. Вероятно е ласкателно за егото ни да изглеждаме като родоначалници на световния ред в собствените си очи. Но е пагубно за нас..

публикувано на 23.06.17 в 10:00

За СПИН-а, за надеждата и за човешката крехкост

„Щастлив е, който вярва в любовта” на Фани Цуракова е документален разказ за болен от СПИН българин, който въпреки това не унива и прави всичко възможно да предпази колкото се може повече хора от опасната болест. Нейният герой вярва в любовта, не се е..

публикувано на 09.06.17 в 13:05

„Свръхструнна соната“ – Опит за превъзмогване

„България е източник и, в по-малка степен, транзитна зона и дестинация за мъже, жени и деца жертви на трафик на хора с цел проституция и принудителен труд. България остава един от основинте източници на трафик на хора в ЕС. Български жени и деца стават..

публикувано на 02.06.17 в 10:45

„Най-горният етаж” на (без)съзнанието

В представата на българите психическите заболявания са повод не толкова за тревога, колкото за срам и потулване. Със своя документален разказ Александра Чаушова – поет, художник, илюстратор, се опитва да разбие тази представа, да покаже, че психичната..

публикувано на 26.05.17 в 11:15

„Кошерът“ – документално есе от Огнян Логофетов

Животът се състои от прости неща – малко пари, едно куче, боб за обяд, чаша вино, няколко кокошки, къщата на село. През 1997 година Огнян Логофетов отива в село Осиково, Смолянска област. Там в мир живеят християни и мюсюлмани. Заедно вдигат сватби,..

публикувано на 19.05.17 в 08:55

За най-тежкия атентат в историята на България

За мястото: През 1898 година П. П. Карапетров пише в „Сбирка от статии“, че черквата „Св. мъченица Неделя“, наречена Огнена, е пета по ред черква, която е строена все със същото име и все на същото място, като първата е построена през 4 век. През 1853..

публикувано на 05.05.17 в 14:50

Copy със и без Paste като цивилизационен принцип

В амбицията си да регистрира, изследва и анализира случващи се неща в процеса на тяхното развитие, правенето на фичъри понякога, макар и не много често, за радост на авторите им успява да обхване същите тези неща в напълно завършен и узрял вид. Когато към..

публикувано на 30.03.17 в 09:46