Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Македонците „Фолтин” с нова приказка за механичните пишещи машини и любовната лирика през дигиталния ХХІ век – на 3 декември от 22 часа в подлеза на НДК

Фронтменът на „Фолтин” Бранислав Николов на миналогодишния Sziget
Снимка: Цветан Цветанов
Това, което никога не бива да ни изненадва, когато иде реч за „Фолтин”, е че всяка тяхна следваща стъпка неминуемо ще е изненадваща. Петият студиен албум на най-популярната и обичана у нас съвременна македонска банда е дълъг едва 22 минути, за което време младите битолски авангардисти успяват не само да ни потопят в разказваната приказка, но и да ни преведат през няколко различни свята – езикови, философски, танцувални, амбиентални, механични и дигитални – със своята си, модифицираща се във всеки следващ албум и присъстваща в различна степен и в различно количество, но пък в крайна сметка и неизменна тема – темата за любовта, видяна и откъм комичната, и откъм болезнената й страна. Какво може да се добави по тази тема след албума „Ло-Ли-Та-Ту” от 2006 г. ли? Ами всъщност, доста. Ако започнем дори само с формата, може би няма да ни стигнат няколко страници: креативният дадаизъм на фронтмена на групата Бранко Николов от първите албуми, който в „Ло-Ли-Та-Ту” премина през сюрреалистично-сатирични текстове на англо-македонски, тук отива към експеримент в рамките на ежедневния македонски език, който, поради множеството познати думи дори в началото не бива разпознат като експеримент, но – чуйте албума три-четири пъти и тогава ще си говорим… За да избегнем, между другото, езикови недоразумения, още в началото трябва да уточним, че мотото на албума „Ова трансплантирана машина за чуканье досега не типкала любовно писмо” съвсем не е цинично, а спиритуално – на македонски „машина за чуканье” няма нищо общо с Джеймс Браун, а означава просто „пишеща машина” (за образа на пишещата машина в творчеството на групата можете да се осведомите визуално от няколкото им фотосесии с нея – още отпреди албума – б.а.)… Та така: инструментално албумът си е напълно „фолтински” – с електрически акордеон (Пеце Трайковски), електрически бас (Гоце Йованоски), електрически кларинет, освен акустичния (Пеце Николовски) и електрически и акустични барабани и перкусии (Славе Йовев и Мариян Станич от словенската фрий-джаз формация „Лолита”, който вече отдавна не е само гост-музикант на „Фолтин”). Май доста електричество стана, като се има предвид колко акустично звучи всъщност албумът, а и живото им представление по него… Но както и да е: заглавията на песните – „131”, „87”, „128”, „120” и „110” са нещо като фино намигване към Джон Кейдж, а не нумерологична спекулация – оставяме ви ги сами да си ги декодирате, слушайки. А иначе забелязващото се прогресивно намаляване на времетраенето на албумите на „Фолтин” съвсем не е сетивна измама – на фона на първите им три албума, които имат „нормално” времетраене, „Ло-Ли-Та-Ту” беше дълъг само 36 минути, новият няма и 22, а за следващия от групата се шегуват, че ще успеят да го докарат до 5-минутен – това е то, да можеш да се изказваш афористично. Като звук има завръщане към камерността на по-предишния им албум „Донки Хот” и определението „фитнес-кабаре”, с което се свързва стилистически „Ло-Ли-Та-Ту”, едва ли е особено уместно тук, но на концерт никога не се знае накъде ще поемат нещата. На миналогодишния Offest в Скопие (с участието на имена от величината на Vieux Farka Toure, Seun Kuti, Orchestra Baobab и Gang Of Four) „Фолтин” засенчиха с новата си концертна програма самия Senor Coconut, а другото място, където са я представяли, е Парижкия централен затвор, така че… понякога камерното задушевно представление и фитнес-кабарето не са толкова взаимно изключващи се жанрове…
По публикацията работи: Цветан Цветанов


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Весела Ножарова: Българският артпазар все още не е регулиран

В сянката на пандемията един лозунг започна да се издига сред хората – "Купувайте изкуство от живи художници, на класиците пари не им трябват". Тази фраза, която бързо придоби популярност, отразява желанието на обществото да подкрепи съвременните творци, да им осигури възможност за развитие и признание. Но как да разпознаем съвременен талант, който..

обновено на 25.04.24 в 12:50

Резервно око: един различен поглед към реалността

Художникът Радослав Мъглов представя новите си творби в изложбата "Резервно око" в столичната галерия "Аросита". Кураторът Викенти Комитски споделя за експозицията: "В тази изложба на Радослав Мъглов, под формата на серия от непоказвани рисунки, се ангажира с една история за деконструкция на образа като такъв. Рисунките, с четка и..

публикувано на 25.04.24 в 07:53
Радостин Радев

Като на филм: пътят от България до Англия на актьора и продуцент Радостин Радев

Вместо да стане полицай, какъвто си е представял, че иска да бъде, той избира да е от хората, които могат да изиграят всеки, дори човекa на реда. От школата в Симеоново до самолета, който каца в Лондон, Радостин Радев извървява пътя на самоосъзнаването и вечното усъвършенстване в преследване на влечението – актьорското майсторство. Британската..

публикувано на 24.04.24 в 16:46
Кадър от снимачния процес

Музикален клип говори за любовта на човек към родината

Предстои премиерата на музикалния клип "Оставам" на певицата Вили Русева. Сюжетът на клипа представя една история за силната и непреходна любов между човек и родина. Идеята се ражда от режисьора Борислав Костов, който от години работи по сценарий за филм за българската история – "Коси в прахта".  Самият късометражен музикален филм е продуциран от..

публикувано на 24.04.24 в 16:04

Привидният парадокс на непреходната култура

От какво зависи непреходното в културата на прехода – обобщения на културолога и филолог проф. Александър Кьосев по повод заключителната му лекция в рамките на проекта "Култура на прехода", която ще се състои днес (24 април) от 18:30 ч. в Театралната зала на Софийския университет. Проф. Александър Кьосев, директор на Културния център на..

публикувано на 24.04.24 в 11:36