Магьосникът Амос Оз и Орденът на чаената лъжичка

Живата легенда на световната литература. Професор по литература в университета „Бен Гурион” и носител на много авторитетни отличия. Името му е неизменно сред номинираните за наградите „Букър” и „Нобел”. С последната се размина на косъм тази година…
През изминалата седмица се случи нещо паметно в моя живот: бях на две срещи с писателя Амос Оз. На живо, в София, в БТА и в НДК.
От първата среща си тръгнах с книга и автограф. От втората - с една чаена лъжичка за спомен. Впрочем, чаена лъжичка имаше за всеки, дошъл да си общува с Амос Оз в зала 6 на НДК. Израелският писател гостува за първи път в България на тазгодишния Международен панаир на книгата. Поканата бе на издателство „Милениум”, благодарение на което на българския пазар ги има книгите му: „История за любов и мрак”, „Черната кутия”, „Познание за жена” и „Как да излекуваме фанатик”. И, разбира се, последният роман на Амос Оз - „Животът и смъртта в рими”, чиято премиера бе в НДК.
Който е гледал документалния филм на Тома Томов „Разказвачът и тъмнината”, посветен на писателя, вероятно ще ме разбере.
Може би трябва да кажа най-напред за чаената лъжичка, която всеки от нас получи за спомен от тази среща. Заедно с лъжичката имаше и послание на писателя, което грижливо прибрах, за да ви го предам:
„Ето каква е моята идея за Ордена на чаената лъжичка. Според мен, ако човек стане свидетел на голямо бедствие, да кажем, пожар, пред себе си има три принципни възможности. Първата: бягайте надалече, колкото се може по-бързо, и оставете бавните да изгорят.
Втората: напишете гневно писмо до главния редактор на вашия вестник и настоявайте отговорните за пожара хора да бъдат незабавно уволнени.
Третата: донесете кофа с вода и я излейте върху пламъците; ако не намерите кофа, вземете чаша, ако нямате чаша, използвайте чаена лъжичка - чаени лъжички има навсякъде. Да, знам, чаената лъжичка е малка, а пожарът - огромен, но ние сме милиони и всеки разполага с чаена лъжичка. Призовавам хората, които споделят мнението ми, да не бягат, нито да пишат писма; по-добре да действат, макар и с чаена лъжичка, да тръгнат по улиците с малка чаена лъжичка на ревера, за да се разпознаваме, да знаем, че сме заедно, в едно братство, в един орден, наречен Ордена на чаената лъжичка.
Такава е моята философия накратко - или, ако щете, в чаена лъжичка”.

Амос Оз