Документално студио

събота, от 19.30 до 20.00 часа

Време за малки пиеси, документални пиеси, фичъри и акустични композиции.

“Вторачвам се в зачервените си очи в огледалото срещу мен, след като съм прекарал още цял ден и половин нощ пред компютъра и си задавам фундаментални въпроси: Защо радио? Защо документалистика?
Отговор: Няма друга медия, която може да ми предостави повече свобода в създаването и изследването. Тази отговаря на живия ми интерес към реалността и желанието ми за “музикално” изразяване. Материалът е звукът. А звукът винаги ни заобикаля. И също така: не ми допадат толкова описанията на застинали ситуации, колкото представянето им като процес. Нашата медия не е пространство, а време; нашите истории не са вкоренени в земята, ами имат движение, живот..... Ето защо!”
Хелмут Копецки, немски автор на радиокументалистика

Звукът винаги ни заобикаля

“Лили /на котето, което мяука наоколо/: Престани да шоварникаш.
Свещеник: Отдавна не сме те мили...
Лили: Нека малко такова....много е студено.
Свещеник Трябва да те изкъпем наистина, защото...
Лили /отново на котето/: Мирно!
Свещеник: ....А тоя матрак как е?
Лили: Всичко е скъсано.
Свещеник: Скъсано. Той с пружини ли е или ... дунапрен?
Лили: Дунапрен.
Свещеник: Откъде са го донесли?
Лили: Е, те с един приятел го донесоха, хвърлен некъде и го донесоха. Смениха го.... обаче аз нали не се усещам и.... пикам.
Свещеник: А радиото работи ли? Не?
Лили: Не..../на котето/ Мирно, Миче.
Свещеник: Някакво радио ще трябва да търсим.....
Лили: Трябва.... /на котето/ Мирно, Миче, мирно, че ще те бия.
Свещеник:... На тази снимка си ти нали?
Лили: Да.
Свещеник: Тогава си била...
Лили: Е.....
Свещеник: Силна, здрава.. ”

Това е откъс от “Нередактирани сцени от живота”, документална пиеса за радио от Антоний Дончев.
Нейното заглавие дава представа за общата идея на жанра радиодокументалистика.
За разлика от радиодрамата, тя не предлага фикция, “изиграна “ от актьорски гласове, а автентичен аудио документ, взет от действителността. Общото е в драматургичната конструкция.
Все пак, трябва да признаем, че от професионална гледна точка “нередактирани” звучи парадоксално, защото, както и при правенето на документален филм, завършеният продукт е резултат на продължителна изследователска работа, много часове записи, селекция, монтаж и миксиране. Това не е “ reality show” и сцените от живота само “изглеждат” нередактирани.
Жанрът radio documentary (документална пиеса) или feature (фичър) оформя своята физиономия още през 40-те, а получи официално признание през 1969 г., когато влезе в репертоара на Фестивала за радио и телевизия При Европа Берлин. Най-могъщите продуценти днес са немските радиостанции и Би Би Си.
Редакция “Радиотеатър” създава и излъчва фичъри от началота на 80-те години.


Публикации

“Канали“ и „Песничка“ - звукът като разказвач

На 9 септември от 19.30 до 20.00 часа в традиционната територия на говора – радиото – не ще чуете и една изговорена дума. В два експериментални проекта звукът ще е единственият пътеводител на историята. Възможно ли е звукови ефекти, подбрани и комбинирани..

публикувано на 08.09.17 в 11:04
Иван Иванов

Селянинът и артистът...

...или „Двамата Ивановци” – това слушателите на Българското национално радио, програма „Христо Ботев”, могат да слушат в рубриката на редакция „Радиотеатър” „Документално студио”. В две поредни съботи – 26 август и 2 септември от 19.30 до 20 часа ще чуят..

обновено на 01.09.17 в 15:08

Живот на тъмно в светлина

Какво си казваме, когато видим на улицата незрящи хора? Питаме се: „Тия пък как се справят?” Тази почти цинична истина е цитат от документалния разказ „Веселите момчета” на Светослав Драганов. Отговорите на въпроса са в трийсетте минути, които имате..

публикувано на 17.08.17 в 09:25

Радиотеатърът за себе си

„От другата страна на стъклото”. Или може би „От другата страна на радиоапарата”, както също би могла да се казва документалната „приказка” на Мая Бениеш, разказваща за Радиотеатъра отвътре. Разказва как се създава една постановка, а пред микрофона застават..

публикувано на 28.07.17 в 16:51

Съдба или избор

Темата за клошарите като клише, която Документално студио започна миналата седмица, продължава. Тази събота ще чуете „Монолози на скитника“ – от Николай Станков. Отново поглед към хората, които живеят на улицата и ровят в кофите за боклук. Този път авторът..

публикувано на 21.07.17 в 09:25

Омръзнаха ли ни клошарите?

Отдавна свикнахме бездомниците да ровят из кофите за боклук. Ако в началото сърцата на хората с домове се свиваха при гледката на хората без дом, сега, съвсем честно, не ни ли дойде вече до гуша от разхвърляния по улицата боклук след тях? И дори от самите..

публикувано на 14.07.17 в 13:30
Използвана е снимка на ЕПА/БГНЕС

Екзекуторът, който застава против смъртното наказание

„Изгрев минута след полунощ” е документален разказ по интервю на немската журналистка Хайке Фалер, взето в Съединените американски щати. Фалер е известна немска журналистка, която напипва сложни проблеми и със завиден професионализъм успява да ги извади на..

публикувано на 07.07.17 в 09:05

Не много умните пътеки на историята

Добре е да помним миналото. Уж е аксиома, но непрекъснато се нуждае от доказване като теоремите. Някак все забравяме историята. Вероятно е ласкателно за егото ни да изглеждаме като родоначалници на световния ред в собствените си очи. Но е пагубно за нас..

публикувано на 23.06.17 в 10:00

За СПИН-а, за надеждата и за човешката крехкост

„Щастлив е, който вярва в любовта” на Фани Цуракова е документален разказ за болен от СПИН българин, който въпреки това не унива и прави всичко възможно да предпази колкото се може повече хора от опасната болест. Нейният герой вярва в любовта, не се е..

публикувано на 09.06.17 в 13:05

„Свръхструнна соната“ – Опит за превъзмогване

„България е източник и, в по-малка степен, транзитна зона и дестинация за мъже, жени и деца жертви на трафик на хора с цел проституция и принудителен труд. България остава един от основинте източници на трафик на хора в ЕС. Български жени и деца стават..

публикувано на 02.06.17 в 10:45