Изпята поезия

неделя
от 17.00 до 18.00 часа

Тематично оформен концерт за поезията и музиката.
Екип: Димитрина Кюркчиева и Кристиян Бояджиев
Публикации
Кристиян Бояджиев (вляво) и Михаил Белчев.

Писма

Четири часа сутринта е, краят на декември, пиша ти само за да разбера дали си добре. В Ню Йорк е студено, но не се оплаквам, има музика на „Клинтън стрийт“ по цяла вечер. Чух че правиш къща някъде в пустинята. Надявам се, че пазиш малък спомен… И т.н.,..

публикувано на 19.08.17 в 09:05
Константин Цеков

Странници, скиталци, скитници

Сълзите на скитника Падат те без жал – с насмешка, с надежда плаха – сподавен стон. На скръбта сълзи, ние сте вие грешни? Беден скитнико, дай им пак подслон. Нека в твоя свят без страх се свият. Бие лудо жадното сърце. Дай му скитнико, от тях да пие…..

публикувано на 12.08.17 в 09:10
Кирил Маричков (вляво) и Кристиян Бояджиев

По пътя

Рок концертът отшумя. Залата е вече празна. Гасне всяка светлина. Никой тук не е останал. И пианото звучи странно и така самотно. Сякаш в него се таи  болка от далечен спомен. Рок концертът отшумя. Залата е вече празна. Колко много тишина и една хотелска..

публикувано на 05.08.17 в 09:25
Проф. д-р Божимир Петровски, д-р Емил Илиев, Румяна Коцева и Кристиян Бояджиев (отляво надясно), 2016 г.

Открито море

Стига толкова думи за път през морето. Стига толкова много сълзи за морето. Стига толкова много любов за морето. Искам аз да ви срещна сами сред морето Без окото на фара – пазач сред морето. Без ръката добра на брега, сред морето. Сам-сами при смъртта и..

публикувано на 29.07.17 в 14:10
Дейвид Бауи и Space Oddity

По пътя, отново и нагоре

Нека съм дете – едно дете, което по възраст само да расте, да скита край морето. Да не съзнава, че мъжът жената пожелава заради женската й плът и за гръдта корава. И щом се срещне със едно момиче тъмнооко, да види в роклята – платно, в очите му – посока...

публикувано на 22.07.17 в 10:30
Жорж Мустаки

Хиляди пътища

На кръстопътя в сърцето на света хилядите пътища се събират, а онези, които вървят по тях са приятелите ми отнякъде. Те не маршируват в строги редици. Всеки свободно следва своя ритъм. Един е прегърнал близката си, а друг върви самичък, там, на кръстопътя..

публикувано на 15.07.17 в 13:45

Коне на свобода

Кафяви и млади три коня пасат, захвърлил юздата – почива денят. И моята диря почива край тях, в тревата извира зеленият цвят. Земята ме вдига със топлата гръд, в прегръдката мигом замира денят. Достигам небето със кротка ръка. Тече и ми свети добрата река...

публикувано на 08.07.17 в 13:10

Песни и стихове за лятото – 2 част

Лято Наше лято – дълго като вечност. Наше лято – кратко като миг. На любов, на скръб ли ни обрече? За какво ни сбра във своя миг? С клони – вплетени ръце човешки. Със луна - лице над две лица. И с едно дихание горещо ти овъгли нашите сърца. Ти не..

публикувано на 01.07.17 в 09:20
На снимката: (отляво надясно) Петър Гюзелев, Веселин Кисьов, Кирил Маричков и Петър Цанков

Песни и стихове за лятото – 1 част

Еньовден Грее месечина още посред нощи-полунощи. И под всяка дълга стряха първите петли пропяха.   Ку-ку, кукуригу Бай, бай бабо ле.   Пее, плаче нощно пиле, търся аз омайно биле. Бродницата дългокоса тази нощ да омагьосам.   Бай, бай бабо ле...

публикувано на 24.06.17 в 09:25
Стефан Данаилов, Лина Бояджиева и Боян Иванов, 1978 г. (отляво надясно).

Изпята поезия за полети и небеса (част 2)

Хвърчащите хора Те не идат от Космоса, те родени са тук, но сърцата им просто са по-кристални от звук, и виж, ето ги – литват над балкони с пране, над калта, над сгурията в двора и добре, че се срещат единици поне от рода на хвърчащите хора. А..

публикувано на 18.06.17 в 08:30